Едуард Бойл: Разлика между версии
м без интервал |
Редакция без резюме Етикет: Отменени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|политик |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име= сър Едуард Бойл |
| име= сър Едуард Бойл |
||
| портрет= |
| портрет= |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| починал-място= |
| починал-място= |
||
}} |
}} |
||
'''Сър Едуард Бойл''' – втори баронет ({{lang|en|Sir Edward Boyle, 2nd Baronet}}) е активен наблюдател на събитията на Балканския полуостров в течение на 4 десетилетия |
'''Сър Едуард Бойл''' – втори баронет ({{lang|en|Sir Edward Boyle, 2nd Baronet}}) е активен наблюдател на събитията на Балканския полуостров в течение на 4 десетилетия – от 1903 г. до годините на Втората световна война. Последователно е член, секретар и председател на [[Балкански комитет|Балканския комитет]] към Камарата на общините на британския парламент. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Сър Едуард Бойл |
Сър Едуард Бойл – втори баронет, не бива да бъде бъркан с баща му сър [[Едуард Бойл Старши|Едуард Бойл]] – първи баронет (1848 – 1909) или със сина му сър [[Едуард Чарлз Гърни Бойл]] – трети баронет (1923 – 1981)<ref>[http://thepeerage.com/p17739.htm#i177384 thePeerage.com, A genealogical survey of the peerage of Britain as well as the royal families of Europe, Person Page – 17739]</ref>. И тримата са видни английски политици – членове на [[Консервативна партия (Обединено кралство)|Консервативната партия]] в Обединеното кралство. Оригиналното фамилно име на рода е ирландското O’Boyle. |
||
Преди избухването на Балканската война Едуард Бойл обхожда някои области на европейската част на Турция, по специално Македония, и докладите му дават повод на [[Балкански комитет (Обединено кралство)|Балканския комитет]] да публикува манифест, в който се изтъква, че сведенията за убийства в Турция не са преувеличени, и се сезира английското обществено мнение. Посочени са убийства, изстъпления и произволи на младотурците и стремежите им да ислямизират християните в Европейска Турция.<ref>[http://paperspast.natlib.govt.nz/cgi-bin/paperspast?a=d&d=OSWCC19120618.2.9 Balkan Outrages (Текстът на манифеста е бил публикуван дори и в Нова Зеландия)]</ref> |
Преди избухването на Балканската война Едуард Бойл обхожда някои области на европейската част на Турция, по специално Македония, и докладите му дават повод на [[Балкански комитет (Обединено кралство)|Балканския комитет]] да публикува манифест, в който се изтъква, че сведенията за убийства в Турция не са преувеличени, и се сезира английското обществено мнение. Посочени са убийства, изстъпления и произволи на младотурците и стремежите им да ислямизират християните в Европейска Турция.<ref>[http://paperspast.natlib.govt.nz/cgi-bin/paperspast?a=d&d=OSWCC19120618.2.9 Balkan Outrages (Текстът на манифеста е бил публикуван дори и в Нова Зеландия)]</ref> |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
Самият Балкански комитет в Лондон е британска неправителствена организация, основана през 1903 г. и функционирала до 1946 г. с цел да подпомага балканската политика на британските управляващи среди. Пръв негов председател е лорд [[Джеймс Брайс]], но скоро той отстъпва мястото си на [[Ноел Бъкстон]]. Под ръководството му и с подкрепата на брат му [[Чарлз Бъкстон]] Балканският комитет разгръща активна дейност в навечерието и по време на войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. Застъпва се за каузата на България след поражението ѝ в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] (1913) и [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918), но без особени успехи. През 1925 г.<ref>[http://harrybg.blogspot.com/2007/09/blog-post_08.html Тодор Димитров, Документални материали за БРАТЯ БЪКСТОН в българските архиви]</ref> председател на Балканския комитет става сър Едуард Бойл, който дотогава е секретар на комитета. |
Самият Балкански комитет в Лондон е британска неправителствена организация, основана през 1903 г. и функционирала до 1946 г. с цел да подпомага балканската политика на британските управляващи среди. Пръв негов председател е лорд [[Джеймс Брайс]], но скоро той отстъпва мястото си на [[Ноел Бъкстон]]. Под ръководството му и с подкрепата на брат му [[Чарлз Бъкстон]] Балканският комитет разгръща активна дейност в навечерието и по време на войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. Застъпва се за каузата на България след поражението ѝ в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] (1913) и [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918), но без особени успехи. През 1925 г.<ref>[http://harrybg.blogspot.com/2007/09/blog-post_08.html Тодор Димитров, Документални материали за БРАТЯ БЪКСТОН в българските архиви]</ref> председател на Балканския комитет става сър Едуард Бойл, който дотогава е секретар на комитета. |
||
Фондовете на българските дипломатически представителства в чужбина съхраняват интересни документи. Във фонд „Българска легация“ в Лондон е запазено предложението на Българската легация в Лондон от 22 февруари 1921 г. да се наградят с ордени 27 английски приятели на България по случай юбилея на Иван Вазов. Между тях са бившите депутати Ноел и Чарлз Бъкстон, секретаря на Балканския комитет в този момент сър Едуард Бойл, лейди Констанца Бойл |
Фондовете на българските дипломатически представителства в чужбина съхраняват интересни документи. Във фонд „Българска легация“ в Лондон е запазено предложението на Българската легация в Лондон от 22 февруари 1921 г. да се наградят с ордени 27 английски приятели на България по случай юбилея на Иван Вазов. Между тях са бившите депутати Ноел и Чарлз Бъкстон, секретаря на Балканския комитет в този момент сър Едуард Бойл, лейди Констанца Бойл – благотворителка в Македония и други. |
||
[[Файл:Serbia and the Macedonians Macedonian Question.jpg|мини|250п|{{cite book |title= Две статии по Македонския въпрос: I. Сърбия и македонцитѣ II (отъ съръ Едуардъ Бойлъ, председатель на Балканския комитетъ въ Лондонъ). Македонскиятъ въпросъ (отъ К. Алмендингеръ, сътрудникъ на военното списание „Wissen und Wehr“ |
[[Файл:Serbia and the Macedonians Macedonian Question.jpg|мини|250п|{{cite book |title= Две статии по Македонския въпрос: I. Сърбия и македонцитѣ II (отъ съръ Едуардъ Бойлъ, председатель на Балканския комитетъ въ Лондонъ). Македонскиятъ въпросъ (отъ К. Алмендингеръ, сътрудникъ на военното списание „Wissen und Wehr“ – Berlin |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1927 |publisher=Националенъ комитетъ на Съюза на македонскитѣ емигрантски организации въ България, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages= |url= http://www.strumski.com/books/SMEO_2_Statti_Po_Makedonskia_Vypros.pdf |accessdate=}}]] |
||
Интерес представлява също кореспонденцията на [[Андрей Ляпчев]] и [[Никола Стоянов]] с Едуард Бойл от 1924 г. до 1933 г. във връзка с отношенията между България и Югославия, влошеното положение на българите във Вардарска Македония, опитите на сър Едуард да подпомогне България при сключването на заем с английски банки и други. Сър Едуард цени високо тези свои познанства, както и връзките си с [[Македонски национален комитет|Македонския национален комитет]] в София, и в статия за списание „[[Кънтемпъръри Ривю]]“ от 23 юни 1927 г. се произнася: „Македонските българи са най-здравите българи.“<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=20 К. Каракачанов, По повод доклада на Лондонския институт за войната и мира, в. „Труд“, 26 януари 2005 г.]</ref> |
Интерес представлява също кореспонденцията на [[Андрей Ляпчев]] и [[Никола Стоянов]] с Едуард Бойл от 1924 г. до 1933 г. във връзка с отношенията между България и Югославия, влошеното положение на българите във Вардарска Македония, опитите на сър Едуард да подпомогне България при сключването на заем с английски банки и други. Сър Едуард цени високо тези свои познанства, както и връзките си с [[Македонски национален комитет|Македонския национален комитет]] в София, и в статия за списание „[[Кънтемпъръри Ривю]]“ от 23 юни 1927 г. се произнася: „Македонските българи са най-здравите българи.“<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=20 К. Каракачанов, По повод доклада на Лондонския институт за войната и мира, в. „Труд“, 26 януари 2005 г.]</ref> |
||
Ред 29: | Ред 30: | ||
На 24 май 1936 г., на празника на Св. св. Кирил и Методий, сър Едуард Бойл с одобрението на ръководството на [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] и в присъствието на представители на българските официални институции връчва на ректора на Софийския университет [[Михаил Арнаудов]] точно копие на близо двестагодишния оксфордски [[жезъл]] като символ на академичната власт. Жестът е израз на признание на порасналия международен престиж на [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]].<ref>[http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/simvoli_na_universiteta/rektorski_insignii/rektorskiyat_zhez_l Софийски университет, История, Символи на Университета, Ректорският жезъл]</ref> По време на тържествата по случай 50-годишнината на Софийския университет през май 1939 г. сър Едуард Бойл е сред най-почетните гости. Като скромен жест на благодарност за дългогодишната подкрепа университетът го удостоява с научната степен „[[Доктор хонорис кауза]] на правните науки“. |
На 24 май 1936 г., на празника на Св. св. Кирил и Методий, сър Едуард Бойл с одобрението на ръководството на [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] и в присъствието на представители на българските официални институции връчва на ректора на Софийския университет [[Михаил Арнаудов]] точно копие на близо двестагодишния оксфордски [[жезъл]] като символ на академичната власт. Жестът е израз на признание на порасналия международен престиж на [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]].<ref>[http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/simvoli_na_universiteta/rektorski_insignii/rektorskiyat_zhez_l Софийски университет, История, Символи на Университета, Ректорският жезъл]</ref> По време на тържествата по случай 50-годишнината на Софийския университет през май 1939 г. сър Едуард Бойл е сред най-почетните гости. Като скромен жест на благодарност за дългогодишната подкрепа университетът го удостоява с научната степен „[[Доктор хонорис кауза]] на правните науки“. |
||
== |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
{{СОРТКАТ:Бойл, Едуард}} |
{{СОРТКАТ:Бойл, Едуард}} |
Версия от 12:35, 26 януари 2020
сър Едуард Бойл Edward Boyle | |
британски политик, юрист, професор | |
Роден |
1878 г.
|
---|---|
Починал | 1945 г.
|
Сър Едуард Бойл – втори баронет (на английски: Sir Edward Boyle, 2nd Baronet) е активен наблюдател на събитията на Балканския полуостров в течение на 4 десетилетия – от 1903 г. до годините на Втората световна война. Последователно е член, секретар и председател на Балканския комитет към Камарата на общините на британския парламент.
Биография
Сър Едуард Бойл – втори баронет, не бива да бъде бъркан с баща му сър Едуард Бойл – първи баронет (1848 – 1909) или със сина му сър Едуард Чарлз Гърни Бойл – трети баронет (1923 – 1981)[1]. И тримата са видни английски политици – членове на Консервативната партия в Обединеното кралство. Оригиналното фамилно име на рода е ирландското O’Boyle.
Преди избухването на Балканската война Едуард Бойл обхожда някои области на европейската част на Турция, по специално Македония, и докладите му дават повод на Балканския комитет да публикува манифест, в който се изтъква, че сведенията за убийства в Турция не са преувеличени, и се сезира английското обществено мнение. Посочени са убийства, изстъпления и произволи на младотурците и стремежите им да ислямизират християните в Европейска Турция.[2]
Самият Балкански комитет в Лондон е британска неправителствена организация, основана през 1903 г. и функционирала до 1946 г. с цел да подпомага балканската политика на британските управляващи среди. Пръв негов председател е лорд Джеймс Брайс, но скоро той отстъпва мястото си на Ноел Бъкстон. Под ръководството му и с подкрепата на брат му Чарлз Бъкстон Балканският комитет разгръща активна дейност в навечерието и по време на войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. Застъпва се за каузата на България след поражението ѝ в Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), но без особени успехи. През 1925 г.[3] председател на Балканския комитет става сър Едуард Бойл, който дотогава е секретар на комитета.
Фондовете на българските дипломатически представителства в чужбина съхраняват интересни документи. Във фонд „Българска легация“ в Лондон е запазено предложението на Българската легация в Лондон от 22 февруари 1921 г. да се наградят с ордени 27 английски приятели на България по случай юбилея на Иван Вазов. Между тях са бившите депутати Ноел и Чарлз Бъкстон, секретаря на Балканския комитет в този момент сър Едуард Бойл, лейди Констанца Бойл – благотворителка в Македония и други.
Интерес представлява също кореспонденцията на Андрей Ляпчев и Никола Стоянов с Едуард Бойл от 1924 г. до 1933 г. във връзка с отношенията между България и Югославия, влошеното положение на българите във Вардарска Македония, опитите на сър Едуард да подпомогне България при сключването на заем с английски банки и други. Сър Едуард цени високо тези свои познанства, както и връзките си с Македонския национален комитет в София, и в статия за списание „Кънтемпъръри Ривю“ от 23 юни 1927 г. се произнася: „Македонските българи са най-здравите българи.“[4]
В началото на 1930 г. Балканският комитет се активизира в защита на българското население, останало в границите на Сърбия и подложено на жесток натиск от властите да го сърбизират, а самият сър Едуард подготвя и връчва през май 1930 г. Меморандум на британския външен министър в защита на българското население във Вардарска Македония.
Сър Едуард Бойл е един от посрещачите на генерал Владимир Вазов на лондонската гара „Виктория“ и допринася за достойното посрещане и престой на героя от Дойранската епопея в английската столица през май 1936 г.
В статия за списание „Кънтемпъръри Ривю“ от април 1939 г. сър Едуард поддържа българските претенции за връщане на Южна Добруджа и излаза на Бяло море[5]. Там той казва, че македонските славяни са се считали българи още далеч преди определянето на границите на Българската екзархия в 1870 г. и предлага на югославските власти да разрешат използването на български език в училищата и църквите в Южна Сърбия и дори да върнат на България част от македонските земи в знак на добра воля и за гарантиране на добри бъдещи взаимоотношения между двете страни.
При мисията на Стойчо Мошанов в Лондон сър Едуард му посредничи за установяване на контакти с английските политически среди.
На 24 май 1936 г., на празника на Св. св. Кирил и Методий, сър Едуард Бойл с одобрението на ръководството на Оксфордския университет и в присъствието на представители на българските официални институции връчва на ректора на Софийския университет Михаил Арнаудов точно копие на близо двестагодишния оксфордски жезъл като символ на академичната власт. Жестът е израз на признание на порасналия международен престиж на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[6] По време на тържествата по случай 50-годишнината на Софийския университет през май 1939 г. сър Едуард Бойл е сред най-почетните гости. Като скромен жест на благодарност за дългогодишната подкрепа университетът го удостоява с научната степен „Доктор хонорис кауза на правните науки“.
Източници
- ↑ thePeerage.com, A genealogical survey of the peerage of Britain as well as the royal families of Europe, Person Page – 17739
- ↑ Balkan Outrages (Текстът на манифеста е бил публикуван дори и в Нова Зеландия)
- ↑ Тодор Димитров, Документални материали за БРАТЯ БЪКСТОН в българските архиви
- ↑ К. Каракачанов, По повод доклада на Лондонския институт за войната и мира, в. „Труд“, 26 януари 2005 г.
- ↑ Македонска трибуна, 25 май 1939 г., Орган на македонските политически организации в САЩ и Канада, Bulgarian Claims Upheld, By Sir Edward Boyle, SUGGESTIONS MADE ABOUT MACEDONIA
- ↑ Софийски университет, История, Символи на Университета, Ректорският жезъл
|