Манджушри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Манджушри
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Манджушри (Скт.: मञ्जुश्री) е бодхисатва представляващ съвършената мъдрост (санскрит: праджна) в Махаяна будизма. Във езотеричния будизъм той се приема като медитативно божество. Манджушри от санскритски език се прежда като "Нежна слава".[1]Манджушри е известен и с по-пълното санскритско име Манджурикумарабхута.[2] В качеството си на медитационен аспект Манджушри е изобразяван с вдигнат меч в дясната си ръка и от меча излизат пламъци. Това символизира неговата съвършена мъдрост, с която разсича невежеството и дуалните възгледи. Лявата му ръка държи лотосов цвят, поддържащ книга с Праджняпарамита Сутра, което означава пълния разцвет ма мъдростта. Когато е седнал върху лъв или лъвска кожа това означава, че напълно е укротил и овладял ума си.

В Махаяна[редактиране | edit source]

Учените идентифицират Манджушри като най-старият и най-важен бодхисатва в литературата на Махаяна.[3] Манджушри е споменат за пръв път в най-ранните текстове на Махаяна, в такива като сутрите Праджняпарамита и чрез тази асоциация в началото на традицията, той става олицетворение на праджна (трансцедентната мъдрост). Лотосувата сутра посочва неговата чиста земя, наречена Вимала, който според Аватамсака сутра се намира в източната част на рая. Предречено е, че неговата чиста земя е една от двете най-добри чисти земи в цялото съществуване в миналото, настоящето и бъдещето. Когато той постига просветление името му ще бъде Универсална Светлина. В Лотосувата сутра, Манджушри повежда дъщерята на царя на змиите към просветление. Манджушри също така участва в дебат с бодхисатва Вималакирти, описан в сутрата Вималакирти Нирдеса.

Пример за мъдростта на учението на бодхисатва Манджушри може да бъде намерен в Саптаситака Праджнапарамита сутра (Тайшо Трипитака 232).[4] Тази сутра съдържа диалог между Манджушри и Буда засягащ практикуването на самадхи (санскрит: Екавюха Самадхи). Учителят Шен йен обяснява по следния начин учението на Манджушри за въвеждането в състояние на самадхи по естествен начин чрез трансцедентна мъдрост:

Мислете за петте скандхи като за първоначално празни и намиращи се в покой за непроизтичащи, неумиращи, равностойни, без разлика помежду им. По този начин практикувайки непрекъснато през деня и нощта, независимо дали човек седи, върви, стои прав или лежи, той най-накрая се стига до едно немислимо състояние, без какъвото и да е препятствие или форма. Това е Самадхи на действието (Yixing sanmei, 一行 三昧)[5]

В езотеричния будизъм[редактиране | edit source]

В рамките езотеричения будизъм Манджушри е медитивно божество и се почита като напълно просветлен Буда. В Шингон школата на езотеричния будизъм, той е един от тринадесетте божества, на които учениците да посвещават себе си. Той присъства на много места в много от езотеричните будистки текстове като например в Манджушри-мула-калпа.[6] и в Манджушринамасамгити. Неговата съпруга според някои традиции е Сарасвати.

Дзонгкапа, оснотеля на Гелуг приемствеността на тибетския будизъм, както се разказва е получил своите учения от видения от Манджушри.

В будистките култури[редактиране | edit source]

В Китай[редактиране | edit source]

Според легендата Нурачи, пълководец на племената в Джурчен в североизчточен Китай, който става император от династията Цин считал себе си за еманация на Манджушри, следователно народът му бил „племената на Манджушри” или Манджурци.

В Тибет[редактиране | edit source]

В тибетския будизъм се използват негови различни медитативни форми, включително защитни като например Ямантака, използван особено в школата Гелуг. Освен това много от висшите лами в тибетската история като Атиша, Дзонкапа, Сакя Пандита, Лонгчен Рабджампа, Джамгон Конгтрул и много други са почитани като негови проявления.

В Непал[редактиране | edit source]

В Непал според легентата Манджушри създал долината на Катманду като пресушил езерото, което дотогава било там, а създал и ступата Сваямбху.

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Lopez Jr., Donald S. (2001). The Story of Buddhism: A Concise Guide to its History and Teachings. New York, USA: HarperSanFrancisco. ISBN 0-06-069976-0 (cloth) P.260.
  2. Keown, Damien (editor) with Hodge, Stephen; Jones, Charles; Tinti, Paola (2003). A Dictionary of Buddhism. Oxford, UK: Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9 p.172.
  3. A View of Manjushri: Wisdom and Its Crown Prince in Pala Period India. Harrington, Laura. Doctoral Thesis, Columbia University, 2002
  4. The Korean Buddhist Canon: A Descriptive Catalog (T 232)
  5. Sheng-Yen, Master (聖嚴法師)(1988). Tso-Ch'an. ; (accessed: August 6, 2008) p.364
  6. Keown, Damien (editor) with Hodge, Stephen; Jones, Charles; Tinti, Paola (2003). A Dictionary of Buddhism. Oxford, UK: Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9 p.172.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Мифологический словарь. М., «Советская энциклопедия», 1990
  • Рерих Ю. Н. Тибетская живопись. Манджушри