Слав Бакалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Бакалов.

Слав Бакалов
български художник, писател, режисьор и сценарист
Роден
Починал

Етнос българи
Националност Флаг на България България
Образование Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Национално училище за изящни изкуства "Илия Петров"

Уебсайт

Слав Бакалов е български творец [1] с широк спектър от интереси: художник [2], скулптор, писател [3], режисьор [4] на театрални пиеси и сценарист[5] на анимационни филми в Студия за анимационни филми – „София“. Той е и директор на основаната от него студия „Каданс“ за поръчкови анимационни филми към Киноцентър „Бояна“ от 1988 г. до 1990 г., където създава над 55 анимационни филма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юли 1945 г. в София. Завършва Софийската художествена гимназия „Акад. Илия Петров“ (1964) и специалност „Живопис на анимационни филми“ в Националния институт по кинематография в Москва (1974).

Художник, скулптор, режисьор и сценарист на анимационни филми, писател – Слав Бакалов определено е „мултижанрова“ фигура в българския културен живот. Артистът има зад гърба си филми, книги, много изложби и театрален опит като режисьор в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Към богатото творческо досие трябва да прибавим и множеството международни отличия. Слав Бакалов е един от 5-те члена в селекционната комисия на седмия Световен фестивал на анимационния филм Варна 2011 г. [6]

Умира на 17 октомври 2019 г. в София.[7]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на много анимационни филми, един от които е пълнометражен, а четири са документални, създадени в периода 1975 – 1989 г. Автор е и на един игрален филм, ”Монолог за прасенцето” (1986), който е спрян от тогавашното ръководство на Киноцентър „Бояна“.

От 1990 г. работи изключително в областта на живописта [8] и има над 40 изложби [9] в България и чужбина – Германия, Франция, Белгия, Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн и др.

През 2008 г. режисира пиесата на Дейвид Мамет „Ноември“ в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Има няколко издадени книги, от които три сатирични романа, криминале, проза и др.

Творчески награди[редактиране | редактиране на кода]

За анимационните си филми художникът е многократно награждаван.

  • Носител е на Първа награда за „Открития в анимацията“ – Анси, Франция
  • Носител е на „Златна плоча“ – Атина, Гърция
  • Носител е на наградата „Златен клас“ – Варна, България
  • Награден е със „Сребърен дракон“ – Краков, Полша
  • Награда за постижения в анимацията „Кристален пингвин“ – Отава, Канада
  • Награден е със „Златна палма“ – Кан, Франция (за филма „Женитба“ през 1985 г.) [10]

Известни филми[редактиране | редактиране на кода]

Игрални[редактиране | редактиране на кода]

Анимационни[редактиране | редактиране на кода]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 г. „La Chaux de Founds“, Швейцария
  • 1991 г. Галерия 88, Люксембург
  • 1992 г. Галерия 88, Люксембург
  • 1993 г. Галерия „Ата – Рай“, София
  • 1994 г. Еврейски културен център, Франкфурт на Майн
  • 1995 г. Еврейски културен център, Франкфурт на Майн
  • 1996 г. Галерия „Ата – Рай“, Галерия „Арт 36“, Галерия „Арена“, Галерия „Натали“ – София
  • 1997 г. Галерия „Ата – Рай“, Галерия „Арт 36“, Галерия „Арена“, Галерия „Натали“ – София
  • 1998 г. Галерия „Ведарт“, София
  • 1999 г. Галерия „Ведарт“, София
  • 2000 г. Галерия „Ведарт“, София
  • 2000 г. Галерия „Едеса“, Гърция
  • 2001 г. Галерия „Ведарт“, София
  • 2002 г. Галерия 88, Люксембург
  • 2004 г. Галерия „Ракурси“, София
  • 2005 г. Галерия „Ракурси“, София
  • 2006 г. Галерия „Ракурси“, София
  • 2007 г. Галерия „Ракурси“, София

По-известни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 2005 – Отклонение
  • 2006 – Проблясъци в сивото
  • 2007 – Пътят на абстрактното
  • 2009 – Пейзажът в мен
  • 2009 – Еротично и носталгично [11]
  • 2010 – Равносметка
  • 2012 – Слав Бакалов [12]
  • 2013 – ИЗХОД
  • 2014 – МЕТЕОРИТИ [13]
  • 2015 – РАДОСТТА ДА СИ ЖИВ [14]
  • 2015 – ПРАЗНИК [15]
  • 2016 – открита поредната изложба живопис в галерия „Пагане“ в квартал „Лозенец“ София

Издадени книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Плужек или животът и смъртта на един....“. София, „Захарий Стоянов“, 2011. ISBN 978-954-09-0543-3.
  • „Плъхове в капан“. София, „Фама“, 2006. ISBN 954-597-268-8. с. 200.
  • „Донор: Животът и смъртта на един предник“. София, „Захарий Стоянов“, 2009. ISBN 9789540903620. с. 131.
  • „Дзът или Животът и смъртта на един задник“ . София, „Захарий Стоянов“, 2009. ISBN 978-954-09-0265-4.
  • „Хомо фермата“ . София, „Хермес“, 2005. ISBN 954-26-0269-3. с. 143 с. с ил..
  • „96 кг. плът“ . София, „П. К. Яворов“, 1992. с. 79 с. с ил..

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Слав Бакалов. // публикувано от gallery-natalie.com. Посетен на 19.08.2016. Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine.
  2. Слав Бакалов. // публикувано от galleryloran.com, , раздел: Автори. Посетен на 19.08.2016.
  3. Художникът и писател Слав Бакалов. // Temanews.com. Посетен на 28 август 2017.
  4. Слав Бакалов се завръща променен. // Programata.bg. Посетен на 19 август 2016.
  5. Слав Бакалов. // Theatre.art.bg, 26 март 2012. Посетен на 19 август 2016.
  6. Яна Донева. Слав Бакалов: Ръката е „божия намеса“, тя е решаващото. // Stand.bg / публикация във Varnafest.org, 12 май 2011. Посетен на 19 август 2016. Архив на оригинала от 2016-09-11 в Wayback Machine.
  7. Почина Слав Бакалов. // 24chasa.bg, 17 октомври 2019. Посетен на 17 октомври 2019.
  8. Слав Бакалов. // Galeriapagane.com. Посетен на 19 август 2016.
  9. Слав Бакалов. // Rakursi.com. Посетен на 19 август 2016.
  10. Слав Бакалов. // Bci-moscow.ru, 24 юни 2015. Посетен на 19 август 2016.
  11. Слав Бакалов рисува „Еротично и носталгично“. // Мария Луцова. публикувано от marica.bg, 6 март 2009, раздел: Култура. Посетен на 19 август 2016.
  12. Изложба живопис на Слав Бакалов в галерия „Ракурси“. // Галерия „Ракурси“. Kulturni-novini.info, 4 февруари 2012. Посетен на 19 август 2016.
  13. Станислава Петкова. Метеоритите на Слав Бакалов. // Missis.bg, 22 септември 2014. Посетен на 19 август 2016. Архив на оригинала от 2016-09-16 в Wayback Machine.
  14. Милена Димова. Аниматорът Слав Бакалов изненадва с изложба живопис. // бр. 5404 (230). Segabg.com, 7 октомври 2015. Посетен на 19 август 2016.
  15. Ели Куманова. Художникът Слав Бакалов с изложба в пловдивската галерия „Възраждане“. // Bnr.bg, 10 ноември 2015. Посетен на 19 август 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]