Свети Николай (Петрич)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Николай.
| „Свети Николай“ | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Петрич |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Петричко |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1868 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Николай“ или „Свети Никола“ е възрожденска църква в българския град Петрич, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в 1868 година в махалата Варош в близост до старите гробища. Строителството се осъществява предимно със средствата и труда на българското население от града.[3] Храмът е в ръцете на основаната в същата година 1868 година българска община и става основен център в борбата срещу гъркоманията в града.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение сградата представлява трикорабна едноапсидна псевдобазилика с обширна женска църква в западната част на наоса.[1] През 1924 година от запад е добавен притвор, дървена камбанария и е разширено женското отделение. През 1940 година е пристроена нова масивна камбанария. В северозападния край на църковния двор е имало параклис-костница „Света Петка“ и квартално гробище. През 1960 година от притвора са обособени кръщелна и параклис „Света Петка“ – разположен първоначално от ляво, а сега вдясно.
Трите кораба в интериора са разделени с два реда измазани дървени колони. Централният кораб е с полуцилиндричен свод, а страничните са с плоски касетирани тавани. Над колоните в елипсовидни медальони са изобразени светци. Иконостасът е с пластична украса – царските двери са резбовани с висок релеф с характерни за Тревненската художествена школа мотиви. Иконите са с високо качество, с наситен сдържан колорит, разнообразни типажи – дело на неизвестен зограф. Една от иконите от 1898 г. е дело на Андон Зограф. В църквата е работил и местният иконописец Иван Константинов, чието име може да се прочете върху иконата „Св. св. Кирил и Методий“ (1883)[1] и на Света Богородица.[4]
В периода 1936 – 1946 година към храма функционира Православното християнско братство „Св. Николай Чудотворец“ под ръководството на енорийския свещеник Данаил Зердев.[5]
На 21 септември 1995 година църквата пострадва от пожар, след който е основно ремонтирана.[2]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Църквата “Св. Николай” в Петрич, bnt.bg
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 109.
- ↑ а б в Град Петрич // Свети места. Посетен на 19 април 2015.
- ↑ Тараков, Тодор. Българската църковна община в Петрич (1868 – 1878). – В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 35 – 40.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 290.
- ↑ Георгиева, Десислава. Православните християнски братства в Неврокопска епархия (30-те – 40-те години на XX век). – В: Научни известия – Югозападен университет „Неофит Рилски“. Правно-исторически факултет. Г. VI, кн. 1 – 2 (2010), стр. 304 – 305.
