Светозар Прибичевич
| Светозар Прибичевич | |
| Роден |
26 октомври 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 септември 1936 г.
|
| Учил в | Загребски университет |
| Светозар Прибичевич в Общомедия | |
Светозар Прибичевич е сръбски[1] и хърватски политически държавен деец, публицист, водач на хърватските сърби в Австро-Унгария, привърженик на федеративното устройство на Кралство СХС, присъединява се към Хърватската селска партия на Степан Радич, обявява се открито срещу диктатурата на крал Александър Караджорджевич и затова е хвърлен в затвора, но под натиска на чуждото обществено мнение е освободен и след това живее в емиграция – Чехословакия и Франция. Издава и редактира вестник „Будучност“, автор на книгата „Диктатурата на крал Александър“. [2]
Политическата хърватска емиграция в Европа, която е под влиянието на д-р Мачек и Прибичевич, се представява от Светозар Прибичевич в Париж, Август Контич във Виена, Юрай Кърнович в Женева, където издава на френски, немски и английски вестник „Кроация“. Хърватската емиграция в Европа се състои от около 45000 души във Франция, 25000 души в Белгия, 5000 души в Холандия, а в Америка около 7 – 800000 души. Те са главна подкрепа на Усташката организация в Хърватия, която се бори за самостоятелна хърватска държава, която да включва Славония до Белград, Босна и Херцеговина и Далмация. [3] В броят на Парижкия вестник "Ла Репюблик" от 2 януари 1934-та година казва, че в Югославия при крал Александър откритото Българско самоопределение се третира като проява на Държавна измяна.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Поле - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 13, 4 юли 1929, стр.1
- ↑ Билярски, Цочо. Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса. Издателство Св. Климент Охридски, 2006. ISBN 978-954-9384-07-9. с. 198.
- ↑ ЦДА, ф. 370 к, оп. 6, а. е. 411, л. 106. Копие. Машинопис.
- ↑ Иван Михайлов "Македонските славяни са Българи", София, издателство "Анико", 2022 г., стр. 155
|