Спасителен пояс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спасителен пояс.

Спасителен пояс е вид средство за безопасност, устройство във формата на тор („геврек“) или подкова, предназначено за хвърляне във вода и спасяване на човешки живот при евентуално падане във водата. Поясите са изработени от материали, които ги задържат над водата. Боядисани са в ярък, забележим цвят – ярко-оранжев или червен, възможно, с няколко бели черти. На пояса е закрепен леер. Може да се видят на плавателни съдове (например кораби), докове и плувни басейни. Към тях обикновено има прикрепено въже, с което се издърпват обратно на сушата или палубата.

Спасителен пояс.

Появата на спасателния пояс е дело на известния изобретател от епохата на Ренесанса Леонардо да Винчи, който разработва проекти за лодки, танка и парашута. Той рисува ескиз на приспособлението, но не съставя описание, за това на науката е неизвестно, от какво и как Леонардо вижда направата на своя пояс.

През 1915 г. сър Артър Конан Дойл е поканен за консултация в Главния морски щаб кралския флот на Великобритания. И скоро във флота, като част от задължителното оборудване, са въведени спасителните пояси[1].

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Lifebuoy-ru.svg

Стандартният спасателен пояс има външен диаметър (D) 760 – 680 мм, вътрешен (a) – 440 мм, ширина на пръстена – 100 – 160 мм, дебелина на кръга – 80 – 100 мм.[2] Масата на спасителния пояс е не по-малко от 2,5 кг[2], а плаваемостта трябва да съставлява примерно 14 кг[3].

Поясът може да бъде направен както изцяло от корк[2], така и от пенопласт или пенополиуретан с обвивка от ПВХ[3].

Съгласно Правилата Речния Регистър (Русия) (ч.3 „Комплектация на съдовете със спасителни средства“)[4], е задължително окомплектоването със спасителни пояси – 2 бр. за съдове по-малки от 30 м и 4 бр. на съдовете с големина повече от 30 м[3].

В Русия характеристиките на спасителните пояси са регламентирани от държавния стандарт „ГОСТ 19815 – 74“[3].

Изпитания[редактиране | редактиране на кода]

Спасителните пояси се изпробват на здравина чрез хвърлянето им на ребро на земята от височина 3 м или във водата легнал от височина 10 м.[2] При това поясът не трябва да получи механични повреди.

Плавучестта на пояса се проверява чрез окачването към него в прясна вода на товар от 14,5 кг (за малък пояс с диаметър 680 мм – 8 кг) за 24 часа, а след това още 1 кг за 15 минути[2].

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Човек надява пояса върху себе си така, че той да се намира на неговите подмишници. В такова положение може да се издържи над водата продължително време.

Поясът може да се използва и от двама, в такъв случай те трябва да се държат за леера, закрепен на неговата външна страна[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. яндекс
  2. а б в г д е Спасително дело, раздел от учебника на любителя корабоплавател.
  3. а б в г Спасителни жилетки и пояси
  4. Самите правила се разпространяват платено, виж например, тук Архив на оригинала от 2008-12-15 в Wayback Machine. или тук.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Спасательный круг“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.