Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)

Дуранкулак – с. м. Големия остров
Селищната могила Големия остров при с. Дуранкулак
Местоположение
Дуранкулак – с. м. Големия остров Местоположение в България 43.669203, 28.532256
Страна	България
Област	Област Добрич
Археология
Вид	селищна могила
Период	от 4750 г. пр. Хр. до 10 в. сл. Хр.
Култура	Хаманджия III-IV, Варна, Кослоджени, Античност, Прабългари 9—11 в.
Епоха	Енеолит, Протобронзова епоха, Ранна бронзова епоха, Късна бронзова епоха, Античност, Средновековие
Дуранкулак – с. м. Големия остров в Общомедия

Файл:Prof. H. Todorova (1989).jpg

Проф. Хенриета Тодорова с внучката си Леа (Дуранкулак 1991)

Големият остров при село Дуранкулак е праисторическа селищна могила с огромна международна популярност. Това е един от най-известните праисторически обекти в България и като такъв се радва на завиден интерес. Интензивните археологически проучвания започват през 1975 г и със спорадични прекъсвания продължават и до днес. Откривател и дългогодишен ръководител на проучванията е световноизвестният български археолог проф. Хенриета Тодорова. Резултатите от археологическите проучвания на Големия остров показват, че тук има своеобразна топографска приемственост, т. е. на едно и също място са изграждани няколко селища и култови сгради от праисторията (V–IV-то хилядолетие пр.н.е.) до ранното средновековие – 9 – 11 век. Именно този факт е и причината мястото да е известно и като „Българската Троя“. (виж филмът на Иван Кулеков „Българската Троя“ и интервюто с проф. Хенриета Тодорова

Селищната могила Големия остров е част от Археологически комплекс Дуранкулак който обединява три обекта: селищната могила Дуранкулак-Големия остров, Дуранкулак-некропола и Дуранкулак-нивата. На Големия остров има селища от: ранния енеолит – култура Хаманджия III-IV, късния енеолит – култура Варна, обредни ями и жертвена клада от Протобронзовата и Бронзова епохи – културите Чернавода І и ІІI, укрепено селище от Късната бронзова епоха – културата Кослоджени (Sabatinovka-Noua-Coslogeni „cultural complex“), антични сгради с пещерен храм на богинята Кибела и ранносредновековно – прабългарско селище с ротонда в средата, съществувало от 9-и до началото на 11-и в. сл. Хр. Обща дебелина на културните напластявания 3,20 – 3,50 м.

Местоположение

Големия остров при с. Дуранкулак. Местоположение. Аерофотография 2020, поглед от юг

Селищната могила Големия остров се намира до западния бряг на сладководното Дуранкулашко езеро, 2 км. юго-източно от с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич. Днес праисторическото селище отстои на 2 км от черноморския бряг. Мястото е социализирано и лесно достъпно. Могилата е близо до крайбрежния международен път E87 свързващ градовете Варна и Констанца. До Големия остров има път, част от който асфалтиран. Тук има изграден и малък туристически център. Връзката между острова и сушата се осъществява по дървен мост.

Палеоклимат

Големият остров попада в южната част на Добруджа характерна с умереноконтинентален климат – студени зими и горещи летни месеци. Отстои на около 2 км от съвременния бряг на Черно море. През времето климатичните условия около Дуранкулак са се променяли многократно, но фатални за живота на това място са били резките климатични промени през IV-то хил. пр. Хр. Тогава значителното затопляне на климата води до дълготрайно засушаване и покачване нивото на Черно море което е принудило тогавашните обитатели на Големия остров да го напуснат завинаги. Това бележи и краят на блестящата късноенеолитна култура Варна и хегемонията на късноенеолитните култури въобще. Резултатите от съвременните изследвания показват, че в началото на V-то хил. пр. Хр. нивото на Черно море е било с 12 – 15 м по-ниско от сегашното, след което, през IV—то хил. пр. Хр., то рязко се покачва.

Морфология

Важен момент в морфологията на съвременното черноморско крайбрежие е алувиално-лиманната акумулация и формирането на пясъчно-плажовите ивици и дюни. Активирането на тези процеси е свързано с повишаване на морското равнище и потъванията в районите на някои от лиманите. Това се е случило главно през горния плейстоцен и холоцена. Колебанието на черноморското ниво, т. нар. Новочерноморска трансгресия, усложнено от тектонските движения на Евроазиятската плоча е продължило и през къснохолоценското и историческото време, което е оказало влияние върху развитието на крайбрежните форми. Така например, през първото столетие пр. Хр., по севернодобруджанското черноморско крайбрежие и устието на р. Дунав се наблюдава оттегляне водите на Черно море и понижаване на морското ниво с 4 – 5 м., процес който завърша през 1-ви и 2-ри век сл. Хр. Следва трансгресия – повишаване нивото на морето с около 4 м. Покачването и понижаване на морското ниво са процеси предизвикали натрупване на морски седименти довело до образуването на редица преградни пясъчни ивици (пясъчни коси) и постепенното затлачване на много от черноморските лимани. За отбелязване е, че конфигурацията на лиманите почти повтаря контурите на удавените речни долини, което се отнася и за тази преминаваща източно от Големия остров при Дуранкулак.

Топография

Фактически Големият остров при Дуранкулак е бил полуостров, а не остров. Общата му площ е 25 390 м², от които, през различни периоди, обитаваната такава е 19 953 м². Топографията на терена показва, че на изток и юг склоновете на полуострова са били най-стръмни, докато са север и запад – по полегати. В началото (през неолита и енеолита), територията северно, западно и южно от полуострова е била сравнително равнинна, заливна тераса разположено на левия бряг на преминаващата наблизо древна река. При изследванията на дъното на Дуранкулашкото езеро се е установило, че на около 50 м североизточво от острова има леко пропадане на терена, което предполага наличието на сезонно заблатявана зона, изключително благоприятна за развитие на последващи селскостопански дейности. Конфигурацията на дъното на Дуранкулашкото езеро показва, че прилежащите зони северно, западно и южно от острова са били сухопътни такава, като не е изключено тук да е имало и енеолитни постройки, прилежащи части на праисторическите селища разположени на Големия остров. При строежа на сега съществуващата сграда на Малкия остров са открити и няколко прабългарски погребения, което е доказателство за това, че през 9–11 в. сл. Хр. връзката мужду Големия е Малък остров не е била непреодолимо препятствие. Вероятно нивото на езерото през този период е било много по-ниско от сегашното, което предполага наличието на сухопътна връзка и с Големия остров. Доказателство за това е и местоположението на входа през който се е осъществявал достъпа до селището. Той прекъсва средновековната укрепително стена точно срещу провлака, свързващ острова с западния бряг на Дуранкулушкото езеро. Особеностите на ландшафната конфигурация на терена около Големия остров показват, че територията е изключително благоприятна за развитие на интензивна селскостопанска дейност и отседнал начин на живот, даденост която е била привлекателна за неговите обитатели.

Хронология на проучванията на Големия остров

Година	Селища	Ръководители	Портрети
1974	Регистриране на обекта	Хенриета Тодорова (АИМ-БАН, днес НАИМ—БАН)
1975	Начало на археологическите проучвания. Полагане на контролен сондаж. Установяване стратиграфията и хронологията на обекта.	Хенриета Тодорова (АИМ-БАН, днес НАИМ—БАН)
1976 – 1979	Интензивни археологически проучвания. Проучва се ранносредновековното – прабългарско селище от 9 – 11 век сл.Хр. и некропола към него (Дуранкулак-нивата). Предприемане на издирвателни дейности с цел локализиране местоположението на праисторическия некропол	Хенриета Тодорова (АИМ-БАН, днес НАИМ—БАН) и Кирил Ботов (ИМ – Толбухин, днес РИМ – Добрич)	Хенриета Тодорова (Дуранкулак 1979) [[Файл:|150п]]	Кирил Ботов и Хенриета Тодорова (1977)
1980 – 1998	Проучване на селищата от енеолита, бронзовата епоха, храма на Кибела, антични сгради и некрополите към тях (Дуранкулак-некропола). Предприети действия за консервация и реставрация на средновековното – прабългарско селище и експониране на място на част от средновековните сгради и фортификацията.	Хенриета Тодорова (АИМ-БАН, днес НАИМ—БАН) и Тодор Димов (ИМ – Толбухин, днес РИМ – Добрич)	Хенриета Тодорова (1987)	Тодор Димов (Дуранкулак 1983)
1999 – 2003	Поради липса на финансиране археологическите проучвания временно са преустановени
2004	Проучване на енеолитните селищата и експониране на място на част от праисторическите сгради	Хенриета Тодорова (НАИМ—БАН) и Тодор Димов (РИМ – Добрич). Водещ реставратор доц. Георги Мавров (СУ-София).	проф. Хенриета Тодорова (Дуранкулак 2004)	Георги Мавров и Тодор Димов (Дуранкулак 2004)
2005 – 2014	Поради липса на финансиране археологическите проучвания временно са преустановени	на 12 април 2015 г., на 82 г. се прости с живота си дългодишния ръководител на проучванията проф. Хенриета Тодорова	проф. Хенриета Тодорова (София 2011)
2015 – 2021	Проучване на най-ранните сгради, тези от периода на ранния енеолита – култура Хаманджия III-IV. Допроучване на такива от времето на култура Варна II. Запазване автентичния вид на постройките и експонирането им на място.	Иван Вайсов (НАИМ—БАН) и Владимир Славчев (РИМ – Варна). Водещ реставратор доц. Георги Мавров (СУ-София).	Иван Вайсов (Дуранкулак 2020)Владимир Славчев и Геоги Мавров (Дуранкулак 2015)	Галя Вандева и Владимир Славчев (Дуранкулак 2020) Проучване на с.м. Големия остров (Дуранкулак 2021)

Селища

Селищата и други структури открити на Големия остров

Датировка	Период	Хоризонт	Вид	Култура
4800/4780 – 4550/4450 г. пр. Хр.	Ранен енеолит	VIII–VII	Селище с неординарни функции — властово-административен център с големи репрезентативни сгради и обособени стопански такива. Съвършена организация на жизненото пространство с мрежа от широки улици. Сградите от това време са разрушени при силно земетресение от IX-та степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK-64 scale)	ХАМАНДЖИЯ III–IV
4450/4400 – 4250/4150 г. пр. Хр.	Късен енеолит	VI–III	Селище с „владетелски“ комплекс. Следи от редица локални пожари. Селището е напуснато без следи от външна интервенция. Някои от сградите от финалния етап са частично опожарени.	ВАРНА II–III
IV-то хил. пр. Хр.	Преходен период (Протобронз) и Ранна бронзова епоха	IIb	Обредни ями и клади	ЧЕРНАВОДА I и III
12 – 14 в. пр. Хр.	Късна бронзова епоха	II	Укрепено селище	КОСЛОДЖЕНИ
4 – 2 в. пр. Хр.	Античност – Елинизъм		Пещерен храм на богинята Кибела, антични сгради и вкопани източници за питейна вода	Гръцка колонизация
9 – 11 в.	Ранно средновековие	I	Прабългарско селище с 240 сгради. В центъра има ротонда, преобразувана по-късно в църква.	Прабългари

Селище от ранния енеолит (4800/4780– 4550/4450 г. пр. Хр. култура Хаманджия)

Големият остров при с. Дуранкулак. Аерофотография на експонираните на място сгради от ранния и късен енеолит – V—IV хил. пр. Хр: 1 – сгради от късния енеолит – култура Варна; 2 – сгради от ранния енеолит – култура Хаманджия

Големият остров при Дуранкулак е заселен в началото на V—то хил. пр. Хр. Тогава е изградено първото селището с най-ранната каменна архитектура в континентална Европа. Мястото е избрано за изграждане на един от „административно-властовите центрове“ на ранно-енеолитната култура Хаманджия. За отбелязване е, че по това време Дуранкулашкото езеро не е съществувало. На неговото място е имало река чиито меандри са определяли характерната за района латдшафна конфигурация. Тогава Големия остров е бил една от скалните височинни част на западният ѝ бряг. Много е вероятно сгради от това ранно селище да са били разположени и по протежение на тази потънала река, зоната която днес се намира под водите на Дуранкулашкото езеро. Резултатите от геофизичните изследвания на западния бряг на Дуранкулашкото езеро показават, че следи от такова селище има и по протежението на северния бряг на една друга, по-малка река – западен приток на тази преминаваща покрай Големия остров. За отбелязване е, че в прилежащият праисторически некропол са открити 390 погребения от периода на култура Хаманджия III и 164 такива от периода Хаманджия IV/Варна I. Този значителен демографски потенциал предполага наличието на сгради надвишаващи площта на тези открити до сега на Големия остров, което е причината да продължават издирвателните дейности за откриване на сградите от тези периоди провеждани на западния бряг на Дуранкулашкото езеро и на дъното му.

При археологическите проучвания на Големия остров се установява, че преди строителството на първите постройки цялата площ на могилата е била подравнена с пласт от ситно стрита червеникава скална маса и такъв от сива блатна глина. Това и последващите впечатляващи строителни дейности е изисквало сериозна организация което не е могло до се осъществи без наличието на централизирано управление. Местоположението на откритите сгради и начинът на изграждането им говори за предварително планирани дейности което включва: мрежа от прави, широки до 1,50 м улици свързващи големите репрезентативни постройки със стопанските такива, подреждане на сградите в редици, ориентирани север – юг и т. н.. Характерното за урбанизираната територия е разделянето ѝ на такава, където са ситуирани големите репрезентативни сгради и такава, където са ситуирани стопанските такива. До сега на Големия остров са разкрити 6 сгради от периода на ранния енеолит – култура Хаманджия. Това са сгради №5/VIII-VII, №8/VIII-VII, №12/VII, №13/VII, №24/VII и №25/VIII-VII.

Сграда №5/VII–VIII (култура Хаманджия III-IV)

Сграда №5/VII – култура Хаманджия IV, Фотография 1997

Това е най-голямата сграда откривана на Големия остров. Постройката има два етапа: етап А – малка сграда от VIII-ми хоризонт и етап B – голяма сграда от VII-ми хоризонт. И двата етапа са от късните периоди на култура Хаманджия.

Първата постройка (сграда 5/VIII), култура Хаманджия III е била малка, с едно общо помещение с размери 8,50 на 4,90 м (41 м²). Изградена е директно върху подравняващия червеникав пласт. Стените и са с масивни основи направени от големи каменни плочи. От този период най-добре е запазена източната стена, която е преизползвана при строителството на по-късната сграда – тази от VІІ-ми хоризонт. Тогава тя е била централна такава, носеща платформата на горния етаж. По традиция пещта и подиумът ѝ са изградени до източната стена. Тази ранна постройка се покрива частично от по-късната сграда, тази от периода на културата Хаманджия ІV.

Втората постройка, тази от VІІ-ми хоризонт (сграда 5/VII) има леко трапецовидна форма и двойни външни стени. Ориентирана е посока север-юг. Част от каменните ѝ основи са стъпили върху стените на по-ранната сграда, а другата – директно върху червеникавият подравнителен пласт. Общата застроена площ е 283 м². Използваемото вътрешно пространство е с площ 203 м². Вътрешна стена разделя сградата надлъжно на две половини – източна (помещение А) и западна (помещение В). Входът на сградата е от юг. Характерно за нея е специфичното архитектурно решение за подсилване на външните стени чрез изграждане на дублиращи такива издигнати на отстояние 40 – 50 см от външните контури на основните стени. Тези стени са двулицеви и също са направени от големи каменни плочи. Широчината им варира от 0,50 до 0,60 м. Външните дублиращи зидове са пристроен по-късно за което свидетелстват застъпените от него обронени външни стенни обмазки от вътрешната стена. Вероятното предназначението на тези дублиращи стени е било да поддържа своеобразна, издигната във височина тераса обкантваща сградата от изток, север и запад. На места каменните основи са запазени във височина до 0,60 м. При силното земетресението, бележило краят на живота селището от периода на култура Хаманджия IV, най-много са пострадали каменните основи на западните стени.

Във вътрещността на сградата има няколко подиума изградени от каменни плочи обмазани с жълта глина. Жълта глина е използвана и за обмазване на пода. В помещенията има няколко големи топлинни съоръжения, а в предверието на източното помещение (А) – квадратно клетъчно такова с размер 3,00 х 2,50 м. Последното е разделено на равни квадратни части чрез пресичащи се на кръст тънки преградни стенички. При проучванията тук е открито огромно количество овъглено пречистено зърно което говори, че съоръжението е използвано за съхраняване на подготвеното за посев зърно.

Сграда №8/VII–VIII (култура Хаманджия III-IV)

Сграда №8/VII–VIII – култура Хаманджия III–IV. Аерофотография 2019

Сграда №8/VII–VIII има два етапа на развитие: първи, когато сградата е била само с дървена конструкция и втори – когато същата вече има масивни стени със стабилни каменни основи. Общото между двата етапа е мястото и издължената леко трапецовидна форма. През първият етап сградата е била по-малка и е с площ от 80 м². През вторият е била с големи размери – застроена площ от 237 м².

Първата сграда е с дървена конструкция състояща се от четири редици от по шест масивни дървени подпори. Тя е с размер 9,0 на 8,5 м – покрита площ около 80 м². Ориентирана е с дългата си страна север-юг. Тя е от периода на култура Хаманджия III. При археологическите проучвания не са открити данни относно вида на покривна конструкция но е много вероятно тя да е била едноскатна с леко покритие направено от стъблата на диворастяща блатна растителност. До стената, в западната и част, е направен дълъг глинобитен подиум с височина 10 см и малко огнище разположено в южната му част. Подобно огнище е имало и при противоположния източен край. При проучванията на сградата не са открити външни и вътрешни преградни стени, затова се предполага, че става дума за временен покрит навес използван от строителите на големите репрезентативни сгради, тези с каменните постаменти, което е съпроводено с осъществяване на предварително планирана устройствена конфигурация. След изграждане стените на сградата от втори етап масивните дървени подпори са демонтирани и вероятно използвани за изграждане покрива на същата.

Втората сграда вече е с масивни стени, издигнати върху стабилни каменни остави направени от големи каменни плочи. Тя има две преустройства. Каменната основа представлява 9 – 11 редов двулицев зид. Отвън, основата на западната стена, е защитена от прякото въздействие на стичащата се от покрива дъждовна вода с вертикално поставени каменни плочи. Вероятно и през този етап покривът на сградата е бил едноскатен с наклон на запад. Сградата от втория етап е с размер 25,0 на 9,5 м, покрита площ 237 м². За разлика от другите сгради при тази вътрешното пространство е общо – липсват преградни стени. Входът е то юг. В предверието на сградата, от двете страни на входа, са направени малки камери в една от които е открито депо от керамични съдове. Подът на западната камера е покрит с плочник. На 2 м от североизточния ъгъл, до източната стена, е изградено голямо топлинно съоръжение – пещ със стъпаловиден праг от към стената. След завършване на стоежа подът на общото помещение е заравнен с дебел пласт жълта глина. С такава глина са обмазани и каменните основи от вътре.

Местоположението и размерите на сградата говорят за това, че тя е била такава с обособени сакрална-административни функции – своеобразно общо комуникативно пространство.

Сграда №25/VII–VIII (култура Хаманджия III-IV)

Сграда №25/VIII – култура Хаманджия III. Аерофотография 2020

Керамични съдове от с.м Големия остров при Дуранкулак, сграда №25/VII, ранен енеолит (култура Хаманджия IV)

Сграда 25/VIII е такава с изразени стопански функции. Тя има два етапа на развитие от които: етап 1 се отнася към култура Хаманджия III, а етап 2 – към култура Хаманджия IV.

През етап 1А сграда 25/VIII е била малка с близка до квадрата форма – размер 6,5 × 6,0 м. Масивните ѝ стени имат двулицеви каменни основи с широчина 50 – 60 см. Те са запазени най-добре при западната стена където достигат до височина 0,60 – 0,70 м. Същите са иззидани от 5 – 6 реда средни по размер каменни плочи със спойка от жълта глина. Масивните каменни основи са надзидани с пояси от жълта глина с минимален минерален и органичен примес. Този надзид е с дебелина 45 – 50 см. От външната страна на стените и в тях са открити малки, овални негативни структури с диаметър 20 – 25 см които указват местата на дървени подпори, тези от носещата конструкция. Тези подпори са били уплътнени в основата си с вертикално поставени камъни. Суперпозицията им спрямо каменния цокъл и глинения надзид говори за това, че най-напред е била изградена носещата дървена конструкция на сградата, а след това стените. Тази строителна техника е използвана при изграждането и на други сгради от този период.

Сградата от този етап е затворена с плътни стени само от север, изток и запад. Южната стена е преградена само на половина с глинена стеничката с дебел. 0,20 – 0,25 м. Сградата е с общо помещение с размери 5,5 × 4,0 м (22 м²). Интериорът на същото е обемно структуриран, като са изградени едно отворено термчично съоръжение – огнище с полукупол; един глинен подиум с квадратна форма с размери 1,20 × 1,20 и височина 10 см; няколко малки и големи глинобитни съоръжения с неясни форми и предназначение. Съоръженията в помещението заемат около 15% от жизненото му пространство. Пъдът на същото има пет последователни глинени замазки с дебелина 3 – 7 мм. Те са направени от пречистена жълта и жълто-кафява глина.

През етап 1B (от юг) към сградата е прибавена една пристройка, вероятно покрита тераса. За целта, източната и западна стени са издължени с по 5 м., за което са използвани масивни каменни плочи. С това преустройство сградата придобива завършена, почти правоъгълна форма, която се запазва и през етап 2. Размерите на южната пристройка са: 4,5 × 5,5 м (20 м²). Преходът между пристройката и помещението е стъполовидно. В пристройката са ситуирани няколко допълнителни стопански сегмента: куполовидна пещ, разположена в юго-източният ѝ ъгъл и продълговато глинено корито (?) – в юго-западния такъв. По-късно, от юг към пристройката е добавена и една глинена площадка с широчина 1,00 м върху която са направени две допълнителни гринобитни съоръжения – малки „силози“ използвани за съхраняване на необработени семена от разнородни зърнени култури. Тази южна площадка се издига на около 15 см над терасовидната пристройка, като подходът към нея също е стъпаловиден.

През етап 2 (времето на култура Хаманджия IV) интериорът на сграда 25/VII-VIII е променен изцяло. Демонтирани са всички преградни стени и е оформено едно общо помещение с размери 10,0 × 4,5 м (45 м²). След премахването на преградните стени и съоръжения от предишните етапи подът е подравнен чрез полаганито на пласт от жълта глина с дебелина 20 – 25 см. Върху него, в северо-западната част на помещението, е изградена нова куполна пещ, като на мястото на тази от предишния период е направено голямо глинобитно съоръжение за съхранение на зърно. Западно от пещта е издигнат подиум с вис. 10 – 15 см. и размери 1,50 × 2,40 м. Той е изграден от малки каменни плочи обмазани с жълта глина. Тук личат следите от няколко ремонтни дейности свързани с подмяна на каменната настилка и вторичното и обмазване. На мястото на отоплително съоръжение от етап 1, е изградено голямо хромелно такова за обработка на зърно. Сградата от този етап е отворена от юг където е имало дървена колонада. Така оформеното предверие е покрито с каменен плочник. Такъв е положен и върху подовото ниво на западната и южна улици.

Тази сграда се отличава от всички други проучвани до сега както с малките си размери така и с утилитарното си предназначение. От останалите сгради я отличава и интериорното решение което говори за свързаните с нея специфични стопански функции. По всичко изглежда, че става дума за сграда използвана за „централизирано“ приготвяне на храната за обитателите на ранноенеолитното селище.

Фаталният край на селището от времето на култура Хаманджия

Животът на рнноенеолитното селище приключва с унищожително земетресение от IX-та степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK-64 scale). По-слабите първични трусове са предизвикали разрасването на стихиен пожар, което принудило жителите му да го напуснат. Те обаче са успели да спасят голяма част от покъщнината си. Вероятната причина за това земетресение е активиране на една от земетръсните разломни зони в Черно море, тази между Шабла и Калиакра. Следствие последвалите силни трусове сградите са рухнали напълно след което не са предприемани действия по тяхното възстановяване. На мястото обаче е изградена голяма, отрита култова глинобитна площадка с размери 7 х 7 м. Интересен факт е, че същата е направена върху деструкцията на сграда 8/VII, единствената такава с просторно общо вътрешно пространство. Интериорното решение и внушителните размери на тази сграда (237 кв. м) говорят недвусмислено за нейните сакрално-административни функции. Фактът, че върху деструкциите и е изградена и култовата глинобитна площадка потвърждава специалното значение на това място.

Селище от късния енеолит (4450/4400 – 4250/4150 г. пр. Хр. култура Варна)

След прекъсване животът на Големия остров се възстановява наново през късния енеолит. Тогава тук е изградено голямо селище. За разлика от това от предишния периода (култура Хаманджия) сградите в селището от времето на култура Варна са по-малки. Като строителен материал са използвани камъни от деструкциите на сградите от по-ранните периоди. При изграждането на новите сгради са преизползвани и някои от стените на по-ранните сгради, тези които са се виждали на повърхността. Смесване на населението с такова от вътрешността води до появата на някои нови строителни приоми. Сградите са с правоъгълен план, ориентирани с дългата си страна посока север-юг, но има и изключения. Повечето сгради имат общо помещение с огнище по средата и пещ прилепена до източната стена. Тези пещи са с близка до квадрата форма като подът им е направен от подредени малки каменни плочи многократно обмазани с глина. Сградите имат и предверие отделено от основното помещение с глинена стена. Входът на повечето сгради е от юг.

Селището претърпява няколко промени предизвикани вероятно от малки, локални пожари. При тези преустройства са изграждани и сгради с различна ориентация – такива с ориентация североизток – югозапад.

Стандартно сградите в селището от късния енеолит са подредени в три редици посока север – юг. Те са отделени една от друга с тесни улици, като между тях съществуват и по-големи празни пространства. Отделните сгради могат да се определят като родови комплекси като сред тях се открояват и такива с по-големи размери определяни като „храмови“ или „владетелски“ постройки. Такава сграда например е сграда 9/IV.

Сграда №9/IV (култура Варна)

Дуранкулак. Касноенеолитна сграда №9 от IV-ти хоризонт на с. м. Големия остров при Дуранкулак

Енеолитни керамични съдове от с.м. Големия остров при Дурункулак

Сграда №9 е една от централните постройки в селището и е използвана продължително време (IV-ти – III-ти хоризонт). Поради по-късните преустройства конструктивните особености на първата сграда могат да се проследят само частично. Много е вероятно ранната сграда от IV-ти хоризонт да е била и по-голяма от тази – от III—ти хор. Някои части от северната стена личат само в негатив. Това е така, защото сегменти от каменните стени от IV-ти хоризонт са демонтирани при подравняването на под на по-късната сграда, тази от III-ти хоризонт. Запазените стени на постройката от IV-ти хоризонт показват, че северната стена е била с каменна, двулицева основа, като от вътре тя е укрепена с забити в земята вертикални каменни плочи – отростати. Във височина, от западния и северен зид, е запазен само един ред камъни. От този етап най-добре е запазена стената в северозападния ъгъл, където личи, че тя също е била двулицева. На разстояние 2,40 м от северната стена и на 1,00 м от западната такава, има съоръжение (огнище) чийто под е покрит с плочести камъни. Дебелината на стените от този период е 0,50 – 0,55 см. Подът на сградата е бив многоктно обмазван със замазка от жълта и жълто-кафява глина.

По-късната сграда, тази от III-ти хоризонт, е била с формата на трапец, ориентиран с дългата се страна посока север-юг. Тогава размерите ѝ са били: източна стена – дължина 16,75 м, южна стена – дължина 11,62 м, западна стена – дължина 16,00 м и северна стена – дължина 8,60 м. От тях най-добре е запазена източната такава. Тя е двулицева. Основата и е направена от каменни плочи. От нея са запазени само пет реда плочи с височина до 0,60 м. Широчината на северна стена е била приблизително същата – 0,58 см. Тя също е двулицева. От нея са запазени само два реда плочи. Същата и широка 0,59 м. Тази стена е нарушена на няколко места при строителството на едно от средновековните жилища. Обща застроена площ на постройката он III-ти хоризонт е 184 м².

Сградата от III-ти хоризонт е разделена на три части. Най-малко помещение е това от към входа – южната стена. В югоизточния ъгъл на централното помещение, е направено правоъгълно, корито подобно съоръжение, чиито стени са изградени от плочести камъни. Подът му е направен от един ред хоризонтално поставени каменни плочи. Същото е с размери 2,15 м северна стена и 2,70 м западната такава. Най-вероятно централното помещение е използвано предимно за стопански нужди, вероятно кухненско такова. За това свидетелства пръснатата по пода сива пепел примесена със значително количество животински кости, както и множеството керамични фрагменти.

Формата, размерите, вътрешното разпределение и местоположението на сграда №9 са аргументите използвани в подкрепа на твърдението, че това е била „владетелска“ сграда на селището.

Селища от късната бронзова епоха (12 – 14 в. пр. Хр.)

Дуранкулак, южен склон. Селище от късната бронзова епоха

Дуранкулак. Керамичен съд от късната бронзова епоха

В края на 12-ти в. пр. Хр. на южния склон на Големия остров е построено селище изграждането на което се свързва с дошлото от север население – култура Кослоджени. То е ситуирано върху тераси на южния и западен склон. Горната тераса е оформена от жителите на селището. Над тази тераса е издигнат масивна каменна стена защитаваща селището от север.

Къснобронзовото селище има два етапа на развитие – етап А и етап В. Сградите и от двата етапа са малки с абсиди в единият си край. Основите на стените им са от няколко реда каменни плочи.

Храмът на Кибела и други антични обекти (4 – 2 в. пр. Хр.)

Храмът на Кибела, поглед от юг. Фотография 1994

Пренасяне на ортостата от храма на Кибела.

Дуранкулак-Големия остров, обредна плоча на богинята Кибела.

Дуранкулак-Големия остров, амфорен печат от Синопе (320–210 г. пр. Хр.).

Пещерният храм на малоазийската богиня Кибела се намира на южния склон на Големия остров, там където теренът е оформен от две тераси – долна и горна. Горната е изкуствено създадена през късната бронзова епоха, а долната по естествен начин – през ІV-то хил. пр. Хр. Последното се е случило вследствие ингресията на Черно море, когато цялата територия около Големия остров е била залята от водите на Черно море. В резултат от това, по склона на острова са се образували пещерни образования, като елинистическият пещерен храм на Кибела е изсечен в най-голямото от тях. По стените на храм личат следите от използваните за направата му инструменти.

Храмът е изсечен на 25 м навътре в скалния масив и е широк 6,40 – 8,15 м. Състои се от: открита обредна площатка пред входа; преддверие (А) с каменен фронтон; изсечен в скалата входен коридор (В), преминаващ покрай западната стена на преддверието; предна зала (С) която е с малка неправилна абсида от изток; западна (D) и източна зали (E) които са отделени със скална стена широко прекъсната по средата. Върху обширен подиум разположен в дъното на завършващата с абсида източната зала (E) са открити останките от трона на богинята. Пред него има следи от петите ѝ и дупки от носачите на масивна дървена двукрила врата. За извършване на жертвоприношенията е използвана продълговата и леко трапецовидна западна зала. В дъното ѝ, на високо, е разположен жертвен олтар с голямо каменно корито. Върху фронталната му стена е врязан канал за отвеждане на кръвта от жертвените животни към издълбаните в пода улеи. В предната част на тази зала е изсечено правоъгълно корито в което се е събирала кръвта, необходима за споменатите свещенодействия. То е с дълбочина 0,80 м. Над него е имало жертвена маса, от която in situ е запазена част от скалната ѝ подложки. Подовете на залите са били равни и следват нивото на миоценските напластявания. Днес те са с лек наклон на югоизток. Стените на храма са били измазани с оранжева субстанция направена от червеникава глина примесена с бял варовик. През времето тези обмазки са обрушени.Обрушени фрагменти от тях покриват целия каменен под.

Храмът е бил построен в края на 4 век пр.н.е. от гръцките заселници (колониалисти) от гр. Калатис (днешният гр. Мангали, Румъния). Той е посещаван интензивно през първата половина на 3 в. пр.н.е. и функционира до първата четвърт на 2 в. пр.н.е. Много е вероятно срутването на значителна част от свода на пещерата да е причината той да бъде изоставен. Възможно е това да се е случило през 287 г. пр. Хр. когато силно, унищожително земетресение разтърсва южните брегове на Черно море и Тракия.

Любопитен щрих към истроята на храма на Кибела на Големия остров е случайят с обсадата на град Калатис от македонския владетел на Тракия диадоха Лизимах, който през 313/312 год. пр. Хр. се е опитал за усмири разбунтувалите се калатийци. Обсадата продължила почти три години но Калатис така и не бил превзет. Много е вероятно тогава войниците на Лизимах също да са посещавали храм на Големия остров най-вече затова защото голяма част от тях са били с малоазийски произход, от местата където богинята Кибела е била на почит.

Резултатите от археологическите проучвания на Големия остров показват, че храмът на Кибела е засилил своето значение след оттеглянето на Лизимах и нормализиране живота в града. Намерените тук и в близкия некропол амфорни печати от Синопе, Тасос и от други гръцки територии е доказателство за възобновените търтовски контакти на Калатис с редица гръцки полиси.

След рухването на храма мястото е било изоставено. Едва през 6-ти век сл. Хр. тук, под запазената част от свода на пещерата, за кратко време се установява малка група късноантично население, което напуска мястото след инцидентен опостушителен пожар. С време и останалата част от свода на пещерата ерозира и рухва. Така пещерното помещение на храма е затрупано изцяло. Мястото се е превълнало в защитена от северните ветрове вдлъбнатина. През 10-ти век тук са издигнати няколко постройките от голямото прабългарско селище, а над преддверието на бившия храм е издигната част от средновековната укрепителна стена. За изграждането последната са използвани както обработени елинистически квадри така и части от рухналия фронтон на храма.

На Големия остров е открита и каменна оброчна плоча с релеф на богинята Кибела. Вероятно същата е намерена от прабългарите сред руините на храма и е използвана като строителен материал, част от каменната конструкция на една от близките средновековни сгради. Тя, заедно с редица други находки, са указанията за това, че откритият на острова пещерен храм е бил посветен именно на богинята Кибела.

Западно от храма, под южния скат на острова, има и дълбок кладенец за питейна вода на дъното на който са открити антични амфори някои от които с печати от Сипопе, Тасос и др. Той е част от разположените тук стопански комплекс. Каменни градежи от това време са открити и под югозападния скат на острова.

Прабългарско селище (9 – 11 век)

През 9 век сл. Хр. на Големия остров е изградено голямо прабългарско селище с 240 сгради и две ротонди по средата. На един по-късен етап едната от тях е преобразувана в църква около която открити няколко погребения чиито гробни ями са облицовани с големи каменни плочи, като същите са покрити също с големи каменни плочи.

Сателитно Прабългарско селище (9 – 11 век)

При проучване на прабългарския некропол при Дуранкулак, на западния бряг на Дуранкулашкото езеро (обект Дуранкулак-нивата) са открити няколко прабългарски сгради и стопански съоръжения. Резултатите от геофизичните изследвания в района показват, че тук е имало още едно прабългарско селище, което все още не е проучено.

Научни публикации за Големия остров при с. Дуранкулак

Монографии

• 1984: Х. Тодорова, Добруджа през праисторическата епоха. – В: A. Фол, С. Димитров (ред.), История на Добруджа 1 (първо издание), (София 1984) 23 – 56.
• 1986: Х. Тодорова. Каменно-медната епоха в България: Пето хилядолетие преди новата ера. София 1986.
• 1989: Х. Тодорова (ред.), Дуранкулак І. Ранносредновековни обекти (София 1989). (Durankulak I. Die mittelalterliche Befunde).
• 2014: Х. Тодорова, Добруджа през праисторическата епоха. – В: История на Добруджа том 1, (второ, преработено издание) (Велико Търново 2014), 31 – 130. (ISBN 978-619-00-0089-1)
• 2016: H. Todorova (ed.) 2016, Durankulak III. Die hellenistischen Befunde (DAI Berlin) (Berlin 2016). (ISBN 978-3-86757-015-2)

Студии, статии, събщения

• 1976: Х. Тодорова, К. Ботов. Разкопки на острова на Дуранкулак. – Археологически открития и разкопки през 1975, 21 НацKонфAрх (Смолян 1976) 18 – 19.
• 1977: Х. Тодорова, К. Ботов, М. Аврамова. Разкопки на ранно средновековното селище върху селищната могила на Големия остров при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – Археологически открития и разкопки през 1976, 22 НацKонфAрх в Русе (София 1977) 105 – 106.
• 1978: Х. Тодорова, К. Ботов. Разкопки на Големия остров при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – Археологически открития и разкопки през 1977, 23 НацKонфAрх във Видин (София 1978) 28 – 29.
• 1979: Х. Тодорова, К. Ботов. Разкопки на Големия остров край с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – Археологически открития и разкопки през 1978, 24 НацKонфAрх (София 1979) 27 – 29.
• 1980: Х. Тодорова, К. Ботов. Разкопки на обект Дуранкулак, Толбухински окръг (средновековно селище). – Археологически открития и разкопки през 1979, 25 НацKонфAрх в Хасково (София 1980) 155 – 156.
• 1981a: Х. Тодорова, К. Ботов. Ранно средновековно селище от Големия остров при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. (Localité du Haut Moyen Age de la Grande île prés du village Durankulak, dép. de Tolbuhin). – In: Плиска – Преслав 2: Прабългарската култура: Материали от българо-съветската среща в Шумен 1976 (София 1981) 202 – 205.
• 1981b: Х. Тодорова. Археологически разкопки на Големия остров край с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – Археологически открития и разкопки през 1980, 26 НацKонфAрх в Преслав (София 1981) 39 – 40.
• 1982: H. Todorova. Zur spätbronzezeitlichen Siedlung auf der „Großen Insel“ bei Durankulak (Bulgarien). – In: Bohuslav Chropovsky, Joachim Hermann (eds.) Beiträge zum bronzezeitlichen Burgenbau in Mitteleuropa: Kulturgeschichtliche und sozialökonomische Grundlagen (Berlin 1982) 417 – 425.
• 1983: H. Todorova. Ausgrabungen in Durankulak, Bezirk Tolbuchin. – In der Periode 1975 – 1981. NachrNiedersUrgesch 52, 1983, 77 – 89.
• 1985: Х. Тодорова, Т. Димов. Селище от късната бронзова епоха на Големия остров при Дуранкулак, Толбухински окръг. (A Settlement of the Late Bronze Age on the Big Island near Durankulak Village, Tolbuhin District). – In: Североизточна България – древност и съвремие: Първи национален симпозиум (София 1985) 21 – 26.
• 1986: G. Nobis. „Wildesel“ aus der kupferzeitlichen Siedlung von Durankulak, Bez. Tolbuchin, NO Bulgarien. – BonnZoolBeitr 37, 3, 1986, 195 – 208.
• 1987a: А. Меламед. Амфорни печати от Големия остров и „Нивата“ край село Дуранкулак, Толбухински окръг. – Сб. Добруджа 4, 1987, 83 – 86.
• 1987b: Х. ТОДОРОВА. Разкопки на Големия остров при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – Археологически открития и разкопки през 1986, 32 НацKонфAрх (Разград 1987) 51 – 53.
• 1988a: Х. Тодорова, Т. Димов. Селищна могила „Големия остров“ в Дуранкулашкото езеро и принадлежащия ѝ некропол. – Археологически открития и разкопки през 1987, 33 Нац KонфAрх (Благоевград 1988) 34 – 35.
• 1988b: Т. Димов, Приноси към проучванията на новокаменната епоха в Южна Добруджа. – В: Сб. Terra antiqua Balcanica ІІІ, Sofia, 1988, с. 20 – 25.
• 1989: H. Todorova/T. Dimov. Ausgrabungen in Durankulak 1974 – 1987. – In: Neolithic of Southeastern Europe and its Near Eastern Connections. – VarArch 2 (Budapest 1989) 291 – 309.
• 1990a: В. Драганов. Културата Чернавода ІІІ на територията на България и по западното Черноморско крайбрежие. – Сб. Добруджа 7, 1990, 156 – 179.
• 1990b: G. Nobis, L. Ninov. Vulpes vulpes L. 1798 aus der kupferzeitlichen Siedlung Durankulak, Kr. Tolbuchin, Nordostbulgarien. – In: J. Strible, J. Sedlmeier, H-P. Spychler (Hrsg.), Festschrift für H. R. Stunyrtli (Basel 1990) 136 – 171.
• 1992: Х. Тодорова, Т. Димов. Селищна могила край „Големия остров“ в Дуранкулашкото езеро. – Археологически открития и разкопки през 1991, 36 НацKонфAрх (София 1992) 13 – 18.
• 1993a: Х. Тодорова. Дуранкулак. – Кратка енциклопедия „Тракийска древност“ (София 1993) 91.
• 1993b: J. Burow. Durankulak. Vorbericht über die Ausgrabungen 1991 und 1992. – AА 1993, 333 – 345.
• 1993c: J. Boiadjiev, T. Dimov, H. Todorova, Les Balkans orientaux. Bases chronologiques. – In: Atlas du Neolithique europeen. L'Europe orientale. E.R.A.U.L., 45, 1993, 61 – 110.
• 1994: Х. Тодорова. Разкопки на Големия остров в Дуранкулашкото езеро (енеолит, античност). – Археологически открития и разкопки през 1993, 37 НацKонфAрх (Велико Търново 1994) 15 – 17 (ISSN: 1313 – 0889).
• 1995a: Х. Тодорова. Археологически разкопки на енеолитната селищна могила „Големия остров“ в Дуранкулашкото езеро. – Археологически открития и разкопки през 1994, 38 Нац KонфAрх (София 1995) 21 – 22.
• 1985b: E. Božilova, S. Tonkov. Palaeoecological Studies in Lake Durankulak. – AnnSofUnivFacBiol 76, 2, 1985, 25 – 30 (ISSN: 1313 – 0889).
• 1996: Х. Тодорова. Археологически разкопки на енеолитната селищна могила „Големия остров“ в Дуранкулашкото езеро. – Археологически открития и разкопки през 1995, 39 Нац КонфAрх (София 1996) 19 – 21 (ISSN: 1313 – 0889).
• 1997: H. Todorova. Die Tellsiedlung Durankulak. – In: Fritz-Thyssen-Stiftung, Jahresberichte 1995 – 1996 (Köln 1997) 81 – 84.
• 1998a: E. Božilova, S. Tonkov. Towards the Vegetation and Settlement History of the Southern Dobrudsha Coastal Region, North-eastern Bulgaria: a Pollen Diagram from Lake Durankulak. – VegetHistArcheobot 7, 1998, 141 – 148.
• 1998b: H. Manhart. Die vorgeschichtliche Tierwelt von Koprivec und Durankulak und anderen prähistorischen Fundplätzen in Bulgarien aufgrund von Knochenfunden aus archäologischen Ausgrabungen. – DocNat 116 (München 1998).
• 2002: G. Nobis. Die Tierwelt Nordost-Bulgariens vom Neolithikum bis zur Kupferzeit anhand archäologischer grabungen in Durankulak (bez. Tolbuchin), Podgorica und vom Tell Tärgoviste. – Bonner Zologische Monographien 51, 2002 (with applications by H. Todorova and I. Vajsov)
• 2003a: Д. Йорданова, Т. Димов. Амфорни печати от Големия остров на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. – Научи Cъобщения на Свободния Университет в Добрич 1, 2003, 137 – 154.
• 2003b: E. Marinova. The New Polen Core Lake Durankulak-3: a Contribution to the Vegetation History and Human Impact in North-eastern Bulgaria. – In: S. Tonkov (Hrsg.), Aspects in Palynology and Paleoecology. Festschrift in Honour of Prof. Elissaveta Božilova (Sofia 2003) 42 – 51.
• 2003c: Т. Димов, Топография, стратиграфия и архитектура на селищата на праисторическата култура Хаманджия в Добруджа. – В: Изследвания в чест на ст. н. с. І ст., д. и. н. Хенриета Тодорова.Сб. Добруджа 21, 2003, 123 – 144.
• 2004: Y. Boyadžiev. Chalcolithic Stone Architecture from Bulgaria. – Arch. Bulgarica VIII, 2004/1, 1 – 12.
• 2005: Х. Тодорова. Археологически разкопки на селищната могила на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. – Археологически открития и разкопки през 2004, 44 НацКонфAрх (София 2005) 45 – 46 (ISSN: 1313 – 0889).
• 2006: E. Marinova, J.Atanassova. Anthropogenic impact on vegetation and environment during the Bronze Age in the area of Lake Durankulak, NE Bulgaria: Pollen, microscopic charcoal, non-pollen palynomorphsand plant macrofossils. – Review of Palaeobotany and Palynology 141 (2006) 165 – 178.
• 2007: H. Todorova. Durankulak – Territorium sacrum of Kybela in the chora of Kalatis. – In: Ansient Greek Colonies in the Black Sea 2, (Eds. D. Grammenos, E. Petropoulos), BAR – International Series 1675 (1), (Oxford) 2007.
• 2008: Х. Тодорова. Елинистически пещерен храм в Дуранкулак – свещена територия на богинята Кибела в хората на гръцката колония Калатис. – Bulgaria Pontica medii Aevi VI–VII, Studia in Honorem Professoris Vasil Gyuselev (Burgas 2008) 13 – 35. (International Seminar Mesamvria Pontica, Mai 2006).
• 2016a: I. Vajsov, G. Mavrov, H. Todorova (†). Das hellenistische Höhlenheiligtum der Gottheit Kybele. – In: H. Todorova (ed.). Durankulak, Band III, Rahden/Westf 2016 (Verlag Marie Leidorf GmbH), 35 – 50. (ISBN-13: 978-3-86757-015-2; ISBN-10: 3-86757-015-9)
• 2016b: I. Vajsov. Die archäologische Lokalität Durankulak Forschungsergebnisse 1974 – 2007). – In: H. Todorova (ed.). Durankulak, Band III, Rahden/Westf 2016 (Verlag Marie Leidorf GmbH), 13 – 20. (ISBN-13: 978-3-86757-015-2; ISBN-10: 3-86757-015-9)
• 2016c: И. Вайсов, Т. Димов, П. Зидаров. №19. Археологически проучвания на „Големия остров“ при с. Дуранкулак през 2015 г. – Археологически открития и разкопки през 2015 (София 2016), 85 – 89 (ISSN: 1313 – 0889).
• 2017: И. Вайсов, Вл. Славчев. Археологически проучвания на „Големия остров“ при с. Дуранкулак. – Археологически открития и разкопки през 2016 (София 2017), 82 – 84 (ISSN: 1313 – 0889).
• 2019: И. Вайсов, Вл. Славчев, Ц. Попова. Археологически проучвания на „Големия остров“ при с. Дуранкулак през 2018 г. – Археологически открития и разкопки през 2018 (София 2019), 38 – 41 (ISSN: 1313 – 0889).
• 2020a: A.M. Korzhenkov, A.N. Ovsyuchenko, O.V. Dimitrov, T. Dimov, A.S. Lar’kov, B. Rangielov, E.A. Rogozhin, S.N. Rodina. Traces of Strong Eneolithic and Medieval Earthquakes Hitting the Durankulak Archaeological Settlement in Northeastern Bulgaria. – Journal of Volcanology and Seismology 14, (2020) 262 – 282. (https://doi.org/10.1134/S0742046320040028; Print ISSN 0742 – 0463; Electronic ISSN1: 1819 – 7108)
• 2020b: И. Вайсов, Вл. Славчев. II. Праистория. № 19. Археологически проучвания на „Големия остров“ при с. Дуранкулак през 2019. – Археологически открития и разкопки през 2019 г. София 2020, 281 – 295 (ISSN: 1313 – 0889)

Източници

• История на Добруджа 1 (първо издание), (София 1984).
• История на Добруджа том 1, (второ, преработено издание) (Велико Търново 2014)] (ISBN 978-619-00-0089-1)

Външни препратки

• Селищна могила Големия остров, с. Дуранкулак, Добричко (информация от Europeana)