Манджушри
| Част от серията статии за Будизъм | |
| |
| Портал Будизъм | |
|---|---|
| История на Будизма | |
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава | |
| Архат · Пратекабуда Бодхисатва | |
| Будизъм по страна и регион Южен, източен и северен будизъм Тибетски будизъм | |
| Школи Тхеравада · Махаяна Мадхямака · Йогачара Дзен · Тендай · Шингон Ваджраяна Нингма · Кагю · Шангпа Кагю · Сакя Кадам · Джонанг · Бодонг · Гелуг | |
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Палийски канон Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа | |
Манджушри (Скт.: मञ्जुश्री) е бодхисатва, изразяваващ съвършената мъдрост (санскрит: праджна) в Махаяна будизма. Във Ваджраяна школите той е също така и идам, свързан с определени медитативни практики. Името на Манджушри се прежда от санскрит като „Нежна слава“.[1]Манджушри е известен и с по-пълното санскритско име Манджурикумарабхута.[2] В качеството си на медитационен аспект Манджушри е изобразяван с вдигнат в дясната си ръка меч, от който излизат пламъци. Това символизира неговата съвършена мъдрост, с която разсича невежеството и дуалните възгледи. Лявата му ръка държи лотосов цвят, поддържащ книга с Праджняпарамита Сутра, което означава пълния разцвет на мъдростта. Когато е седнал върху лъв или лъвска кожа това означава, че напълно е укротил и овладял ума си.
В Махаяна[редактиране | редактиране на кода]
Учените идентифицират Манджушри като най-старият и най-важен бодхисатва в литературата на Махаяна.[3] Манджушри е споменат за пръв път в най-ранните текстове на Махаяна, в такива като сутрите Праджняпарамита и чрез тази асоциация в началото на традицията, той става олицетворение на праджна (трансцендентната мъдрост). Лотосовата сутра посочва неговата чиста земя, наречена Вимала, който според Аватамсака сутра се намира на изток. Предречено е, че неговата чиста земя е една от двете най-добри чисти земи в цялото съществуване в миналото, настоящето и бъдещето. Когато той постигне просветление името му ще бъде Универсална Светлина. В Лотосовата сутра, Манджушри повежда дъщерята на царя на нагите към просветление. Манджушри също така участва в дебат с бодхисатва Вималакирти, описан във Вималакирти Нирдеша Сутра.
Пример за мъдростта на учението на бодхисатва Манджушри може да бъде намерен в Саптаситака Праджнапарамита сутра (Тайшо Трипитака 232).[4] Тази сутра съдържа диалог между Манджушри и Буда засягащ практикуването на самадхи (санскрит: Екавюха Самадхи). Учителят Шен йен обяснява по следния начин учението на Манджушри за въвеждането в състояние на самадхи по естествен начин чрез трансцендентна мъдрост:
Медитирайте върху петте скандхи като изначално пусти и намиращи се в покой, невъзникващи и неумиращи, равностойни, без разграничение помежду им. Практикувайки по този начин непрекъснато, през деня или нощта, независимо дали човек седи, върви, стои прав или лежи, той най-накрая се стига до едно невъобразимо състояние, без каквото и да е препятствие или форма. Това е Самадхи на единното действие. (Yixing sanmei, 一行 三昧)[5]
Във Ваджраяна[редактиране | редактиране на кода]
В рамките на Ваджраяна будизма Манджушри е медитивен идам и се почита като напълно просветлен Буда. В японската школа Шингон той е един от Тринадесетте Буди, на практики с които учениците могат да се посветят. Той присъства на много места в различни езотерични будистки текстове като например в Манджушри-мула-калпа.[6] и в Манджушри-нама-самгити. Негова съпруга според някои традиции е Сарасвати.
Разказва се, че Дзонгкапа, основателят на приемствеността Гелуг на тибетския будизъм е получил много учения директно от видения на Манджушри.
В будистките култури[редактиране | редактиране на кода]
В Китай[редактиране | редактиране на кода]
Според легендата Нурачи, пълководец на народа на джурчените в североизточен Китай, който става император от династията Цин считал себе си за еманация на Манджушри, следователно народът му бил „племената на Манджушри“ или Манджурци.
В Тибет[редактиране | редактиране на кода]
В тибетския будизъм се използват негови различни медитативни форми, включително защитни като например Ямантака, използван особено в школата Гелуг. Освен това много от висшите лами в тибетската история като Атиша, Дзонгкапа, Сакя Пандита, Лонгчен Рабджампа, Джамгон Конгтрул и много други са почитани като негови проявления.
В Непал[редактиране | редактиране на кода]
В Непал според легендата Манджушри създал долината на Катманду като пресушил езерото, което дотогава било там, а създал и ступата Сваямбху.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lopez Jr., Donald S. (2001). The Story of Buddhism: A Concise Guide to its History and Teachings. New York, USA: HarperSanFrancisco. ISBN 0-06-069976-0 (cloth) P.260.
- ↑ Keown, Damien (editor) with Hodge, Stephen; Jones, Charles; Tinti, Paola (2003). A Dictionary of Buddhism. Oxford, UK: Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9 p.172.
- ↑ A View of Manjushri: Wisdom and Its Crown Prince in Pala Period India. Harrington, Laura. Doctoral Thesis, Columbia University, 2002
- ↑ The Korean Buddhist Canon: A Descriptive Catalog (T 232)
- ↑ Sheng-Yen, Master (聖嚴法師)(1988). Tso-Ch'an. p. 364. Посетен на 6 август 2008.
- ↑ Keown, Damien (editor) with Hodge, Stephen; Jones, Charles; Tinti, Paola (2003). A Dictionary of Buddhism. Oxford, UK: Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9 p.172.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Мифологический словарь. М., „Советская энциклопедия“, 1990
- Рерих Ю. Н. Тибетская живопись. Манджушри