Княжевски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Княжевски манастир
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Българска православна старостилна църква
Съвременно състояние действащ

Княжевският манастир „Покров на пресвета Богородица“ е действащ девически манастир на Българската православна старостилна църква.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Девическият манастир „Покров на Пресвета Богородица“ в Княжево, София е основан в края на 50-те години на ХХ в. от руския архиепископ Серафим Соболев канонизиран през 2016 като Свети Серафим Софийски Чудотворец[2]. Храмовият празник на манастира, на стария парклис в Покровския корпус е на 14 октомври всяка година и съвпада със сбора на Владайски манастир, който се намира в близост. Другият престолен празник е на 31 октомври, по стар стил това е денят на св. Лука, на когото е посветен стария храм в долната част на манастира. Третият събор е на 26 февруари, денят на св. Серафим, който съвпада по нов и стар стил и на него е посветен средния храм, който е отворен всяка неделя и на големите Господски и Богородични празници (неподвижните от тях по стар стил), когато манастирът приема поклонници между 11 и 16 часа. Тази малка църква има луковичен тип купол, както и голямата и се намира над нея, над пътеката към горното гробище, откъдето се влиза и в трапезарията за миряни. На горното гробище има малък параклис-проскинитарий, наричан на руски часовня. Най-горния храм е вграден в стария Покровски корпус. Стопанската част е от изток, жилищната от запад, работилниците са от двете страни, а килиите на духовенството са от север. В манастира снимането и нощувките не са разрешени, но има активен Google+ профил[3], издателство и книжарница и удобни хотели в близост, а работните посещения се уговарят. Библиотеката и архива на манастира са от мащабите на частна сбирка и не са отворени за външни читатели, но са достъпни за работа на изследователите професионално ангажирани с проучването на историята на обителта.

Манастирът е под юрисдикцията на Българската православна старостилна църква заедно с още двадесетина свети места в страната[4], свързани с подобни общности и по света, което не означава конфронтиране с официалната църковна институция, но изисква съблюдаване на специфични правила на вътрешния ред, както е при повечето субкултурни социални групи, в случая, обусловени поради исторически причини[5]. Един от културните приноси на обителта е създадената през десетилетия упорит труд и молитви иконописна школа [6], чиито представители са: Николай Шелехов, Магдалина Начева[7] [8] и др. Но това обстоятелство да влиза в разрез с традиционната монашеска аскетичност и при отсъствие в манастира населяван основно от над петдесет сестри на необходимост от съхраняване на материални ценности, откъдето идва и отсъствието на музейна и експозиционна част, пространства за отдих и настаняване или информационен посетителски център, за сметка на стопанството, чрез което монахините се препитават и трапезната част, където през определените дни в годината приемат смирени поклонници.

Първата игуменка на манастира, известната Серафима Ливен, е от руски емигрантски произход, както част от първоначално постъпилите сестри, сред които е и Касиния Везенкова. Втората настоятелка от 2012 г. е Серафима Димитрова, която е от българско потекло, какъвто е и преобладаващия състав на сестричеството още от второто поколение монахини и до днес, въпреки че в обителта се предпочита носенето на апостолник, както в руските и гръцки манастири, а не на забрадка в комбинация с камилавката, като в българските. Духовниците на манастира отначало също са със смесен произход, а от следващото поколение това обстоятелство донякъде се изменя и също могат да се нарекат водещи български духовни старци, въпреки че са и известни богослови, принадлежащи към традиционалистите в българските църковни среди: Пантелеймон Старицки, Серафим Алексиев, Сергий Язаджиев и др.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Баева, Вихра Конструиране на святост: почитта към архиепископ Серафим Соболев в Руската църква в София. В: Георгиева, Албена (съст.). Свети места в Софийско. Култове, разкази, образи. С., БАН, 2013, с. 102 – 117.
  • Василчина, В., Д. Грозданов, Д. Дилова, С. Стефанов, Ч. Попов. 120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално. С., СБХ, 2014.
  • Говорухин, В. Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ в София. С., Любомъдрие, 1995.
  • Гълъбова, Лиана. Николай Шелехов (1912 – 1981) – светило на православната иконопис на Балканите. В: Балканистичен форум, 2/2017, 236 – 252; Съвременен богословски прочит на руското иконописно наследство у нас през ХХ в. – Мисъл, слово, текст. Т. 4, 2017, П., УИ, 199 – 213.
  • Николова, Росица. Девическият манастир „Покров на Св. Богородица“ в кв. Княжево, София, като религиозен и културен център. – В: Назърска, Ж., съст., Студентски дигитален архив по религиозно културно-историческо наследство. Т. 2, 2013, София, За буквите – О писменехь, с. 124 – 178.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Росица Николова. Опазване, съхраняване и социализация на православното културно-историческо наследство в България от Българската православна старостилна църква. – В: Назърска, Ж., С. Шапкалова (съст.) Хармония в различията. София, За буквите – О писменехъ, 2016, с. 122 – 134.
  2. Росица Николова. Девическият манастир „Покров на Св. Богородица“ в кв. Княжево, София, като религиозен и културен център. – В: Назърска, Ж., съст., Студентски дигитален архив по религиозно културно-историческо наследство. Т. 2, 2013, София, За буквите – О писменехь, с. 124 – 178.
  3. plus.google.com
  4. Росица Николова. Катедралният храм на БСПЦ „Успение на Пресвета Богородица“ в кв. Бъкстон в София като религиозен и културен център – В: Назърска, Ж., С. Шапкалова (съст.). Студентски дигитален архив по религиозно културно-историческо наследство. Т. 4, 2015, София, За буквите-О писменехь, с. 62 – 94.
  5. Триадицки, Ф., еп., Димитрова, С., иг., Тодоров, К., ч., Кацарова, Е., м. Двадесет години открито служение на Българската православна старостилна църква. Юбилейно издание. София, Православно издателство Свети апостол и евангелист Лука, 2013.
  6. Любенова, А., Б. Петкова. 2013. Некоторые аспекты влияния русской традиции на современную болгарскую иконографию. В: Громыко, Алексей, Елена Ананьева (ред.). Выстраивая добрососедство. Россия на простраствах Европы. АЕИ, ИЕРАН. М., Весь мир. 2013. 132 – 139
  7. . Димитрова, С., 2012. В памет на инокиня Магдалина (Начева) (по случай 10 години от нейната кончина). Православно слово, 1 – 4/2012, 75 – 80
  8. Малин Димов