Свети Андрей (Калояново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Андрей.

„Свети Апостол Андрей“
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Вид на храмаримокатолическа църква
Страна България
Населено мястоКалояново
РелигияРимокатолицизъм
ЕпархияСофийско-пловдивска
Изграждане2003 – 2004 г.
Статутдействащ храм
„Свети Апостол Андрей“ в Общомедия

„Свети Апостол Андрей“ е християнска църква в Калояново, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.

История на енорията[редактиране | редактиране на кода]

През 1642 г. архиепископ Петър Богдан посещава село Селджиково и съобщава че е имало 30 души българи католици, работещи в турски чифлик. Един век по-късно през 1742 г. епископ Никола Радовани в своя отчет до Конгрегацията на вярата в Рим съобщава: ...От там (Пловдив) се опътих за Селджиково, 4 часа разстояние. Там покръстих 15 деца и причестих 25 души. Намерих къщи католишки – 32, всичко 201 души.

Енорията е родна за епископите Георги Тунов и Андрея Тунов, ръководили Софийско-пловдивската католическа епархия в началото на XIX в.

През 1837 г. епископ Иван Птачек съобщава за 423 католици, 68 православни и 24 турци. Един век по късно, през юни 1927 г. селото е имало 2466 жители, от който 866 са католици.[1]

През 1881 г. отец Викенти Яковски с помощта на населението построява общинско училище с 10 стаи. През 1891 г. е построена и камбанария в двора на църквата. Последната е повредена гръмотевица през 1907 г. и след Чирпанското земетресение е съборена.

Отец Йосиф Стойков е помощник–енорист и енорист в енорията в продължение на 33 години (от 1912 г. до смъртта си). Той е бил органист и диригент на църковния хор.

Отец Иван Топалски е енорист от 2002 г. Преди това е председател на Управителния съвет на „Каритас Пловдив“. През 2012 г. върху имот на католическата църква в Калояново е построен Домът за възрастни хора „Свети Йосиф“.[2] Отец Иван Топалски е инициатор за построяване на параклис в Чипровци, където да бъдат положени на костите на архиепископ Петър Богдан, епископ Илия Маринов и други духовници монаси-францисканци, открити при археологически разкопки през 80-те години на XX век и съхранявани в музея в Чипровци.[3]

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1863 г. по нареждане на епископ Андреа Канова започва подготовката за строеж на нова църква в селото. Основният камък е положен от Канова на 11 май и сградата е завършена в началото на август същата година. На 30 август епископ Канова освещава новата църква.

През 1898 г. отец Иероним Яреков разширява църквата като измества лицевата стена напред и добавя 30 кв. м. Въпреки че е била изградена от кирпичи, сградата преживява Чирпанското земетресение.[1]

Старата църква е съборена в началото на XXI в. На 7 май 2003 г. е направена първа копка за строежа на нова енорийска църква и благословена от епископ Георги Йовчев. В основата на църквата е положен камък, осветен от папа Йоан-Павел ІІ по време на посещението му в България през 2002 г. Сградата е завършена през пролетта на следващата година и църквата е осветена на 24 май 2004 г.[4] Проектът на сградата в неоготически стил е дело на архитект Михаил Радулов.

Храмов празник – 30 ноември.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]