Дебора Могак: Разлика между версии
Carbonaro. (беседа | приноси) Кавички не се употребяват при собствени имена, изписани с некирилска графика или съдържащи цифри (Официален правописен речник на българския език. София: Просвета, 2012, с. 98, т. 105.6). Едновременна употреба на кавички и курсив за един и същи текст е неправилна (Уикипедия:Стил#Кавички). Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език. |
Премахната редакция 12131350 на Carbonaro. (б.) |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| работил = [[писател]], [[сценарист]], [[актриса]] |
| работил = [[писател]], [[сценарист]], [[актриса]] |
||
| националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} |
| националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} |
||
| период = 1978 – |
| период = 1978 – |
||
| жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[трилър]] |
| жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[трилър]] |
||
| теми = |
| теми = |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
| повлиян = |
| повлиян = |
||
| повлиял = |
| повлиял = |
||
| брак = Тони Могак (? |
| брак = Тони Могак (? - ?)<br/>Марк Уилямс (2014 - ) |
||
| деца = 2 |
| деца = 2 |
||
| сайт = {{URL|https://deborahmoggach.com/}} |
| сайт = {{URL|https://deborahmoggach.com/}} |
||
}} |
}} |
||
'''Дебора Могак''' ({{lang|en|Deborah Moggach}}) е английска [[сценаристка]] и [[писателка]] на произведения в жанра социална драма, трилър и [[исторически роман]].<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/m/deborah-moggach/ Биография и библиография в сайта Fantasticfiction<!-- Мишкин! -->]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/41207.Deborah_Moggach Биография и библиография] в сайта [[Goodreads]]<!-- Таралясников! --></ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/deborah-moggach/ Биография и библиография в сайта Book Series in Order]</ref><ref name="britishcouncil(">{{икона|en}} [https://literature.britishcouncil.org/writer/deborah-moggach Биография и библиография в сайта British Council]</ref> |
'''Дебора Могак''' ({{lang|en|Deborah Moggach}}) е английска [[сценаристка]] и [[писателка]] на произведения в жанра социална драма, трилър и [[исторически роман]].<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/m/deborah-moggach/ Биография и библиография в сайта ''Fantasticfiction''<!-- Мишкин! -->]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/41207.Deborah_Moggach Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''<!-- Таралясников! --></ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/deborah-moggach/ Биография и библиография в сайта ''Book Series in Order'']</ref><ref name="britishcouncil(">{{икона|en}} [https://literature.britishcouncil.org/writer/deborah-moggach Биография и библиография в сайта ''British Council'']</ref> |
||
== Биография и творчество == |
== Биография и творчество == |
||
Дебора Могак е родена на 28 юни 1948 г. в Мидълсекс, Англия.<ref name="fantasticfiction"></ref> Тя е една от четирите дъщери на писателите Ричард и Шарлот Хоу.<ref name="bookseriesinorder"></ref> Израства в Буши, [[Хартфордшър]], и в район [[Уестминстър (район в Лондон)|Уестминстър]] в Лондон. Учи в девическото училище „Камдън“ и в Куин Колидж.<ref name="bookseriesinorder"></ref> През 1971 г. получава бакалавърска степен по английска филология от [[Бристолски университет|Бристолския университет]] и специализира [[педагогика]] и специализира педагогика.<ref name="britishcouncil("></ref> После работи в издателството на [[Оксфордския университет]].<ref name="britishcouncil("></ref> В средата на 70-те е живяла две години в [[Пакистан]] и в [[САЩ]]. В Пакистан пише статии и първите си два романа.<ref name="britishcouncil("></ref> |
Дебора Могак е родена на 28 юни 1948 г. в Мидълсекс, Англия.<ref name="fantasticfiction"></ref> Тя е една от четирите дъщери на писателите Ричард и Шарлот Хоу.<ref name="bookseriesinorder"></ref> Израства в Буши, [[Хартфордшър]], и в район [[Уестминстър (район в Лондон)|Уестминстър]] в Лондон. Учи в девическото училище „Камдън“ и в Куин Колидж.<ref name="bookseriesinorder"></ref> През 1971 г. получава [[бакалавърска степен]] по английска филология от [[Бристолски университет|Бристолския университет]] и специализира [[педагогика]] и специализира педагогика.<ref name="britishcouncil("></ref> После работи в издателството на [[Оксфордския университет]].<ref name="britishcouncil("></ref> В средата на 70-те е живяла две години в [[Пакистан]] и в [[САЩ]]. В Пакистан пише статии и първите си два романа.<ref name="britishcouncil("></ref> |
||
Първият ѝ роман „Вие трябва да сте сестри“ е издаден през 1978 г. Базиран на бурните студентски дни на Могак в Бристол, той е история за секс, наркотици и неспокойна свобода представена чрез живота на три сестри от семейство от средната класа, които растат и поемат по различни пътища.<ref name="fantasticfiction"></ref> |
Първият ѝ роман „Вие трябва да сте сестри“ е издаден през 1978 г. Базиран на бурните студентски дни на Могак в Бристол, той е история за секс, наркотици и неспокойна свобода представена чрез живота на три сестри от семейство от средната класа, които растат и поемат по различни пътища.<ref name="fantasticfiction"></ref> |
||
Повечето от нейните романи са съвременни и се занимават със семейния живот, развода, децата и загубата на детството, объркването и разочарованията на връзките.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="britishcouncil("></ref> Има и мрачни истории и трилъри като романа „Порки“ от 1983 г. |
Повечето от нейните романи са съвременни и се занимават със семейния живот, развода, децата и загубата на детството, объркването и разочарованията на връзките.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="britishcouncil("></ref> Има и мрачни истории и трилъри като романа „Порки“ от 1983 г. – история за кръвосмешение близо до лондонското [[Летище „Лондон Хийтроу“|летище „Хийтроу“]], романа „Откраднат“ от 1990 г., в който се противопоставят мюсюлманските и английските семейни ценности, или романа „Заместникът“ от 1991 г., трилър, чието действие се развива в Америка.<ref name="fantasticfiction"></ref> |
||
През 1999 г. е издаден историческият ѝ роман „Треска за лалета“.<ref name="goodreads"></ref> Неговото действие се развива през 1636 г. в [[Амстердам]] на [[Йоханес Вермер|Вермеер]]. Във времето на разразилата се треска за търговия с лалета се срещат художникът Ян ван Лоос и омъжената за проведен [[Калвинизъм|калвинист]] и копнеещата за различен живот София. Той е история за предателство и изкупление, за любов и страст, за изкуството и копнежа по красотата.<ref name="fantasticfiction"></ref> През 2017 г. романът е екранизиран в [[Треска за лалета|едноименния филм]].<ref name="bookseriesinorder"></ref> |
През 1999 г. е издаден историческият ѝ роман „Треска за лалета“.<ref name="goodreads"></ref> Неговото действие се развива през 1636 г. в [[Амстердам]] на [[Йоханес Вермер|Вермеер]]. Във времето на разразилата се треска за търговия с лалета се срещат художникът Ян ван Лоос и омъжената за проведен [[Калвинизъм|калвинист]] и копнеещата за различен живот София. Той е история за предателство и изкупление, за любов и страст, за изкуството и копнежа по красотата.<ref name="fantasticfiction"></ref> През 2017 г. романът е екранизиран в [[Треска за лалета|едноименния филм]].<ref name="bookseriesinorder"></ref> |
Версия от 18:53, 10 февруари 2024
Дебора Могак Deborah Moggach | |
Дебора Могак, 2009 г. | |
Родена | 28 юни 1948 г. |
---|---|
Професия | писател, сценарист, актриса |
Националност | Англия, Великобритания |
Активен период | 1978 – |
Жанр | драма, исторически роман, трилър |
Известни творби | „Треска за лалета“ „Най-екзотичният хотел „Мариголд“ |
Награди | |
Съпруг | Тони Могак (? - ?) Марк Уилямс (2014 - ) |
Деца | 2 |
Уебсайт | deborahmoggach.com |
Дебора Могак (на английски: Deborah Moggach) е английска сценаристка и писателка на произведения в жанра социална драма, трилър и исторически роман.[1][2][3][4]
Биография и творчество
Дебора Могак е родена на 28 юни 1948 г. в Мидълсекс, Англия.[1] Тя е една от четирите дъщери на писателите Ричард и Шарлот Хоу.[3] Израства в Буши, Хартфордшър, и в район Уестминстър в Лондон. Учи в девическото училище „Камдън“ и в Куин Колидж.[3] През 1971 г. получава бакалавърска степен по английска филология от Бристолския университет и специализира педагогика и специализира педагогика.[4] После работи в издателството на Оксфордския университет.[4] В средата на 70-те е живяла две години в Пакистан и в САЩ. В Пакистан пише статии и първите си два романа.[4]
Първият ѝ роман „Вие трябва да сте сестри“ е издаден през 1978 г. Базиран на бурните студентски дни на Могак в Бристол, той е история за секс, наркотици и неспокойна свобода представена чрез живота на три сестри от семейство от средната класа, които растат и поемат по различни пътища.[1]
Повечето от нейните романи са съвременни и се занимават със семейния живот, развода, децата и загубата на детството, объркването и разочарованията на връзките.[3][4] Има и мрачни истории и трилъри като романа „Порки“ от 1983 г. – история за кръвосмешение близо до лондонското летище „Хийтроу“, романа „Откраднат“ от 1990 г., в който се противопоставят мюсюлманските и английските семейни ценности, или романа „Заместникът“ от 1991 г., трилър, чието действие се развива в Америка.[1]
През 1999 г. е издаден историческият ѝ роман „Треска за лалета“.[2] Неговото действие се развива през 1636 г. в Амстердам на Вермеер. Във времето на разразилата се треска за търговия с лалета се срещат художникът Ян ван Лоос и омъжената за проведен калвинист и копнеещата за различен живот София. Той е история за предателство и изкупление, за любов и страст, за изкуството и копнежа по красотата.[1] През 2017 г. романът е екранизиран в едноименния филм.[3]
През 2004 г. е издаден хумористичният ѝ роман „Най-екзотичният хотел „Мариголд“ (оригинално заглавие „Тези глупави неща“), чиято история е за възрастни хора, които се местят в Индия, за да получат достъпна грижа за старините си.[1] Индийският субконтинент често се появява в нейните творби. През 2011 г. романът е екранизиран в успешния едноименен филм с участието на Джуди Денч, Бил Наи, Маги Смит и Дев Пател.[3]
Другият ѝ исторически роман „В мрака“ е от 2007 г., а действието му се развива в пансион по време на Първата световна война.[3] Действието на романа ѝ „Нещо за скриване“ от 2015 г. се развива в Тексас, Лондон, Пекин и Западна Африка. Авторка е и на сборници с разкази.[1]
Като сценарист прави адаптации за филми и сериали на известни произведения, сред които „Любов в студен климат“ на Нанси Митфорд, сериала „Дневникът на Ане Франк“, „Гордост и предразсъдъци“, който е участието на Кийра Найтли и е номиниран за награда БАФТА[2], и „Ококорени очи“ на Ан Файн, чийто сценарий печели награда на Гилдията на писателите.[1][3][4]
Тя е сътрудник на Кралското литературно общество, член и бивш председател на Обществото на авторите, и бивш член на изпълнителния комитет на Британския ПЕН клуб.[2] През 2005 г. е удостоена с отличието „доктор хонорис кауза“ от Бристолския университет.[1] През 2018 г. получава отличието „офицер на Ордена на Британската империя“ за заслуги към литературата.
В издателството на Оксфордския университет среща и се омъжва за първия си съпруг, Тони Могак, с когото по-късно се развежда. В продължение на десет години неин партньор е карикатуристът Мел Калман, а след смъртта му през 1994 г. живее седем години с унгарския художник Чаба Пастор. През 2014 г. се омъжва за журналиста, редактор и издател на списание Марк Уилямс. Тя има двама сина, учител и журналист. Тя е силен привърженик на концепцията за асистираното самоубийство.[3]
Дебора Могак живее със семейството си в Престийн и в Северен Лондон.[4]
Произведения
Самостоятелни романи
- You Must Be Sisters (1978)[1][2][3][4]
- Close to Home (1979)
- The Quiet Drink (1980)
- Hot Water Man (1982)
- Porky (1983)
- To Have and to Hold (1986)
- Driving in the Dark (1988)
- Stolen (1990)
- The Stand-in (1991)
- Ex-wives (1993)
- Seesaw (1996)
- Close Relations (1997)
- Tulip Fever (1999)
Треска за лалета, изд.: „Сиела“, София (2017), прев. Ана Лулчева - Final Demand (2001)
- These Foolish Things (2004)
Най-екзотичният хотел „Мариголд“, изд.: „Сиела“, София (2018), прев. Анелия Янева - In the Dark (2007)
- Heartbreak Hotel (2013)
- Something to Hide (2015)
- The Carer (2019)
- The Black Dress (2021)
Сборници
- Smile (1987)[1][3]
- Changing Babies (1995)
- Great Escapes (2008) – с други
- Because I'm a Girl (2010) – с други
- Fool for Love (2022)
Екранизации
- 1983 Crown Court – тв сериал, 1 епизод
- 1986 To Have and to Hold – тв минисериал
- 1990 Stolen – тв сериал, 6 епизода, сценарий
- 1993 Goggle Eyes – тв минисериал, 3 епизода, сценарий[4]
- 1998 Seesaw – тв минисериал, 3 епизода, с Мъри Хед
- 1998 Close Relations – тв минисериал, 5 епизода
- 2001 Love in a Cold Climate – тв минисериал, 2 епизода, с Алън Бейтс, Розамунд Пайк и Антъни Андрюс, сценарий
- 2003 Final Demand – тв филм
- 2005 Гордост и предразсъдъци, Pride & Prejudice – с Кийра Найтли и Матю Макфадиен, сценарий[3]
- 2009 The Diary of Anne Frank – тв сериал, 5 епизода, с Ели Кендрик, Фелисити Джоунс и Иън Глен
- 2011 Най-екзотичният хотел „Мариголд“, The Best Exotic Marigold Hotel – по "These Foolish Things", с Джуди Денч, Бил Наи, Маги Смит и Дев Пател
- 2017 Треска за лалета, Tulip Fever – с Алисия Викандер
Източници
- ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта British Council
Външни препратки
- Официален сайт на Дебора Могак
- Дебора Могак в Internet Movie Database
- Произведения на Дебора Могак в Моята библиотека
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Deborah Moggach в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|