Сара Кирш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сара Кирш
Sarah Kirsch
Bundesarchiv Bild 183-R0531-0325, Sarah Kirsch.jpg
Сара Кирш през 1976 г.
Родена 16 април 1935 г.
Починала 5 май 2013 г. (78 г.)
Професия писател, поет, художник, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Sarah Kirsch Signature.jpg
Сара Кирш в Общомедия

Сара Кирш (на немски: Sarah Kirsch) е германска поетеса, белетристка, художничка и преводачка, родена в Лимлингероде, Южен Харц в семейството на техник по далекосъобщенията. Истинското ѝ име е Ингрид Бернщайн, но тя променя малкото си име на Сара като протест срещу антисемитизма на баща си.

Житейски и творчески път[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва гимназия, Сара Кирш работи в захарна фабрика, а после изучава биология в Хале. Две години следва в Литературния институт Йоханес Р. Бехер в Лайпциг.

Като поетеса Сара Кирш се изявява през шестдесетте години с публикации в списания и антологии. Става член на Съюза на писателите в ГДР, а по-късно влиза и в неговото ръководство. Заедно със съпруга си поета Райнер Кирш публикува стихосбирката „Разговор с влечугото“ (1965), която намира официално признание. След това издава и самостоятелните стихосбирки „Пребиваване на село“ (1967) и „Птиците пеят най-добре в дъжда“ (1968). За свой учител в поезията Сара Кирш смята Йоханес Бобровски, от когото усвоява изкуството на свободния стих. Влияние оказва в творчеството ѝ също природната лирика на Петер Хухел. Установила се в Източен Берлин, поетесата издава стихосбирката „Заклинания“ (1973). Във ФРГ е публикувана подборка от нейни стихове под заглавие „Имаше го това паметно лято“ (1974). В ГДР излиза стихосбирката ѝ „Попътен вятър“ (1976), в която са развити мотивите любов, раздяла и самота, породени от политически затруднената връзка със западноберлинския поет Кристоф Мекел.

ГДР и ФРГ[редактиране | редактиране на кода]

Сара и Райнер Кирш на младежки литературен фестивал през 1964 г.
Сара Кирш през 1964 г. в Източен Берлин

Сара Кирш е сред първите, които подписват протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман в 1976 г. В резултат на това тя е изключена от партията и от Съюза на писателите. В 1977 г. Поетесата се преселва в Западен Берлин и там публикува стихосбирките „Пускане на хвърчила“ (1979), „Земно царство“ (1982), „Котешки живот“ (1984) и „Топлината на снега“ [1] (1989). След политическата промяна в Германия през 1989 г. Сара Кирш отказва поканата да стане член на Берлинската академия на изкуствата, понеже там са намирали укритие бивши сътрудници на Държавна сигурност. Излиза стихосбирката ѝ „Дъщеря на самодивския цар“ (1992), за която получава наградата Петер Хухел (1993), а също и стихосбирката ѝ „Бездънно“ (1996). В 1996 г. поетесата става професор в Каселския университет, а наред с това – гост-лектор по поетика във Франкфуртския университет. Установява се да живее в Тиленхен, Шлезвиг-Холщайн.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сара Кирш през 2002 г.
  • Die betrunkene Sonne, Kinderhörspiel, 1962 (zusammen mit Rainer Kirsch)
  • Berlin -- Sonnenseite. Deutschlandtreffen der Jugend in der Hauptstadt der DDR, Bildreportage, 1964 (zusammen mit Thomas Billhardt und Rainer Kirsch)
  • Gespräch mit dem Saurier, Gedichtband, 1965 (gemeinsam mit Rainer Kirsch)
  • Landaufenthalt, Gedichtband, 1967
  • Die Vögel singen im Regen am Schönsten, 1968
  • Gedichte, 1969
  • Zaubersprüche, Gedichtband, 1973
  • Trauriger Tag
  • Die Pantherfrau. Fünf unfrisierte Erzählungen aus dem Kassettenrecorder, Prosaband, 1973
  • Die ungeheuren bergehohen Wellen auf See, Prosaband, 1973
  • Es war dieser merkwürdige Sommer, Gedichtauswahl, 1974
  • Caroline im Wassertropfen, Kinderbuch, 1975
  • Zwischen Herbst und Winter, Kinderbuch, 1975
  • Rückenwind, Gedichte, 1976
  • Musik auf dem Wasser, Auswahlband, 1977
  • Wintergedichte, 1978
  • Katzenkopfpflaster, Gedichtauswahl, 1978
  • Sieben Häute. Gedichte 1962 – 1979, 1979
  • Drachensteigen, Gedichte, 1979
  • La Pagerie, Prosagedichte, 1980
  • Geschlechtertausch 1980, (zusammen mit Irmtraut Morgner und Christa Wolf)
  • Hans mein Igel, Kinderbuch nach den Kinder- und Hausmärchen der Brüder Grimm, 1980
  • Papiersterne, 1981
  • Erdreich, Gedichte, 1982
  • Katzenleben, Gedichte, 1984
  • Landwege. Eine Auswahl 1980 – 1985, 1985
  • Reisezehrung, Prosa, 1986
  • Irrstern, Prosaband, 1987
  • Allerlei-Rauh. Eine Chronik, Prosaband, 1988
  • Luft und Wasser, Gedichte, 1988
  • Schneewärme, Gedichte, 1989
  • Wintermusik, 1989
Зимна музика, изд.: Аквариус, София (2006), прев. Даря Хараланова
  • Die Flut, 1990
  • Schwingrasen, Prosa, 1991
  • Spreu, Bilder-Tagebuch, 1991
  • Erlkönigs Tochter, Gedichte, 1992
„Високо в Исландия“ (2002)
  • Das simple Leben, Prosaminiaturen und Gedichte, 1994
  • Bodenlos, 1996
  • Gesamtausgabe, 5 Bände im Schuber, 1999
  • Beim Malen bin ich weggetreten, Kunstband, 2000
  • Schwanenliebe. Zeilen und Wunder, lyrische Miniaturen, 2001
  • Gedichte, 2001
  • Islandhoch, Tagebruchstücke, Prosa, 2002
  • Tartarenhochzeit, 2003
  • Sämtliche Gedichte, 2005
  • Kommt der Schnee im Sturm geflogen, Prosa, 2005
  • Kuckuckslichtnelken, Prosa, 2006
  • Regenkatze, Prosaband (Lyrisches Tagebuch), 2007
  • Sommerhütchen, 2008
  • Krähengeschwätz, 2010
  • Märzveilchen, 2012
  • Im Spiegel. Poetische Konfession, 2013
  • Juninovember, 2014
  • Ænglisch. Prosa, 2015

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]