Серафим Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серафим Алексиев
български духовник
Роден
Починал
13 януари 1993 г. (80 г.)

Религияправославие
Учил вБогословски факултет (Софийски университет)
Философия
РегионЗападна философия

Серафим Алексиев е висш български православен духовник, архимандрит, и църковен писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1912 г. в Горно Броди, Сярско, със светското име Стоян Георгиев Алексиев. Учи в Софийската духовна семинария и в Старокатолическия богословски факултет в Берн, Швейцария. Преподава в продължение на десетилетия в Пловдивската и Софийската Духовна семинария, а от 1960 до 1969 г. - и в Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София, където е доцент в катедрата по догматическо богословие. През 1940 г. приема монашество, а три години по-късно е ръкоположен за йеромонах. През 1947 г. е въведен в архимандритски сан и поема ръководството на културно-просветния отдел при Светия Синод в София.

Поради несъгласие с календарната промяна и с членуването на Българската православна църква в Световния съвет на църквите (ССЦ), през 1969 г. архимандирт Серафим преустановява преподавателската си дейност и се оттегля в манастира „Покров на Пресвета Богородица“ в Княжево край София. В него той остава до края на живота си, като продължава пастирската си дейност и създава още много трудове.

На 26 януари 1993 година архимандрит Серафим умира в София.[1][2]

Автор на книги за православни светци.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Архимандрит Серафим (Алексиев). // Pravoslavieto.com. Посетен на 3 март 2013 г..
  2. Почина в Господа архимандрит Серафим. // Българска православна църква - Българска патриаршия. Посетен на 3 март 2013 г..[неработеща препратка]