Робърт Бърн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Роберт Бърн)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Робърт Бърн
Robert Byrne
Robert Byrne 1969.jpg
Информация
Държава Флаг на САЩ САЩ
Роден
Починал
12 април 2013 г. (84 г.)
Звание гросмайстор (1964)
ЕЛО 2434 (януари 2009)
Място в света 1921-о
Място в държавата 104-о
Робърт Бърн в Общомедия

Робърт Бърн (на английски: Robert Eugene Byrne) е водещ американски шахматист, международен гросмайстор и автор на шахматна литература. Спечелва първенството на САЩ през 1972 и турнирът на кандидатите за световната титла през 1974. Представя САЩ на девет шахматни олимпиади от 1952 до 1976 и спечелва седем медала. Поддържа шахматната колонка в „Ню Йорк Таймс“ от 1972 до 2006, като последната подготвена от него колонка е публикувана на 12 ноември 2006 (в нея се разказва за победата му над Давид Бронщайн през 1952). От години не е активен състезател.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Робърт и неговия по-малък брат Доналд израстват в Ню Йорк и са сред „децата на Колинс“ т.е. обещаващи млади играчи, които са обучавани и насърчавани от Джон У. Колинс. Накрая двамата стават колежански професори и част от водещите шахматисти в страната си. Те са част от талантливо ново поколение млади американски шахматисти, което включва съща Лари Еванс, Артър Бизгуайър и Джордж Крамер.

Първия майсторски турнир на Робърт Бърн е през 1945 във Вентнор Сити, щата Ню Джърси, където постига порядъчен резултат от 4/9 т и осмо място; победител е Уийвър Адамс. Заема 1-2 м. в секцията „Premier Reserves“ на Откритото първенство по шахмат на САЩ в Питсбърг през 1946. Ученето в колеж ограничава шахматните му изяви през следващите години. През 1950 представя САЩ в радио-мач срещу Югославия. На следващата година в Ню Йорк, на мемориалния турнир „Maurice Wertheim“, Бърн постига резултат от 6/11 т. и заема 6-7 м.; турнирът е гросмайсторски, проведен е по кръговата система, включва шест от най-силните 36 шахматисти в света и е спечелен от Самуел Решевски.

Бърн става международен майстор през 1952, в резултат на постиженията му от шахматната олимпиада в Хелзинки същата година (бронзов медал на трета дъска). През 1952 завършва Йейлския университет. След това следва в „Indiana University Bloomington“, за да стане професор по философия и заради академичната кариера му остава малко време за шахмат. Представя САЩ на два отборни мача срещу Съветския съюз в Ню Йорк (1954), където губи от Александър Котов с 1,5:2,5, и Москва (1955) – загуба от Паул Керес с 0,5:3,5.

Гросмайстор[редактиране | редактиране на кода]

Бърн заема 4-7 м. на Откритото първенство на САЩ през 1957 с резултат 9/12 и точка зад победителите Боби Фишер и Артур Бизгуйер. Бърн не участва в първото си първенство на САЩ до своите 30 години през 1958-59, заемайки 9-10 м. с 4/11 т.; победител е Боби Фишер. Бърн подобрява драстично представянето си на следващата година, когато завършва 2-ри с 8/11 т., пред Решевски и Пал Бенкьо, като победител е отново Фишер.

През 1960 Бърн подобрява сериозно игра си, печелейки Откритото първенство на САЩ в Сейнт Луис и завоювайки сребърен медал на трета дъска на шахматната олимпиада в Лайпциг. Слабият резултат от 8-11 м. на първенството на САЩ от 1960-61, със събрани едва 4,5/11 т., е последван от престижното 2-5 м. в Мар дел Плата (1961) с 11,5/15 т. зад победителя Мигел Найдорф. На същата тази южноамериканска обиколка, той доминира на мълък, но силен турнир в Санта Фе с 6,5/7 т. и пред Мирослав Филип, Александър Матанович и Хектор Росето. На първенството на САЩ през 1961-62 поделя 2-3 м. с резултат 7/11 и половин точка зад Лари Еванс. Бърн заема шесто място на следващите две поредни издания на първенството на САЩ, съответно с индивидуален резултат от 6/11 и 5,5/11 т. Първенствата са спечелени от Боби Фишер.

През 1964 г. Бърн завършва на трето място на турнира в Буенос Айрес зад Паул Керес и световния шампион Тигран Вартанович Петросян. Този успех носи на американеца гросмайсторска титла. Бърн поделя 2-3 м. на първенсвото на САЩ през 1965-66 с резултат 7,5/11 т. Победител отново е Фишер, който губи в хода на състезанието партията си срещу Бърн. През 1966 Бърн е победител с Пал Бенкьо в Откритото първенство на САЩ. През 1966-67 с резултат от 4,5/11 поделя 8-10 м. на първенството на САЩ, спечелено от Фишер. Бърн се класира за първия си междузонален турнир в Сус (Тунис), където постига 7,5/22 т.

Шампион на САЩ и кандидат за световната титла[редактиране | редактиране на кода]

През късните 60 години на 20 век, Бърн играе шах полупрофесионално. Спечелва първенството на САЩ през 1972. След като завършва на 1-3 м. с Самуел Решевски и Любомир Кавалек в крайното класиране на първенството, Бърн спечелва плейофа проведен между тримата в Чикаго. Американецът постига най-високия резултат в кариерата си на междузоналния турнир през 1973 в Ленинград, където завършва трети с 12,7/17 т. и става ченвъртия американец, след Самуел Решевски, Боби Фишер и Пал Бенкьо, класирал се за турнира на кандидатите. Бърн губи своя първи мач на кандидатския турнир от бившия световен шампион Борис Спаски с 1,5:4,5 в Сан Хуан, Пуерто Рико през 1974.

Като кандидат от 1974, Бърн директно се класира за междузоналния турнир през 1976 в Бил, където се представя силно, но пропуска плейофа заради половин точка по-малко, след като завършва на 5-6 м. с 11,5/17 т.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1972 – „Beginning Chess
  • 1974 – „ Both Sides of the Chessboard“ (в съавторство с Iivo Nei)
  • 1990 – „New York Times Book of Great Chess Victories & Defeats“ (колекция от колонките му в „Ню Йорк Таймс“)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Шахмат“ съдържа още статии, свързани с играта-спорт.
Можете да се включите към Уикипроект „Шахмат“.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Robert Byrne“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.