Направо към съдържанието

Сашо Касиянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сашо Касиянов
Роден
Александър Николов Касиянов
29 януари 1951 г.(1951-01-29)
Починал
18 юли 2012 г. (на 61 г.)
Стилнародна музика
Инструментиакордеон, тамбура
Активност1959 – 2012
Свързани изпълнителиМатьо Добрев, Иво Папазов, Теодосий Спасов, Селиминовски Добри, орк. „Тракия“, орк. „Канарите“, орк. „Садово“

Александър Николов Касиянов, по-известен като Сашо Касиянов, е български музикант, композитор, педагог, радио- и телевизионен водещ и шоумен.

Сашо Касиянов е роден на 29 януари 1951 г. (празнува рождения си ден на 21 януари) във Велинград, в семейството на известния в този край тамбурист Никола Касиянов, който има записи в БНР. Дядото на Александър Касиянов е известен гайдар във Велинградския край. Майка му е била една от най-добрите народни певици в града и околностите. Сестри­те му също са изпълнявали народни песни. След като навършва една го­дина, семейството на Сашо Касиянов се мес­ти в София. Причината е, че баща му е поканен от Филип Кутев да свири на тамбура в новоос­нования ансамбъл за народни песни и танци, днес носещ името на Филип Кутев. На седем години Сашо започва да учи акордеон. В София семейството му раз­вива интензивна музикална дейност. Най-голямата му сестра Мария пее в Ради­ото, а по-малката, Стефка, пее в различни формации. Само след поло­вин година Сашо, заедно с баща си, съпровожда на певиците Стайка Гьокова и Магда Пушкарова. На 8-годишна възраст постъпва в състава на пионерския дво­рец като тамбурист. Учи тамбура при Михаил Йорданов – тамбурист, кон­церт-майстор в ансамбъла на Филип Кутев. Завършвайки 8 клас, Касиянов е и завършен тамбурист. За това говори фактът, че на тази крехка възраст е поканен да преподава тамбура в новооснованото Средно музикално училище в Котел. Пре­поръчан е лично от Букурещлиев. Там преподава тамбура и камерна музика в продължение на 15 години. Сред учениците му са големи музиканти като Матьо Добрев, Теодосий Спасов, Добри Йорданов – Добри Селиминовски и др. Преподава и в I средно общообразователно училище „Хаджи Мина Пашов“ в Сливен. В Котел са и първите му композиторски опити. Композира как­то за солови инструменти, така и за камерни и ансамблови състави. Много са неговите хора и ръченици, събрани в свитъци, понастоящем те се ползват от учениците в СМУ – Котел. Със свои композиции два пъти става лауреат на конкурсите и прегледите на музикалните училища и на музикалната академия в Плов­див. По това време, през две години, са провеждани конкурси между учи­лищата за проверка на нивото на обучение по музика. Награден от Съюза на композиторите за това, че в своите композиции най-умело от всички им придава съвременно звучене, запазвайки фолклорния им характер. Автор е на „Тракийска сюита“.[1][2][3][4]

През 1973 г. постъпва в Ан­самбъла за народни песни и танци в Сливен, където в продължение на четири години е ръководител на оркестъра.[1]

През 1977 г. става ръководител на оркес­търа в Ансамбъла за народни песни и танци към ЦКЕ – София, клон Сливен „Мишо Тодоров“. С оркес­търа е бил четири пъти републикански първенец на фестивалите за народ­на музика и танци. Музиката в този колектив е негова. Негови ор­кестранти са били кавалджията Матьо Добрев, бившите преподаватели от Котел Христо Генов – гъдулка и Демир Демирев – гайда. Посетил е страни на трите континента – Европа, Азия и Африка. Успоредно с това е свирил с групи и оркестри за народна музика – оркестрите „Садово“, „Тракия“, „Канарите“, „Тракийска тройка“, оркестъра на Атанас Вълчев и други. Участва многократно в турнета и хиляди концерти в България и чужбина с големи музиканти като Иво Папазов – Ибряма, Теодоси Спасов, Матьо Добрев и др.[1][2][3]

Дългогодишен водещ на предавания за народна музика в Сливен в радиата „Бимако“, „Омега“, „Експрес“ и „Сливен нет“, както и предавания по сливенските телевизии.[1][2][3][4]

Заедно с Иво Папазов – Ибряма създава синдикат на народните музиканти.[3][4]

Умира на 18 юли 2012 г. в Сливен, след като на 13 юли с. г. получава инфаркт.[2][3][4]

Посмъртно през 2012 г. получава званието „Почетен гражданин на Сливен“.[5]

Остава запомнен сред обществеността с неподражаемото си голямо чувство за хумор.[2][3][4]

  1. а б в г Димитър Драганов, Александър Касиянов – сайт на ромската организация „Рако“, rakobg.com, 3 декември 2014 г.
  2. а б в г д Любо Николов, На учителя с любов, сайт на в. „Дума“, 20 октомври 2012 г.
  3. а б в г д е In Мemoriam Отиде си Сашо Касиянов/ спомен видео архив[неработеща препратка], Котелнюз, 18 юли 2012 г.
  4. а б в г д Отиде си Сашо Касиянов, Дарик Сливен, 18 юли 2012 г.
  5. Почетни граждани на град Сливен, obs.sliven.bg, официален уеб сайт на Общински съвет – Сливен