Хексан: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Carbonaro. (беседа | приноси) доп. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
{| class="toccolours" border="1" style="float: right; clear: right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;" |
{| class="toccolours" border="1" style="float: right; clear: right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;" |
||
! {{chembox header}}| ''' |
! {{chembox header}}| '''Хексан'''<!-- заменете с името на статията, ако не е същото --> |
||
|- |
|- |
||
| align="center" colspan="2" bgcolor="#ffffff" | [[Картинка:Hexan_Skelett.svg|200п|{{PAGENAME}}]] <!-- заменете с името на статията, ако не е същото --> |
| align="center" colspan="2" bgcolor="#ffffff" | [[Картинка:Hexan_Skelett.svg|200п|{{PAGENAME}}]] <!-- заменете с името на статията, ако не е същото --> |
||
|- |
|- |
||
| [[Номенклатура на IUPAC|Систематично име]] |
| [[Номенклатура на IUPAC|Систематично име]] |
||
| n- |
| n-хексан<!-- заменете с името на статията, ако не е същото --> |
||
|- |
|- |
||
| [[Химическа формула]] |
| [[Химическа формула]] |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
| 110-54-3 |
| 110-54-3 |
||
|- |
|- |
||
|[[Международни символи за химична опасност|Опасности]] |
|||
| [[SMILES]] |
|||
|[[Файл:Hazard F.svg|36px|безрамка]] [[Файл:Hazard X.svg|36px|безрамка]] [[Файл:Hazard N.svg|36px|безрамка]] |
|||
| <small>xxxxx</small> |
|||
|- |
|- |
||
| {{chembox header}} | <small>[[Уикипедия:Химическа инфокутия|Права и справки]]</small> |
| {{chembox header}} | <small>[[Уикипедия:Химическа инфокутия|Права и справки]]</small> |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
|} |
|} |
||
'''Хексанът''' (C<sub>6</sub>H<sub>14</sub>) е [[въглеводород]] от [[хомоложен ред|хомоложния ред]] на алканите с 6 въглеродни атома. Известни са общо 5 структурни [[изомер]]а – n-хексан, 2-метилпентан, 3-метилпентан, 2,2-диметилбутан, 2,3-диметилбутан. |
'''Хексанът''' (C<sub>6</sub>H<sub>14</sub>) е [[въглеводород]] от [[хомоложен ред|хомоложния ред]] на алканите с 6 въглеродни атома. Известни са общо 5 структурни [[изомер]]а – n-хексан, 2-метилпентан, 3-метилпентан, 2,2-диметилбутан, 2,3-диметилбутан. Хексанът и изомерите му се получават главно от [[нефт]]а като фракцията която кипи между 50 до 70 °C. |
||
[[Файл:Hexane_isomers.svg|300п]] |
[[Файл:Hexane_isomers.svg|300п]] |
||
== Свойства на n-хексан == |
== Свойства на n-хексан == |
||
N-хексанът е безцветна, леснолетлива [[течност]] с мирис на [[бензин]]. Той е неполярен и на практика не се смесва с вода. При 20 °C един литър [[вода]] се разтварят 50 mg. За сметка на това се смесва с много органични разтворители. Парите на пентана са по тежки от [[въздух]]а, при изтичане се натрупват по пода и ниските части на помещението. При високи [[концентрация|концентрации]] действа опияняващо и с него се злоупотребява. Един от продуктите на метаболизма на хексана е 2,5-хександион, който уврежда нервната система. |
|||
Хексанът е леснозапалим и гори като всички алкани, при което се получават [[въглероден диоксид]] и вода. Химическите му свойста са типични за алканите (вж. [[алкан]]). |
|||
== Приложение == |
== Приложение == |
||
В смес с [[пентан]] и др. е известен като петролев етер, използва се като лесно изпарим разтворител например при рафинирането на [[олио]]. |
В смес с [[пентан]] и др. е известен като петролев етер, използва се като лесно изпарим разтворител например при рафинирането на [[олио]]. |
||
Използва се като [[разтворител]] за различни химикали, като разтворител при различни химични процеси (полимеризационни реакции), разтворител за лакове и бои и др. |
Използва се като [[разтворител]] за различни химикали, като разтворител при различни химични процеси (полимеризационни реакции), разтворител за лакове и бои и др. Хексанът влиза в състава на [[бензин]]а. |
||
Използването на хексана като разтворител за различни реакции се дължи на това, че той, както и останалите алкани, е сравнително инертен и трудно влиза в реакции с други вещества. По този начин той не може да повлияе на провежданата реакция. |
Използването на хексана като разтворител за различни реакции се дължи на това, че той, както и останалите алкани, е сравнително инертен и трудно влиза в реакции с други вещества. По този начин той не може да повлияе на провежданата реакция. |
Версия от 07:46, 20 май 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Хексан | |
---|---|
Систематично име | n-хексан |
Химическа формула | C6H14 |
Молекулна маса | 86,18 g/mol |
Плътност | 0,66 g/cm³ (20 °C) |
Точка на топене | -95 °C |
Точка на кипене | 69 °C |
CAS номер | 110-54-3 |
Опасности | |
Права и справки |
Хексанът (C6H14) е въглеводород от хомоложния ред на алканите с 6 въглеродни атома. Известни са общо 5 структурни изомера – n-хексан, 2-метилпентан, 3-метилпентан, 2,2-диметилбутан, 2,3-диметилбутан. Хексанът и изомерите му се получават главно от нефта като фракцията която кипи между 50 до 70 °C.
Свойства на n-хексан
N-хексанът е безцветна, леснолетлива течност с мирис на бензин. Той е неполярен и на практика не се смесва с вода. При 20 °C един литър вода се разтварят 50 mg. За сметка на това се смесва с много органични разтворители. Парите на пентана са по тежки от въздуха, при изтичане се натрупват по пода и ниските части на помещението. При високи концентрации действа опияняващо и с него се злоупотребява. Един от продуктите на метаболизма на хексана е 2,5-хександион, който уврежда нервната система.
Хексанът е леснозапалим и гори като всички алкани, при което се получават въглероден диоксид и вода. Химическите му свойста са типични за алканите (вж. алкан).
Приложение
В смес с пентан и др. е известен като петролев етер, използва се като лесно изпарим разтворител например при рафинирането на олио.
Използва се като разтворител за различни химикали, като разтворител при различни химични процеси (полимеризационни реакции), разтворител за лакове и бои и др. Хексанът влиза в състава на бензина.
Използването на хексана като разтворител за различни реакции се дължи на това, че той, както и останалите алкани, е сравнително инертен и трудно влиза в реакции с други вещества. По този начин той не може да повлияе на провежданата реакция.
|