Самбогакая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Самбхогакая)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда
Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Палийски канон
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Самбхогакая или Самбогакая (санскрит: „тяло на радостта“[1]) е вторият вид или аспект от Трикая.

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Самбхогакая има Осем специални качества:

  1. Обкръжение: само бодхисатвите от Десетте нива преживяват обкръжението на Самбхогакая.
  2. Сфера: единственото „място“ на наслада е Чистата Земя (санскрит: Аканища, тибетски: Огмин Тугпо Кьо).
  3. Тяло: Самбхогакая се проявява в съвършени форми – такива като Вайрочана и др.
  4. Характеристики: това са 32 главни и 80 второстепенни знаци на съвършенство.
  5. Дхарма: в Чистата страна те се наслаждават изключително на ученията на Махаяна.
  6. Активност: освен всичко включва също специални сили, предсказване и т.н.
  7. Спонтанност: това означава, че всичките им действия са освободени от усилие. Традиционният пример е Скъпоценния камък изпълняващ желания. Това е и обичайно обръщение към Лама.
  8. Липса на собствена природа: това означава, че макар бодхисатвите да се проявяват във всевъзможни Самбхогакая форми, те са невеществени и подобно на дъга не могат да бъдат докоснати.

Божествени проявления[редактиране | редактиране на кода]

Самбхогакая е „фино тяло на безгранична форма“ [1]. И двамата „небесни“ буди Буда лечител и Амитабха, както и реализираните бодхисатви като Авалокитешвара и Манджушри могат да се проявят в „тяло на блаженството“. Буда може да се прояви чрез „тяло на блаженството“, за да учи другите бодхисатви чрез визуални преживявания [1].

Тези буди и бодхисатви показват ясно себе си в своите чисти земи. Тези светове са създадени за благото на другите същества. В тези земи е лесно да чуеш и практикуваш Дхарма. Човек може да се прероди в такава чиста земя чрез "пренасянето на „заслуги“ от огромния запас в Чистата земя, обитавана от съответния Буда", с помощта на искрена молитва.[1] Там той автоматично придобива статута на архат [2].

Едно от местата, където се проявява Самбхогакая тялото е отлична космична сфера или чиста земя, наречена Акаништха. Това е една от най-високите сфери на девите Шуддхаваша.

Абсолютно видени, само Дхармакая е истинска; Самбхогакая и Нирманакая са „условни начини на говорене и разбирането ѝ“.[3]

Достъп до напреднали практикуващи[редактиране | редактиране на кода]

Самбхогакя се отнася до светлата форма на чиста светлина, която практикуващия будизъм постига като достигне до най-високите измерения в будитката медитативна практика.

Според предание, тези умели в медитация като напредналите тибетски лама и йоги както и други високо реализирани будисти могат да постигнат достъп до Самбхогакая и да получат пряко предаване на учение.

Понятието в различните будистки традиции[редактиране | редактиране на кода]

Тибетски будизъм[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват безброй Самбхогакая сфери колкото и безброй божества в тибетския будизъм. Тези две Самбхогакая сфери са известни още като Буда-полета или Чисти земи.

В тибетския будизъм едно от проявленията на Самбхогакая е така нареченото 'Тяло-дъга' или джалу (на тибетски). Постигайки го напредналия практикуващ малко преди да умре е зазидан в пещера или пришита в малка подобна на юрта палатка. В перод на една седмица или скоро след смъртта на практикуващите тялото им се превръща в светлото Самбхогакая тяло като от трупа остават само коса и нокти.

Намдак интерпретирайки Ваджранатха, казва че връзката между Потока на Ума и Самбхогакая е това, което свързва Дхармакая с Нирманакая.[4]

Будизма Чан[редактиране | редактиране на кода]

В Чан (禪) (яп. Зен) преданието съществуват метафорични интерпретации на Самбхогакая (кит. 報身↔баошен, лит. „тяло на възмездието“), Дхармакая и Нирманакая.

В Олтарна сутра на Шестия патриарх, Чан учителя Хуйнен описва Самбхогакая като състояние в което практикуващият продължително и естествено създава добри мисли:

Мисли не за миналото, но за бъдещето. Постоянно поддържай бъдещите си мисли да бъдат добри. Това ние наричаме Самбхогакая.

Само една лоша мисъл може да унищожи наша карма, която е продължила хиляда години; а на свой ред само една добра мисъл може да унищожи лоша карма, която е живяна хиляда години.

Ако бъдещите мисли са винаги добри, ти можеш да наречеш това Самбхогакая. Разграничаващото мислене произлиза от Дхармакая (法身↔фашен „Тяло на истината“) се нарича Нирманакая (化身↔хуашен „Тяло на преобразяването“). Последващите мисли, които завинаги включват само добро правят Самбхогокая.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]