Сит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сит
‏שֵׁת
Сит, трети син на Адам (фреска от Теофан Грък)
Сит, трети син на Адам
(фреска от Теофан Грък)
Роден
3874 г. пр.н.е.
Починал
2962 г. пр.н.е.
Канонизация
Почитан вюдаизма
християнството
исляма
мандаянизма
сетфианизма
Празник26 юли
БащаАдам[1]
МайкаЕва[2]
Братя/сестриКаин
Авел
Сит в Общомедия

Сит (на иврит: שֵׁתֿ‎, Шет – положение, основание, утвърждаване, т.е. наместник), (на гръцки: Σηθ), (на арабски: شيث‎), срещан в превод от руски и като Сиф), е третият син на Адам и Ева и брат на Каин и Авел.

По библейското предание Ева родила третия син на Адам – Сит, след убийството от Каин на Авел, и след като Господ Бог, т.е. Ел, проклел Каин и неговото потомство. Той е роден в 130 г. от библейско-еврейското сътворение на света [3], по подобие на Адам, когато той е бил на 230 години и е живял 912 години според превода на седемдесетте. Той получи името си, което означава „заместител“, защото Ева вярва, че Бог ѝ даде друга рожба вместо Авел и замени Авел като водач на доброто поколение на Бог след убийството му от Каин.

Според Книгата на Битие[4] Сет е роден, когато Адам е бил на 130 години (според Масоретичния текст), или на 230 години (според Септуагинтата), „син по подобие и образ“. Родословието се повтаря в 1 „Летописи 1: 1 – 3“.[5]„Битие 5: 4 – 5“[6] гласи, че Адам е родил „синове и дъщери“ преди смъртта си, на възраст 930 години. Според „Битие“ Сет доживява до 912 г. (2962 г. пр. н. е.)

Поколението на Сит ще бъде спасено от потопа чрез Ной и ще продължи човечеството. Тя се отнася до родословната линия от Адам до Ной и е втората след Адам, която продължава родословното дърво до Исус Христос.[7] Въпреки че Книгата на юбилеите споменава, че името на съпругата му е Азура, тази конкретна книга се счита за фалшива и окултна от повечето големи църкви, включително православната.

В Юдаизма[редактиране | редактиране на кода]

Фигури на Сет в псевдепиграфските текстове на Живота на Адам и Ева (Апокалипсисът на Мойсей). Той разказва живота на Адам и Ева от изгонването им от Едемската градина до смъртта им. Докато оцелелите версии са съставени от началото на 3-ти до 5 век, ​​252 литературните единици в произведението се считат за по-стари и предимно от еврейски произход.[8][9] Съществува широко съгласие, че оригиналът е съставен на семитски език:[10] 251 през I в. Сл. Н. Е. / 4 г.: ​​252 В гръцките версии Сет и Ева пътуват до вратите на градината, за да просят масло от Дървото на милостта (т.е. Дървото на живота). По пътя Сет е нападнат и ухапан от див звяр, който си отива, когато е заповядано от Сет. По това време Архангел Михаил отказва да им даде маслото, но обещава да го даде в края на времето, когато цялата плът ще бъде възкресена, райските наслади ще бъдат дадени на светите хора и Бог ще бъде сред тях. На връщане Адам казва на Ева: „Какво направи? Направи си върху нас голям гняв, който е смърт.“ (глави 5 – 14) По-късно само Сет става свидетел на въздигането на Адам на погребението му в божествена колесница, която го откарва в райската градина. Раши (равин Шломо Ицзаки) се отнася до Сет като родоначалник на Ной и следователно баща на цялото човечество, всички останали хора, загинали във Великия потоп. Сет се възприема от Ева като заместител, даден от Бог на Авел, когото Каин е убил[11].Твърди се, че в края на живота си Адам е дал на Сет тайни учения, които ще станат Кабала. Зохар се позовава на Сет като „прародител на всички поколения на цадиким“ (на иврит: праведни). Според Seder Olam Rabbah, въз основа на еврейските сметки, той е роден през 130 г. сутринта. Според Агада той е имал 33 сина и 23 дъщери. Според Seder Olam Rabbah той е починал през 1042 г.

в Християнството[редактиране | редактиране на кода]

Сет е отбелязан като един от светите предци в Календара на светиите на Арменската апостолска църква, заедно с Адам, Авел и други, с празник на 26 юли. Той също е включен в родословието на Исус, според „Лука 3: 23 – 38“.[12]

Сетите са били християнска гностическа секта, която може да датира съществуването си преди християнството [13] Тяхното влияние се разпространява из цялото Средиземноморие в по-късните системи на базилидеите и валентианците. Мисленето им, въпреки че е предимно иудейско в основата си, може да бъде силно повлияно от платонизма. Сетианците са така наречени за тяхното почитане на библейския Сет, който е изобразен в митовете за тяхното творение като божествено въплъщение; следователно, потомството или „потомството“ на Сет се счита за съставено от превъзходен избраник в човешкото общество.

В Исляма[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че Коранът не споменава Сет, той е почитан в ислямската традиция като трети и праведен син на Адам и Ева и се разглежда като дар, дарен на Адам след смъртта на Авел. Сунитският учен и историк ибн Катир в своя тарих (книга с история), Ал-Бидая уа-н-нихая[14] записва, че Сет, пророк като баща му Адам, предава Божия закон на човечеството след смъртта на Адам.[15] и го поставя сред възвишените допотопни патриарси от Поколенията на Адам. Някои източници казват, че Сет е получил писанията.[16] За тези писания се казва, че са „първите писания“, споменати в Quran 87:18. Средновековният историк и екзегети ал-Табари и други учени казват, че Сет е погребал Адам и тайните текстове в гроба на Адам, т.е. „Пещерата на съкровищата“.

В ислямската литература се твърди, че Сет се е родил, когато Адам е бил на 100 и че Адам е назначил Сет за водач на своя народ. Сирийският историк и преводач от 11 век Ал-Мубашшир ибн Фатик записва максимите и афоризмите на древните философи в своята книга Kitāb mukhtār al-ḥikam wa-maḥāsin al-kalim[17] и включва глава за Сет. В рамките на ислямската традиция Сет притежава мъдрост от няколко вида; познание за времето, пророчество за бъдещия Велик потоп и вдъхновение за методите на нощната молитва. Ислямът, юдаизмът и християнството проследяват генеалогията на човечеството обратно до Сет, тъй като Авел не е оставил наследници, а наследниците на Каин, според традицията, са били унищожени от Великия потоп[18]. Много традиционни ислямски занаяти са проследени до Сет, като например изработката на рогови гребени. Сет също играе роля в суфизма, а Ибн Араби включва глава в своите „Рамки на мъдростта за Сет“, озаглавена „Мъдростта на изтичането в словото на Сет“.[19]

Някои традиции локализират гробницата на Сет в село Ал-Наби Шайт (бук. „Пророкът Сет“) в планините над долината Бека в Ливан, където има джамия, кръстена на него. Тази гробница е описана от географа от 12 век Ибн Джубайр. Съперническа традиция, спомената от по-късните средновековни арабски географи от 13 век нататък, поставя гробницата на Наби Шит („Пророк Сет“) в палестинското село Башит, югозападно от село Рамла. Според Палестинския фонд за проучване, Bashshit означава Beit Shith, т.е. „Домът на Сет“.[20] Селото е обезлюдено със създаването на Държавата Израел през 1948 г., но трикуполната конструкция, за която се казва, че е гробницата на Сет, е оцеляла в израелския мошав Асерет, построен на мястото.

Дванадесет фута дълъг гроб, разположен в джамията Хазрат Шис Джинати, в Айодхя, в щата Утар Прадеш в Индия, се смята, че е от Хазрат Шийс или Пророка Сет.[21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Битие, Глава: 5.
  2. ↑ Битие, Глава: 4.
  3. ↑ (Битие 5:3)
  4. ↑ Библия. //
  5. ↑ Библия. //
  6. ↑ Библия. //
  7. ↑ Сит се споменава в родословието на Иисус Христос (Лука 3:38)
  8. ↑ [In Charlesworth, J.H. (ed.). the Old Testament Pseudepigrapha. 2. ISBN 0-385-18813-7.  Johnson, M.D. (1985). „Life of Adam and Eve, a new translation and introduction“.]. //
  9. ↑ [Sparks, H.F.D. (1984). The Apocryphal Old Testament. p. 143. ISBN 0-19-826177-2.  The Apocryphal]. //
  10. ↑
  11. ↑ Битие 4:25. //
  12. ↑ Лука 3:23 – 38. //
  13. ↑ [Turner Sethian Gnosticism: Archived 2012-12-11 at Archive.today  Turner Sethian Gnosticism]. //
  14. ↑
  15. ↑
  16. ↑ [Encyclopedia of Islam, Shith, Online Web.  Encyclopedia of Islam, Shith, Online Web.]. //
  17. ↑
  18. ↑ [Tabari, History of the Prophets and Kings, Vol. I: Creation to the Flood  Close [17] Tabari, History of the Prophets and Kings, Vol. I: Creation to the Flood]. //
  19. ↑ ["The Bezels of Wisdom – 1980, p. 60 by Ibn al-Arabi. – Online Research Library: Questia".  "The Bezels of Wisdom – 1980, p. 60 by Ibn al-Arabi. – Online Research Library: Questia".]. //
  20. ↑ Palestine Exploration Fund (PEF), 1838, p. 84.
  21. ↑ Muslim Ayodhya: city of mosques, mazars and graves | TwoCircles.net. // Mumtaz Alam Falahi {Paragraph:5: Grave of Hazrat Shees pbuh.}

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Seth“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сит&oldid=11326191“.