Съюз на българските журналисти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от СБЖ)
Направо към: навигация, търсене
Съюз на българските журналисти
Информация
Акроними СБЖ
Тип организация
Основана 12 юни 1955 г.
Правно положение действаща организация
Седалище София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, България България
Официални езици български
Ръководител Снежана Тодорова
Сайт sbj-bg.eu

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) е доброволно сдружение на българските журналисти за защита на техните професионални, социални и синдикални права и интереси. Дейността на Съюза на българските журналисти е насочена към свободното упражняване на правото да се търси, получава и разпространява информация, на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и към недопускането на цензура.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото журналистическо сдружение в България е Дружеството на столичните журналисти (1905). Сред неговите председатели са Йосиф Хербст (първи председател), проф. Никола Милев, Христо Силянов, Петко Пенчев, Димо Казасов и др. Дейността на Дружеството е насочена главно към професионалните въпроси и защита на моралните и материални интереси на журналистическата колегия в София - първата стъпка е направена още на 23 февруари 1908 г., когато са основани три фонда: „Пенсионен“, „Подпомагане“ и „Журналистически дом“.[2]

На 18 септември 1920 г. е открит и създаденият от Дружеството Журналистически клуб. Организацията издава „Вестник на вестниците“.[2]

През месец май 1924 година се създава още едно журналистическо сдружение - Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България. Негов пръв председател е Стоян Никифоров. Целта на този съюз е да организира журналистите от провинцията и да подобри качеството на провинциалния печат. Дейността му е предимно взаимоспомагателна и просветна. Съюзът издава в продължение на две години първото в страната журналистическо списание „Български журналист“ (под редакцията на Лука Говедаров), организира изложби и беседи за печата. Заедно с Дружеството на столичните журналисти организира честване на Деня на печата.[2]

Дружеството на столичните журналисти и Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България продължават да съществуват като самостоятелни организации до 24 декември 1944 година. Състоялите се на тази дата общи събрания на двете организации решават да се обединят в Съюз на журналистите в България. На проведеното съвместно заседание на двете организации са одобрени приетите от тях декларации за обединението и е утвърден устав на новата журналистическа организация. За председател на Управителния съвет е избран Петко Пенчев, а за почетен председател - Тодор Павлов.[2]

На 26 май 1948 г. Съюзът на журналистите, Съюзът на периодичния печат и Дружеството на журналистите се обединяват в единна обществена, културно-просветна и професионална организация на работниците от печата, изградена върху принципите на взаимното зачитане на равни права за всички нейни членове и осигуряване на техните професионални интереси - създава се единен Съюз на журналистите в България. За негов председател е избран Енчо Стайков.[2]

В края на 1950 г. Съюзът на журналистите преустановява своето самостоятелно съществуване и се влива в обединения Профсъюз на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения. На мястото на Съюза на журналистите в България се създава Централен дом на журналистите, който продължава своята дейност до месец юни 1955 година.[2]

На 12 юни 1955 г. отново е учреден съюз на журналистите под наименованието Съюз на българските журналисти, който е продължител на Съюза на журналистите в България. Учредителното събрание приема устава на Съюза и избира Управителен съвет начело с проф. Владимир Топенчаров.[2]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Върховен орган на Съюза на българските журналисти е Общото събрание. Управителен орган на СБЖ е Управителният съвет. Към 2013 г. изпълняващ длъжността председател на УС на СБЖ и главен секретар на СБЖ е Снежана Тодорова.[3]

Председатели на Управителния съвет на СБЖ[редактиране | редактиране на кода]

Информацията в списъка подлежи на допълване.

Членство[редактиране | редактиране на кода]

Член на Съюза на българските журналисти може да бъде български гражданин, който не по-малко от две години упражнява журналистическа професия, приема и спазва Устава на СБЖ и приетите от Общото събрание на сдружението Правила на журналистическа етика.[6]

В Съюза на българските журналисти могат да членуват и:

  • специалисти, упражняващи журналистическа и медийна дейност, медийни специалисти и преподаватели в областта на журналистиката;
  • журналисти, преминали на друга работа, които имат минимум десет години членство в СБЖ;
  • юридически лица не могат да бъдат членове на Съюза на българските журналисти.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]