Сит

Сит, трети син на Адам (фреска от Теофан Грък)

Сит, на еврейски Шет, срещан в превод от руски и като Сиф (на иврит: שֵׁת, Шет — положение, основание, утвърждаване, т.е. наместник - на гръцки: Σηθ) е трети син на Адам, съответстващ в Корана на Шит (شيث).

Роден в 130 г. от библейско-еврейското сътворение на света (Битие 5:3).

Сит се споменава в родословието на Иисус Христос (Лука 3:38).

По библейското предание Ева родила третия син на Адам - Сит, след убийството от Каин на Авел, и след като Господ Бог, т.е. Ел, проклел Каин и неговото потомство.

Съгласно първата книга от Петокнижието (Битие 5:8), Сит живял 912 години и имал син Енос. По еврейския календар, раждането на Сит съответства на 3670 пр.н.е., а смъртта му на 2758 пр.н.е., т.е. в библейско-археологичен план раждането му съответства на началото на т.нар. урукски период от историята на Месопотамия, а смъртта му с издигането на Лагаш като център на двуречието и с началото на Старото царство.

В семитологически план, Сит се свързва като предтеча, праотец на амореите, т.е. на народите на древна Вавилония на Хамурапи, Мари, Угарит, Финикия и библейски Ханаан.

Гностицизма казва, че на края на дните си Адам предал на Сит тайно учение, което по-късно прераснало в Кабалата. Предходно, в началото на нашата/новата ера, една от гностическите школи е наречена сифиане с най-видни представители Епифаний Кипърски, Тертулиан и Иполит Римски.

Източници

• ((de)) Kain und Abel, Adams Kinder

Външни препратки

• ((ru)) Оренбург М. Ю. Сифианский гностический миф в свете психоаналитической концепции Зигмунда Фрейда. // Религиоведение. № 2, 2010 г.
• ((ru)) "Авель, Каин и Сиф — дух, плоть и душа. Сыны Божьи и дочери человеческие.