Направо към съдържанието

Розолистна къпина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Розолистна малина
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Къпина (Rubus)
вид:Розолистна малина (R. rosifolius)
Научно наименование
Sm., 1791
Розолистна малина в Общомедия
[ редактиране ]
Плодове на малината Мяо Мяо

Розолистната къпина (Rubus rosifolius), известна още като розолистна къпина, малина Мяо Мяо, маврицийска малина, малина на Вануату (thimbleberry Vanuatu raspberry) и bramble of the Cape[1] е бодлив храст, родом от тропическите гори и високата открита гора на Хималаите, Източна Азия и източна Австралия.

Освен в Хималаите, Източна Азия и източна Австралия, този вид малина се среща в изобилие в бразилските щати Минас Жерайс, Рио де Жанейро и на юг до Рио Гранде до Сул.[2] Растението може да се намери и в много квартали на Сан Франциско. Това растение също расте в дивата природа в Пуерто Рико и във високопланинския край на Индонезия.

В Европа се отглежда масово в прибалтийските републики и Полша. В Украйна се среща повече в див вид. Диворастящо се шири и в африканските и австралийски земи.[3]

Малината Мяо Мяо е бодлив храст с ядливи плодове, достигащ максимална височина 60 см. Цялата надземна част през зимата изгнива, а напролет от коренището избиват десетки леторасти. Листата са с назъбени краища, с жлезисти власинки от двете страни на листовки. Цветовете са бели в метлички или самостоятелни.[4] Ядливите плодове са с дължина 2 cm. Листата остават зелени, а плодовете узряват в началото на есента в Източна Австралия. Първата реколта се получава на третата-четвъртата година след засаждането на храста.

Въпреки че малината Мяо Мяо се култивира рядко, растението има няколко приложения. Плодът е сладък и с приятен аромат, когато се отглежда с добра почвена влага. Плодовете се продават и на пазарите в Хималаите,[5], но не са устойчиви на транспорт. Ползват се за конфитюри и сладка. Употребяват се и в салати с домати.

Листата се използва като лечебен билков чай за лечение на диария, менструални болки, сутрешна болест (симптом на бременността, известен като NVP) и трудови болки.[6] Листата съдържат етерични масла.[7]

Растението е много подходящо за жив плет, заради гъстия и бодлив храст, който оформя.[8]

Малината Мяо Мяо има добрата издръжливост, агресивно разрастване, мразоустойчивост и невзискателност към условията ѝ на култивиране. Вирее и в България.

Растението е лесно за отглеждане, като качеството на почвата е определящо за качеството на плода. Ако почвата пресъхне, плодовете могат да опадат. През есента наземната част на малината се реже на 2 – 3 см от повърхността на почвата. През лятото се изрязват безплодните клонки. През първата зима е нужно мулчиране.

Малината Мяо Мяо е внесена на Хавайските острови, Пуерто Рико и Френска Полинезия, където се е превърнала в екологичен плевел, поради което трябва да се обърне изключително внимание, когато се обмисля въвеждането на това растение в региони, където то не е местно.[9][10]

Синоними и сортове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Rubus commersonnii Poir.
  • Rubus coronarius
  • Rubus eustephanos var. coronarius
  • Rubus rosaefolius Smith
  • Rubus rosifolius Smith var. coronarius Sims
  • Rubus rosifolius var. commersonii
  • Rubus rosifolius var. rosifolius
  1. USDA GRIN Taxonomy // Посетен на 10 August 2016.
  2. Frutas Brasileiras e Exóticas Cultivadas, Harri Lorenzi et al., Instituto Plantarum de Estudos da Flora, 2006
  3. Разпространение
  4. PlantNET, Rubus rosifolius plant profile
  5. Gamble, J. S., A Manual of Indian Timbers, Bishen Singh Mahendra Pal Singh, 1972
  6. Low, T., Bush Medicine – A Pharmacopoeia of Natural Remedies, 1990, ISBN 0-207-16462-2
  7. Southwell, I., The Constituents of Rubus rosifolius. The Structure of Rosifoliol, a Biogenetically Significant Sesquiterpenoid, Australian Journal of Chemistry, 1978, vol. 31(11), pp. 2527 – 2538.
  8. Приложения
  9. Randall, Rod. Rubus rosifolius information from the Global Compendium of Weeds (GCW) // Архивиран от оригинала на 23 септември 2023. Посетен на 26 май 2020.
  10. Rubus rosifolius plant profile, Plants Database, United States Department of Agriculture
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rubus rosifolius в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.