Васил Берон: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Васил Берон|Васил Берон (пояснение)|тип=личност}} |
{{към пояснение|Васил Берон|Васил Берон (пояснение)|тип=личност}} |
||
{{Личност |
{{Личност|медик |
||
| име = Васил Берон |
|||
| име-оригинал = |
|||
| категория = медик |
|||
| описание = български лекар |
|||
| портрет = BASA-566K-2-34-1-Vasil Beron.jpg |
| портрет = BASA-566K-2-34-1-Vasil Beron.jpg |
||
| портрет-описание = Портретна снимка, Букурещ, 1880 г. Източник: [[ДА „Архиви“]] |
| портрет-описание = Портретна снимка, Букурещ, 1880 г. Източник: [[ДА „Архиви“]] |
||
Ред 20: | Ред 16: | ||
}} |
}} |
||
'''Васил Хаджистоянов Берон''' е [[България|български]] [[лекар]], [[просветен деец]] и [[археолог]]. Той е дългогодишен директор на [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]] и поставя началото на археологическите разкопки в [[Велико Търново|Търново]]. |
'''Васил Хаджистоянов Берон''' е [[България|български]] [[лекар]], [[просветен деец]] и [[археолог]], [[Академик на БАН|редовен член на Българското книжовно дружество]]. Той е дългогодишен директор на [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]] и поставя началото на археологическите разкопки в [[Велико Търново|Търново]]. |
||
Васил Берон е баща на дерматолога [[Богомил Берон]] (1866 – 1936). |
Васил Берон е баща на дерматолога [[Богомил Берон]] (1866 – 1936). |
||
Ред 36: | Ред 32: | ||
През [[1842]] г. 18-годишният Васил се записва в [[Ришельовски лицей|Ришельовската гимназия]] в [[Одеса]]. Тук той се запознава с горещия патриотизъм на своите сънародници, с дейността на [[Васил Априлов]] и [[Николай Степанович Палаузов]], с трудовете на карпатския малорусин Геор Хуца, нарекъл се по-късно [[Юрий Венелин]]. След като Васил завършва Одеската гимназия, Стоян х.Бончев изпраща сина си в Цариград, където той пребивава почти цяла година, за да събере от клиентите му сумите за доставената им стока. Васил изпълнява задачата си, изпраща събраните суми на баща си и му съобщава, че задържа от тях една част, необходима му за пътуването до Румъния, където се среща с вуйчо си Петър. |
През [[1842]] г. 18-годишният Васил се записва в [[Ришельовски лицей|Ришельовската гимназия]] в [[Одеса]]. Тук той се запознава с горещия патриотизъм на своите сънародници, с дейността на [[Васил Априлов]] и [[Николай Степанович Палаузов]], с трудовете на карпатския малорусин Геор Хуца, нарекъл се по-късно [[Юрий Венелин]]. След като Васил завършва Одеската гимназия, Стоян х.Бончев изпраща сина си в Цариград, където той пребивава почти цяла година, за да събере от клиентите му сумите за доставената им стока. Васил изпълнява задачата си, изпраща събраните суми на баща си и му съобщава, че задържа от тях една част, необходима му за пътуването до Румъния, където се среща с вуйчо си Петър. |
||
По време на [[Кримската война]] (1853 – 1856) е лекар доброволец в [[Руската армия]]. Установява се в [[Търново]] като лекар през [[1856]] г. и се захваща със завидно усърдие да изучава миналото на града. От 1862 до 1868 г. е учител и директор на [[Болградска гимназия|Българската гимназия]] в [[Болград]], а през 1868 – 1872 г. е градски лекар в Болград. В периода 1872 – 1900 г. е председател на Църковната община и управител на училищата в Търново. След [[Освобождението]] издава книгата „Археологически и исторически изследвания“ през [[1887]] г., в която намират място всички негови изследвания. През 1879 г. е окръжен управител на Търново. Основател е на Археологическото дружество в Търново.<ref>{{Чолов|32}}</ref> |
|||
== Дейности == |
|||
Д-р Васил Берон се установява в [[Търново]] като лекар през [[1856]] г. и се захваща със завидно усърдие да изучава миналото на града. След [[Освобождението]] издава книгата „Археологически и исторически изследвания“ през [[1887]] г., в която намират място всички негови изследвания. |
|||
Умира на 24 септември 1909 г. |
|||
== Съчинения == |
== Съчинения == |
||
Ред 49: | Ред 46: | ||
* [http://books.google.com/books?id=6wUtAAAAYAAJ&dq=inauthor%3Aberon&pg=PR1#v=onepage&q&f=false Първа българско-френска грамматика, с едно изложение за българското правописание. Букурещ, 1859.] |
* [http://books.google.com/books?id=6wUtAAAAYAAJ&dq=inauthor%3Aberon&pg=PR1#v=onepage&q&f=false Първа българско-френска грамматика, с едно изложение за българското правописание. Букурещ, 1859.] |
||
* [http://books.google.com/books?id=EKEFZCRKHYgC&dq=inauthor%3Aberon&pg=PR4#v=onepage&q&f=false Естественна история. Част 1: Зоология. Болград, 1870.] |
* [http://books.google.com/books?id=EKEFZCRKHYgC&dq=inauthor%3Aberon&pg=PR4#v=onepage&q&f=false Естественна история. Част 1: Зоология. Болград, 1870.] |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Ред 54: | Ред 54: | ||
* Кираджиев, Светлин. Велико Търново. С., 2007, с. 49. |
* Кираджиев, Светлин. Велико Търново. С., 2007, с. 49. |
||
* Янева, Жана. Учебниците по логика на Василий Николаевич Карпов (1798 – 1867) и на Васил Хаджистоянов Берон (1824 – 1909). – Философски алтернативи, 2010, № 4, |
* Янева, Жана. Учебниците по логика на Василий Николаевич Карпов (1798 – 1867) и на Васил Хаджистоянов Берон (1824 – 1909). – Философски алтернативи, 2010, № 4, |
||
== Видео == |
|||
* [http://ww.vbox7.com/play:f804ceb1 Кой е д-р Васил Берон?] |
|||
* Открит урок в Археологическия музей (лектор – Тодорка Недева, етнограф в Регионален исторически музей – Велико Търново) |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 66: | Ред 62: | ||
{{нормативен контрол}} |
{{нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Берон, Васил}} |
{{СОРТКАТ:Берон, Васил}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Академици на БАН]] |
[[Категория:Академици на БАН]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Берон]] |
[[Категория:Берон]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Директори на Болградската гимназия]] |
[[Категория:Директори на Болградската гимназия]] |
||
⚫ | |||
⚫ |
Версия от 21:13, 10 февруари 2021
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Берон.
Васил Берон | |
български лекар, просветен деец и археолог | |
Портретна снимка, Букурещ, 1880 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден | Васил Хаджистоянов Берон
1824 г.
|
---|---|
Починал | 24 септември 1909 г.
|
Медицина | |
Област | медицина, археология |
Семейство | |
Деца | Богомил Берон |
Други роднини | Петър Берон (чичо) |
Васил Берон в Общомедия |
Васил Хаджистоянов Берон е български лекар, просветен деец и археолог, редовен член на Българското книжовно дружество. Той е дългогодишен директор на Болградската гимназия и поставя началото на археологическите разкопки в Търново.
Васил Берон е баща на дерматолога Богомил Берон (1866 – 1936).
Биография
Васил Берон е роден през 1824 година в Котел в семейството на Стоян Хаджибончев, собственик и търговец на добитък. Майка му, Жейна, е сестра на просветния деец Петър Берон.
Стоян Х.Бончев и Жейна са имали седем деца – четирима синове: Христо, Петър, Иван и Васил, и три дъщери: Анастася, Елена и Слава. Най-малкият син – Васил, към когото майката има особена слабост, е будно, сериозно и ученолюбиво момче. Подобно на другите си братя, и той се учи в начално училище в Котел, открито още в 1819 г. от жеравненеца Райно Попович, който въвежда усвоения от него в Букурещкото елинско училище взаимен метод на обучение.
Малкият Васил слуша разказите на по-възрастните за неотдавнашните кърджалийски ужаси, за изгарянето на близки и далечни села и градове, за измъчването и избиването на хиляди българи, за геройското държание на котленци, които издигнали около селото крепостни стени с бойни кули, поставили черешови топчета, заели важни места в планинските проходи и храбро се защитавали против разбойническите хайки. Със затаен дъх той слуша разказите на участниците в кървавата битка в гората при Козята река, където била унищожена голяма кърджалийска хайка. Особено приятно е общуването на Васил със Съби, сина на Стойко Раковлията, който е с три години по-голям от него и предишната1834 година се е преместил да учи в Карлово при някогашния тамошен учител Райно Попович.
Стоян Х.Бончев е разширил търговските си връзки в Цариград. Той записва младия Васил в прочутото гръцко училище на „Куру чешме“, където между многото гръцки младежи се учат и малък брой българчета. Тук са Сава Доброплодни, Иван Добровски и Съби Стойков. Тук той слуша лекции по класическа философия и литература, по етика, риторика и богословие, логика, география, физика и химия, учифренски и арабски език, прозира ясно елинизаторските стремежи на учителите гърци, слуша надутите хвалби на гърчетата за образоваността и книжнината на гърците и у него още по-силно се разгаря омразата към всичко гръцко и желанието му за реално, естествено–научно и полезно за народа знание. На няколко пъти буйният му приятел Съби Стойков посещава Атина, където се среща с учещите там около двадесетина български ученици в гимназията и студенти в университета. Тук те са образували „славяно-българско“, по-късно „македонско“ дружество, което си е поставило за задача да работи за въвеждане на български език в училищата в България, за разширяване на родната книжнина и освобождаването на народа от духовното и политическото робство.
През 1842 г. 18-годишният Васил се записва в Ришельовската гимназия в Одеса. Тук той се запознава с горещия патриотизъм на своите сънародници, с дейността на Васил Априлов и Николай Степанович Палаузов, с трудовете на карпатския малорусин Геор Хуца, нарекъл се по-късно Юрий Венелин. След като Васил завършва Одеската гимназия, Стоян х.Бончев изпраща сина си в Цариград, където той пребивава почти цяла година, за да събере от клиентите му сумите за доставената им стока. Васил изпълнява задачата си, изпраща събраните суми на баща си и му съобщава, че задържа от тях една част, необходима му за пътуването до Румъния, където се среща с вуйчо си Петър.
По време на Кримската война (1853 – 1856) е лекар доброволец в Руската армия. Установява се в Търново като лекар през 1856 г. и се захваща със завидно усърдие да изучава миналото на града. От 1862 до 1868 г. е учител и директор на Българската гимназия в Болград, а през 1868 – 1872 г. е градски лекар в Болград. В периода 1872 – 1900 г. е председател на Църковната община и управител на училищата в Търново. След Освобождението издава книгата „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г., в която намират място всички негови изследвания. През 1879 г. е окръжен управител на Търново. Основател е на Археологическото дружество в Търново.[1]
Умира на 24 септември 1909 г.
Съчинения
Д-р Васил Берон събира и публикува български народни песни в списанията „Български книжици“, „Българска пчела“, „Духовни книжки“, във вестниците „Народност“ и „Българан“, сам издава в Болград вестник „Пътник“. Всяка от неговите написани с вещина книги е нещо ново в българската книжнина, отговарящо на потребностите възникнали във връзка с нашето образование: „Първа българо-френска граматика“. Букурещ, 1859; „Логика“. Виена, 1861; „Българо-френски буквар“. Болград, 1865; „Човекът в сравнение с другите животни“. Болград, 1870; „Зоология“. Русе, 1880; „Археологически и исторически изследвания“. Търново, 1886.
- „Първа българо-френска граматика“. Букурещ, 1859
- „Българо-френски буквар“. Болград, 1865
- „Логика“. Виена, 1861
- „Човекът в сравнение с другите животни“. Болград, 1870
Оригиналите се намират във фонда на библиотеката при читалище „Надежда“ Велико Търново.
- Първа българско-френска грамматика, с едно изложение за българското правописание. Букурещ, 1859.
- Естественна история. Част 1: Зоология. Болград, 1870.
Източници
- ↑ Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 32.
Библиография
- Енциклопедия България, том. 1
- Кираджиев, Светлин. Велико Търново. С., 2007, с. 49.
- Янева, Жана. Учебниците по логика на Василий Николаевич Карпов (1798 – 1867) и на Васил Хаджистоянов Берон (1824 – 1909). – Философски алтернативи, 2010, № 4,
Външни препратки
- ПГТ „Д-р Васил Берон“ Велико Търново
- Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- История на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново
|