Сит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сит
‏שֵׁת
Сит, трети син на Адам (фреска от Теофан Грък)
Сит, трети син на Адам
(фреска от Теофан Грък)
Роден
3670 г. пр.н.е.
Починал
2758 г. пр.н.е.
Канонизация
Почитан в юдаизма
християнството
исляма
мандаянизма
сетфианизма
Празник 26 юли
Баща Адам[1]
Майка Ева[2]
Братя/сестри Каин
Авел
Сит в Общомедия

Сит (на иврит: שֵׁתֿ‎, Шет – положение, основание, утвърждаване, т.е. наместник), (на гръцки: Σηθ), (на арабски: شيث‎), срещан в превод от руски и като Сиф), е третият син на Адам и Ева и брат на Каин и Авел.

По библейското предание Ева родила третия син на Адам – Сит, след убийството от Каин на Авел, и след като Господ Бог, т.е. Ел, проклел Каин и неговото потомство. Той е роден в 130 г. от библейско-еврейското сътворение на света [3], по подобие на Адам, когато той е бил на 230 години и е живял 912 години според превода на седемдесетте. Той получи името си, което означава „заместител“, защото Ева вярва, че Бог ѝ даде друга рожба вместо Авел и замени Авел като водач на доброто поколение на Бог след убийството му от Каин.

Според Книгата на Битие[4] Сет е роден, когато Адам е бил на 130 години (според Масоретичния текст), или на 230 години (според Септуагинтата), „син по подобие и образ“. Родословието се повтаря в 1 „Летописи 1: 1 – 3“.[5]„Битие 5: 4 – 5“[6] гласи, че Адам е родил „синове и дъщери“ преди смъртта си, на възраст 930 години. Според „Битие“ Сет доживява до 912 г. (2962 г. пр. н. е.)

Поколението на Сит ще бъде спасено от потопа чрез Ной и ще продължи човечеството. Тя се отнася до родословната линия от Адам до Ной и е втората след Адам, която продължава родословното дърво до Исус Христос.[7] Въпреки че Книгата на юбилеите споменава, че името на съпругата му е Азура, тази конкретна книга се счита за фалшива и окултна от повечето големи църкви, включително православната.

В Юдаизма[редактиране | редактиране на кода]

Фигури на Сет в псевдепиграфските текстове на Живота на Адам и Ева (Апокалипсисът на Мойсей). Той разказва живота на Адам и Ева от изгонването им от Едемската градина до смъртта им. Докато оцелелите версии са съставени от началото на 3-ти до 5 век, ​​252 литературните единици в произведението се считат за по-стари и предимно от еврейски произход.[8][9] Съществува широко съгласие, че оригиналът е съставен на семитски език:[10] 251 през I в. Сл. Н. Е. / 4 г.: ​​252 В гръцките версии Сет и Ева пътуват до вратите на градината, за да просят масло от Дървото на милостта (т.е. Дървото на живота). По пътя Сет е нападнат и ухапан от див звяр, който си отива, когато е заповядано от Сет. По това време Архангел Михаил отказва да им даде маслото, но обещава да го даде в края на времето, когато цялата плът ще бъде възкресена, райските наслади ще бъдат дадени на светите хора и Бог ще бъде сред тях. На връщане Адам казва на Ева: „Какво направи? Направи си върху нас голям гняв, който е смърт.“ (глави 5 – 14) По-късно само Сет става свидетел на въздигането на Адам на погребението му в божествена колесница, която го откарва в райската градина. Раши (равин Шломо Ицзаки) се отнася до Сет като родоначалник на Ной и следователно баща на цялото човечество, всички останали хора, загинали във Великия потоп. Сет се възприема от Ева като заместител, даден от Бог на Авел, когото Каин е убил[11].Твърди се, че в края на живота си Адам е дал на Сет тайни учения, които ще станат Кабала. Зохар се позовава на Сет като „прародител на всички поколения на цадиким“ (на иврит: праведни). Според Seder Olam Rabbah, въз основа на еврейските сметки, той е роден през 130 г. сутринта. Според Агада той е имал 33 сина и 23 дъщери. Според Seder Olam Rabbah той е починал през 1042 г.

в Християнството[редактиране | редактиране на кода]

Сет е отбелязан като един от светите предци в Календара на светиите на Арменската апостолска църква, заедно с Адам, Авел и други, с празник на 26 юли. Той също е включен в родословието на Исус, според „Лука 3: 23 – 38“.[12]

Сетите са били християнска гностическа секта, която може да датира съществуването си преди християнството [13] Тяхното влияние се разпространява из цялото Средиземноморие в по-късните системи на базилидеите и валентианците. Мисленето им, въпреки че е предимно иудейско в основата си, може да бъде силно повлияно от платонизма. Сетианците са така наречени за тяхното почитане на библейския Сет, който е изобразен в митовете за тяхното творение като божествено въплъщение; следователно, потомството или „потомството“ на Сет се счита за съставено от превъзходен избраник в човешкото общество.

В Исляма[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че Коранът не споменава Сет, той е почитан в ислямската традиция като трети и праведен син на Адам и Ева и се разглежда като дар, дарен на Адам след смъртта на Авел. Сунитският учен и историк ибн Катир в своя тарих (книга с история), Ал-Бидая уа-н-нихая[14] записва, че Сет, пророк като баща му Адам, предава Божия закон на човечеството след смъртта на Адам.[15] и го поставя сред възвишените допотопни патриарси от Поколенията на Адам. Някои източници казват, че Сет е получил писанията.[16] За тези писания се казва, че са „първите писания“, споменати в Quran 87:18. Средновековният историк и екзегети ал-Табари и други учени казват, че Сет е погребал Адам и тайните текстове в гроба на Адам, т.е. „Пещерата на съкровищата“.

В ислямската литература се твърди, че Сет се е родил, когато Адам е бил на 100 и че Адам е назначил Сет за водач на своя народ. Сирийският историк и преводач от 11 век Ал-Мубашшир ибн Фатик записва максимите и афоризмите на древните философи в своята книга Kitāb mukhtār al-ḥikam wa-maḥāsin al-kalim[17] и включва глава за Сет. В рамките на ислямската традиция Сет притежава мъдрост от няколко вида; познание за времето, пророчество за бъдещия Велик потоп и вдъхновение за методите на нощната молитва. Ислямът, юдаизмът и християнството проследяват генеалогията на човечеството обратно до Сет, тъй като Авел не е оставил наследници, а наследниците на Каин, според традицията, са били унищожени от Великия потоп[18]. Много традиционни ислямски занаяти са проследени до Сет, като например изработката на рогови гребени. Сет също играе роля в суфизма, а Ибн Араби включва глава в своите „Рамки на мъдростта за Сет“, озаглавена „Мъдростта на изтичането в словото на Сет“.[19]

Някои традиции локализират гробницата на Сет в село Ал-Наби Шайт (бук. „Пророкът Сет“) в планините над долината Бека в Ливан, където има джамия, кръстена на него. Тази гробница е описана от географа от 12 век Ибн Джубайр. Съперническа традиция, спомената от по-късните средновековни арабски географи от 13 век нататък, поставя гробницата на Наби Шит („Пророк Сет“) в палестинското село Башит, югозападно от село Рамла. Според Палестинския фонд за проучване, Bashshit означава Beit Shith, т.е. „Домът на Сет“.[20] Селото е обезлюдено със създаването на Държавата Израел през 1948 г., но трикуполната конструкция, за която се казва, че е гробницата на Сет, е оцеляла в израелския мошав Асерет, построен на мястото.

Дванадесет фута дълъг гроб, разположен в джамията Хазрат Шис Джинати, в Айодхя, в щата Утар Прадеш в Индия, се смята, че е от Хазрат Шийс или Пророка Сет.[21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Битие, Глава: 5.
  2. ↑ Битие, Глава: 4.
  3. ↑ (Битие 5:3)
  4. ↑ Библия. //
  5. ↑ Библия. //
  6. ↑ Библия. //
  7. ↑ Сит се споменава в родословието на Иисус Христос (Лука 3:38)
  8. ↑ [In Charlesworth, J.H. (ed.). the Old Testament Pseudepigrapha. 2. ISBN 0-385-18813-7.  Johnson, M.D. (1985). „Life of Adam and Eve, a new translation and introduction“.]. //
  9. ↑ [Sparks, H.F.D. (1984). The Apocryphal Old Testament. p. 143. ISBN 0-19-826177-2.  The Apocryphal]. //
  10. ↑
  11. ↑ Битие 4:25. //
  12. ↑ Лука 3:23 – 38. //
  13. ↑ [Turner Sethian Gnosticism: Archived 2012-12-11 at Archive.today  Turner Sethian Gnosticism]. //
  14. ↑
  15. ↑
  16. ↑ [Encyclopedia of Islam, Shith, Online Web.  Encyclopedia of Islam, Shith, Online Web.]. //
  17. ↑
  18. ↑ [Tabari, History of the Prophets and Kings, Vol. I: Creation to the Flood  Close [17] Tabari, History of the Prophets and Kings, Vol. I: Creation to the Flood]. //
  19. ↑ ["The Bezels of Wisdom – 1980, p. 60 by Ibn al-Arabi. – Online Research Library: Questia".  "The Bezels of Wisdom – 1980, p. 60 by Ibn al-Arabi. – Online Research Library: Questia".]. //
  20. ↑ Palestine Exploration Fund (PEF), 1838, p. 84.
  21. ↑ Muslim Ayodhya: city of mosques, mazars and graves | TwoCircles.net. // Mumtaz Alam Falahi {Paragraph:5: Grave of Hazrat Shees pbuh.}

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Seth“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сит&oldid=11326191“.