Седат Алп

Седат Алп Sedat Alp
	турски археолог
Роден	1 януари 1913 г. Бер, Османска империя
Починал	9 октомври 2006 г. (93 г.) Анкара, Турция
Учил в	Лайпцигски университет; Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област	Археология
Работил в	Анкарски университет

Седат Алп (на турски: Sedat Alp) е турски учен-археолог, основател на археологическата наука в Турция. Той е сред най-значимите лица в хетската археология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алп е роден на 1 януари 1913 година в окупирания от гръцката армия Бер (Верия), Егейска Македония, Гърция. Семейството му се изселва в Турция в резултат на обмена на население между двете страни през 1923 г. Печели държавна стипендия (1932) и е изпратен в Лайпцигския университет (по-късно се мести в Хумболтовия университет, Берлин) да учи праистория, история, хетология, шумерология, асириология, древни анатолийски езици и култури, както и обща археология. Защитава докторат в Берлин.

Връща се в Турция през 1940 г. и започва да преподава хетология във Факултета по езици, история и география на Анкарския университет. През 1959 г. става декан на факултета. Сред най-забележителните му открития е могилата Машатхоюк, в която са открити много плочки с хетски клинописни надписи (повече са открити единствено в хетската столица Хатушаш).

Алп е носител на Италианския орден за заслуги на републиката (1957), Ордена за заслуги на президента на Германия (1972), медала на Френския колеж (1980), Германския голям кръст за заслуги със звезда и на Големия италиански официален орден за заслуги на италианското президентство на републиката (1991).

От 1997 г. Алп е почетен доктор на Вюрцбургския университет и член на Британската академия от 1998 г. За приносите към увеличаване на знанието за историческото наследство на региона става почетен гражданин на град Чорум в Анадола, в близост до който е разположена хетската столица.

Професор Алп умира в Анкара през 2006 г.

Някои трудове[редактиране | редактиране на кода]

Untersuchungen zu den Beamtennamen im Hethitischen Festzeremoniell, Leipzig, 1940.
The Hittite Hieroglyphic Inscription of Şırzı, Ankara University, DTCF Dergisi, 1947, p. 153-158. (с професор Ханс Гютербок)
Military Instructions of the Hittite King Tuthaliya IV (?). Belleten XI, nr. 43, 1947 p. 403-414.
La désignation du Lituus eiı Hittite, Journal of Cuneiform Studies, I, 1947, p.164-175.
GIS kalmuš "Lituus" and HUB. BI "Earring in the Hittite Textes, Belleten XII, nr. 46, 1948, p. 320-324.
Die Soziale Klasse der NAM.RA-Leute und ihre hethitische Bezeichnung, Jahrbuch für Kleinasiatische Forschung I, 1950-51, p.113-135.
Bemerkungen zu den Hieroglypen des Hethitischen Monuments von İmamkulu, Symbolae Hrozny I, Archiv Orientalni XVIII, 1950, p. 1-8.
Zur Lesung von manchen Personnennamen auf den hieroglyphenhethitischen Siegeln und Inschriften. Ankara 1950.
On the Occasion of a new book concerning the Hittites. Ankara University, DTCF Dergisi, X, 1952, p.249-256.
The N (N)-formations in the Hittite Language, Belleten 18, sayı 72, 1954, p.449-467.
Die Lage von Šamuha, Anatolia (Anadolu) I, 1956, p. 77-80.
Zu den Körperteilnamen im Hethitischen, Anatolia (Anadolu) II, 1957 p.1-48
Eine hethitische Bronzestatuette und andere Funde aus Zara bei Amasya, Anatolia (Anadolu) VI, 1961/1962, p. 217-243.
Kaniš= Aniša = Niša = Nysa, Erken Hitit Çağının bir Başkenti, Belleten 27, nr. 107, 1963, p. 366-376.
Kaniš =Aniša = Niša Eine Hauptstadt der frühhethitischen Periode, Belleten 27, nr. 107, 1963, p. 376-386.
Frühbronzezeitliche Marmoridole aus Südwestanatolien, Belleten 29, nr. 113, 1965, p.9-14.
Eine goldene Gesichtmaske vom zweiten Vorchristlichen Jahrtausend aus "Anatolien", Belleten 29, nr. 113, 1965, p. 19-23.
Die Libationsgefässe "Schnabelkanne" und "Armförmiges Gerât" und Ihre Hethitischen Bezeichnungen, Belleten 31, nr. 124, 1967, p. 531-549.
Zylinder-und Stempelsiegel aus Karahöyük bei Konya, Ankara 1968. T.T.K. Yayınları: Dizi-V, No. 26, XVI + 310 s. 276 Abbildungen im Texte, 254 Tafeln.
Ein hethitisches Stempelsiegel aus der Umgebung von Afyonkarahisar und ein Knopfsiegel aus Yazırhöyük bei Nevşehir, Festschrift P. Meriggi, 1970, p. 1-6.
Eine weitere Hieroglypheninschrift aus Emirgazi und ein Rollsiegel mit Hieroglyphenlegenden aus dem Gebiet von Adıyaman, südöstlich von Malatya, Festschrift Heinrich Otten, 1973 p. 11-15, 1975.
Ištar auf dem Karahöyük, 1974, p.703-707.
Eine neue hieroglyphenhethitische Inschrift der Gruppe Kızıldağ-Karadağ aus der Nähe von Aksaray und die früher publizierten Inschriften derselben Gruppe, Anatolian Studies Presented to Hans Gustav Güterbock on the Occasion of his 65th Birthday, 1974, p. 17-27.
Die Hethiter in Anatolien, Das Parliament 1976,
Remarques sur la géographie de la région du Haut-Yeşilırmak d'après les tablettes hittites de Maşathöyük, Florilegium Anatolicum, Mélanges offerts à Emmanuel Laroche, Paris, 1979 p.29-35.
Die Lage der Kultstadt Hanhana, Festschrift Elmar Edel, Bamberg 1979, p. 13-16.
Das hethitische Wort für "Palast", Studia Mediterranea I, Piero Meriggi dicata I, 1979, p. 17-25.
Die hethitischen Tontafelentdeckungen auf dem Maşat-Höyük, Belleten 44, nr. 173, 1980, p. 254-59.
Beiträge zur Erforschung des hethitischen Tempels, Kultanlagen im Lichte der Keilschrifttexte, Ankara 1983. Turkish Historical Society Publication: Serie – VI, Nr. 23 XXXIV + 382 s.
Zum Wesen der kultischen Reinigungssubstanz tuhhueššar, Festschrift A. Kammenhuber.
Die Lage der hethitischen Kultstadt Karahna, Festschrift Kurt Bittel
E. Neufeld, The Hittite Laws, Journal of Cuneiform Studies VI, 1952, s.93-98.
B. Rosenkranz, Beiträge zur Erforschung des Luwischen, Bibliotheca Orientalis XI, 1954, s.208-209.
Th. Beran, Die hethitische Glyptik von Boğazköy I, Orientalistische Literaturzeitung 66, 1971, s. 362-364.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Festschrift für Sedat Alp, Ankara 1992
Gernot Wilhelm. Sedat Alp (1. Januar 1913 – 9. Oktober 2006, In: Mitteilungen der Deutschen Orientgesellschaft, S. 7f.