Джамия: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м overlinking |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
[[Файл:BASA-VD-1217-2-12-106.jpg|мини|ляво|200px|[[Баня баши джамия]] в София]] |
[[Файл:BASA-VD-1217-2-12-106.jpg|мини|ляво|200px|[[Баня баши джамия]] в София]] |
||
След 7 век обикновено се строи във формата на [[четириъгълник]], с външен двор, и включва 1-2 [[минаре]]та (кула, от която [[мюезин]]ът с напев призовава мюсюлманите за молитва). Единствената джамия с цели 6 |
След 7 век обикновено се строи във формата на [[четириъгълник]], с външен двор, и включва 1-2 [[минаре]]та (кула, от която [[мюезин]]ът с напев призовава мюсюлманите за молитва). Единствената джамия с цели 6 минарета в света е така наречената [[Синя джамия]] в [[Истанбул]]. |
||
Стената, обърната към [[Мека]], се нарича ''кибла'' и се отбелязва с празна ниша, [[михраб]]. Обикновено е украсена с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво. |
Стената, обърната към [[Мека]], се нарича ''кибла'' и се отбелязва с празна ниша, [[михраб]]. Обикновено е украсена с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво. |
Версия от 20:35, 28 март 2020
Част от поредицата относно |
Ислям |
---|
Вярвания |
Практики |
Текстове и закони |
История и лидери |
Култура и общество |
Вижте също |
Ислямски портал |
Джамията е молитвен дом, в която мюсюлманите се събират и извършват обща молитва. За разлика от християнските църкви, джамията не е храм и не притежава статут на свято място, с изключение на Масджид ал-Харам в Мека, в чийто двор се намира древният езически храм Кааба.
Думата за джамия в повечето съвременни европейски езици (mosque, moschee, mosquée, moschea) произхожда от испанската дума за джамия mezquita, която от своя страна е съществителното масджийд от арабския глагол саджада - „да се простреш в молитва“, т.е. със значение „място за извършване на молитвата“. На български, както и на останалите балкански езици, думата за мюсюлманския молитвен дом е заемка, през турски cami, от арабското جمع (jámaʕa), което значи „събиране“ или „място за сбор на хората“.
След 7 век обикновено се строи във формата на четириъгълник, с външен двор, и включва 1-2 минарета (кула, от която мюезинът с напев призовава мюсюлманите за молитва). Единствената джамия с цели 6 минарета в света е така наречената Синя джамия в Истанбул.
Стената, обърната към Мека, се нарича кибла и се отбелязва с празна ниша, михраб. Обикновено е украсена с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво.
Характерни за османската джамия са кръглите медальони с имената на Аллах, пророка Мохамед, праведните халифи или с цитати от Корана, изписани калиграфски. Най-често те украсяват барабана на джамията, подкуполното пространство, михраба и вратата. Кръглите композиции с Аллах и Мохамед в повечето случаи са поставени над самия михраб, което засилва усещането за оформянето на своеобразен „иконостас”.[1]
В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Височината на минаретата, съгласно канона, е 63 m — точно толкова години (63) живял пророкът Мохамед.
Джамиите в ислямските текстове
Най-често думата „джамия“ се използва в Корана заедно със светилището Кааба в Мека. В Корана тази дума се използва за назоваване на местата за богослужение и на християните и юдеите. Със същото универсално наименование на всички видове храмове се използва и в хадисите.
История
Огромните входове и високите кули или минарета отдавна са били и продължават да бъдат свързвани с джамиите. Обаче първите три джамии са били много опростени открити пространства. Джамиите са еволюирали значително много през последните 1000 години, докато придобият днешните си отличителни черти и докато се интегрират с различните култури по света.
Източници
- ↑ Атанас Шиников “Ислям и иконография: религиозна знаковост и декоративна ценност на калиграфския шрифт сулус” // Посетен на 27 май 2014.
Stachowski M.: Slawische Bezeichnungen für Moschee unter besonderer Berücksichtigung des Polnischen, Schlesischen, Tschechischen und Slowakischen. ‒ Janyšková I. / Karlíková H. / Boček V. (ed.): Etymological research into Czech (= Studia Etymologica Brunensia 22), Brno 2017: 361-369.