Свети Йосиф (колеж в София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йосиф.

Свети Йосиф
Sofia, St. Joseph College.jpg
Информация
Седалище София, България
Основаване 1915
Основател Обществото на Св. Йосиф на Явлението
Закриване 1948
Вид девически католически колеж

Френският колеж „Свети Йосиф“ е девическо католическо училище в София, съществувало през първата половина на XX век.

История[редактиране | редактиране на кода]

През август 1879 г. капуцинът отец Тимотей Строна купува изгодно терен от 2800 кв. м. в централната част на София заедно с една къща, в която възнамерява да открие католическо училище. За целта повиква монахините Обществото на Св. Йосиф на Явлението от Марсилия, които пристигат през октомври в България. Благодарение на ходатайството на френския дипломатически агент пред княз Александър всички пречки са отстранени и на 14 януари 1880 г. в София отваря врати първото девическо католическо училище. През 1883 г. в девическото училище преподават 6 монахини на 112 ученички, от които 29 православни българки, 34 чужденки католички и 49 еврейки.[1]

Програмата е съставена напълно в духа на френската образователна система и изучаването на френски език е задължително, а на немски – само факултативно. В края на 80-те години училището има 220 ученички - 92 българки, 80 представителки на различни националности от Австро-Унгария, 20 италианки, 10 румънки, 8 германки, 6 французойки и 4 гъркини. Монахините преподавателки са 9, от които 6 французойки, 1 българка, 1 италианка и 1 германка. От 1901 г. училището има филиал в Подуене.[1] През 1915 г. е признато за основно, а през 1925 г. за средно учебно заведение от Министерството на просветата.[2] През Първата световна война колежът е затворен и сградите се използват от военните.

Колежът се е помещавал в комплекс от сгради до католическата катедрала „Свети Йосиф“ в София. Имената на архитектите, автори на проекта на катедратала и колежите са незивестни. След бомбардировките се запазват две сгради - основната сграда на колежа и сградата, в която живеят монаси и монахини - учители и учителки в колежите. След закриване на колежа през 1948 г. сградите са национализирани и по-късно около 1969 г. съборени за построяване на гигантска сграда от тоталитарен тип – „Дом на съветите“. Намерени археологически останки запазват терена незастоен.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  2. 100-годишният юбилей на капуцините в България (1841 - 1941), София, 1941
  3. Чудо пази 60 години от комунистите парцел за катедрала