Светослав Маджаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светослав Маджаров
български военен деец
Роден
1893 г.
Починал
29 ноември 1915 г. (22 г.)

Учил вСофийски университет
Солунска българска мъжка гимназия

Светослав (Слав) (Поп)Иванов Маджаров е български военен деец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Светослав Маджаров е роден в 1893 година в град Солун. Той е най-малък син на архимандрит Иван (Йона) Маджаров, български архиерейски наместник в Солун и брат на революционера Лазар Маджаров. През 1912 година завършва с двадесет и шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[1] а по-късно химия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[2]

Участва в Първата световна война в 12 рота на Шестдесет и трети пехотен полк. Загива на 29 ноември 1915 година в гевгелийското село Гявато.[3]

Щерю Попатанасов си спомня за него:

Отличаваше се с пъргавост, весел, скромен, идеалист.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Маджаров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(? – 1870)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йона Маджаров
(1849 – 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо (Точо) Маджаров
(? – 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(1870 – 1925)
 
Лазар Маджаров
(1872 – 1907)
 
Владимир Маджаров
(1883 – 1917)
 
Олга Маджарова
(1887 – 1974)
 
Иван Караджов
(1885 – 1934)
 
Светослав Маджаров
(1893 – 1915)
 
 
Атанас Маджаров
(1881 – 1935)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  2. Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 97.
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 36
  4. Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023, с. 105.