Серген
| Серген Sergen | |
| — село — | |
  Серген  Серген | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 425 m |
| Население | 1601 души (2011) |
| Серген в Общомедия | |
Серген или Саракиня (на турски: Sergen) е село в Източна Тракия, Турция, околия Виза, вилает Лозенград (Къркларели).
География[редактиране | редактиране на кода]
Серген е разположено в южните склонове на планината Странджа на 13 километра северно от околийския център град Виза (Визе).
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Серген е смесено българо-гръцко-турско село във Визенска каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Серген (Sergen) е село със 150 домакинства и 400 жители българи и 340 гърци.[1] Всички българи в Серген са под върховенството на Цариградската патриаршия., едно от шестте, обитавани от българи села във Визенско.[2]
На 14 юни 1909 година гръцки терорист убива в Серген българина Русен Кехая, който е отстъпил сграда за българското училище в селото.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 93 патриаршистки български семейства или 411 души българи[4] и 200 семейства гърци.[5]
В 1913 година след Междусъюзническата война жителите му се изселват в България и Гърция.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Серген
Иван Тодоров, деец на ВМОРО, четник на Константин Калканджиев[6]
- Починали в Серген
- Йосиф Николов (? – 1912), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 62-63.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.64.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 13, 28 юни 1909, стр. 4.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 301.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 415.