Руски княжества
| Руски княжества | |
.svg) Киевска Рус, 1237 г. | |
| Предшественици и наследници | |
|---|---|
| |
| Руски княжества в Общомедия |
Руските княжества (през XII-XVI век) са държавни образувания на територията на съвременна Русия, Украйна, Беларус и Полша.[1]
Киевско княжество
[редактиране | редактиране на кода]Още през средата на XII век силата на княз Киев започва да притежава по-голямо влияние от границите на самото княжество на Киев, който включва земи по бреговете на притоците на Днепър – Тетерев.
Владимиро-Суздалско княжество
[редактиране | редактиране на кода]До средата на XI век Ростовско-Суздалската земя се управлява от изпратени от Киев командири. Нейната истинска „дуплика“ започнала, след като стигнала до по-младия „Ярославич“ – Весевод Переяславски – и утвърждавала потомците си като свой предшественик „волоси“ през XII-XIII век.
Збаражко княжество
[редактиране | редактиране на кода]
Збаражското княжество (на украински: Збаразьке князівство; на полски: Księstwo Zbaraskie) e отделно васално княжество в рамките на Великото литовско княжество (от 1569 г. на Полско-Литовска държава), съществувало в периода 1456–1627 г.[2] в югозападната част на историческата област Волиния и северната част на Подолието, имащо за столица град Збараж (днес районен център в Тернополска област на Украйна).[3][4][5]
Смоленско княжество
[редактиране | редактиране на кода]Смоленското княжество е било разположено в горните части на реките Днепър, Волга и Западна Двина през 12 и 14 век.
Черниговско княжество
[редактиране | редактиране на кода]Черниговското княжество е едно от най-големите и най-мощните държавни образувания в Русия през ХІІ-ХІІІ век. През Х-XII век град Чернигов е голям занаятчийски и търговски център. През 1024 – 1036 г. и 1054 – 1239 г. става столица на княжество Чернигов (през 1037 – 1053 г. като част от Киевска Рус). През 1239 г. е разрушен от монголските татари.[6]
Переяславско княжество
[редактиране | редактиране на кода]Переяславското княжество се е простирало на изток от левия бряг на река Днепър, в басейна на неговите леви притоци – Трубиж, Супой, Сула и Псьол. На север се е простирало до долината на река Сейм (ляв приток на Десна), на югоизток е достигало до реките Ворскла и Орел, а на изток – до горното течение на река Северски Донец. Център на княжеството е бил град Переяславъл (днешния Переяслав Хмелницки).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ usempire.ru
- ↑ Однороженко, Олег. Monumenta Rutheniae Heraldica. Т. 11: Руські королівські, господарські та князівські печатки ХІІІ - ХVІ ст. Харків, Інститут української археографії та джерелознавства ім. М.С. Грушевського Національної академії наук України, 2009. ISBN 966-7409-21-Х. с. 95. Посетен на 26 февруари 2024. (на украински)
- ↑ Kowalski, Mariusz. Księstwo Zbaraskie // Księstwa Rzeczpospolitej: państwo magnackie jako region polityczny. Warszawa, Instytut Geografii i Przestrzennego Zagospodarowania im. S. Leszczyckiego Polskiej Akademii Nauk, 2013. ISBN 978-83-61590-27-9. Посетен на 24 февруари 2024. (на полски)
- ↑ Kowalski, Mariusz. Księstwa w przestrzeni politycznej I Rzeczpospolitej // Rola geografii społeczno-ekonomicznej w badaniach regionalnych. Kielce, Instytut Geografii AŚ, PTG, 2007. str. 177–186. (на полски)
- ↑ Бабій, П. Збаразьке князівство // Тернопільський енциклопедичний словник. Т. 1: А–Й. Тернопіль, Видавничо-поліграфічний комбінат «Збруч», 2004. ISBN 966-528-197-6. с. 633. Посетен на 25 февруари 2024. (на украински)
- ↑ hrono.ru