Електролит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:14, 29 август 2021

Електролитите са вещества с йонна или силно полярна ковалентна химична връзка, които във воден разтвор или в стопилка се дисоциират на йони. Разтворите им показват значително отклонение от законите за разредени разтвори на Раул, Бекман и Ван Хоф. Електролити са киселините, основите и солите.

Понятието електролит е въведено от Фарадей, който определя електролитите като вещества, чиито водни разтвори провеждат електричен ток.^[1]

Свойства

Разтворите на електролитите притежават йонна проводимост, поради това, че се дисоциират на катиони и аниони. В зависимост на степента на дисоциация се различават силни и слаби електролити. Във вода силните електролити се дисоциират напълно на йони, затова разтворите им притежават голяма проводимост. Слабите електролити, обратно на тях, се дисоциират незначително, поради което електропроводимостта на разтворите им е малка, но значително по-голяма от тази на неелектролитите.^[1]

Класификацията на електролитите на силни и слаби, а също на неелектролити и електролити, е свързана до голяма степен с електропроводимостта на водните им разтвори. В този смисъл определянето на електролитите като силни и слаби не зависи от свойствата на самото вещество, а от отнасянията му във воден разтвор.^[1]

Видове електролити

Съществуват три вида електролити – киселини, основи и соли. Различните теории в киселинно-основната химия определят различни видове електролити – според теориите на Арениус, Брьостед–Лоури и Люис.

Физиологично значение

В областта на физиологията, основните йони на електролити са натрий (Na⁺), калий (К⁺), калций (Са²⁺), магнезий (Mg²⁺), хлорид (CI^-), хидрогенфосфат (HPO₄²⁻), и хидрогенкарбонат (HCO₃^-).

Вижте също

Електролитна дисоциация

Източници

Тази статия, свързана с физикохимия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

↑ ^а ^б ^в Будевски, Омортаг. Основи на аналитичната химия. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1979. с. 36 – 38.

[:0-1] а ^б ^в Будевски, Омортаг. Основи на аналитичната химия. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1979. с. 36 – 38.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{повече източници}}
-{{без източници}}{{мъниче|физикохимия}}'''Електролитите''' са вещества с [[йонна химична връзка|йонна]] или силно полярна [[ковалентна химична връзка]], които във [[вода|воден]] разтвор или в [[стопилка]] се [[електролитна дисоциация|дисоциират]] на [[йон]]и. [[Разтвор]]ите им показват значително отклонение от законите за [[разреден разтвор|разредени разтвори]] на [[Закон на Раул|Раул]], [[закона на Бекман|Бекман]] и [[уравнение на Ван Хоф|Ван Хоф]]. Електролити са [[киселина|киселините]], [[основа|основите]] и [[сол]]ите.
+'''Електролитите''' са вещества с [[йонна химична връзка|йонна]] или силно полярна [[ковалентна химична връзка]], които във [[вода|воден]] разтвор или в [[стопилка]] се [[електролитна дисоциация|дисоциират]] на [[йон]]и. [[Разтвор]]ите им показват значително отклонение от законите за [[разреден разтвор|разредени разтвори]] на [[Закон на Раул|Раул]], [[закона на Бекман|Бекман]] и [[уравнение на Ван Хоф|Ван Хоф]]. Електролити са [[киселина|киселините]], [[основа|основите]] и [[сол]]ите.
-Понятието електролит е въведено от Фарадей, който определя електролитите като вещества, чиито водни разтвори провеждат електричен ток.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Будевски|first=Омортаг|title=Основи на аналитичната химия|year=1979|publisher=Издателство „Наука и изкуство“|location=София|pages=36 – 38}}</ref>
+Понятието електролит е въведено от [[Майкъл Фарадей|Фарадей]], който определя електролитите като вещества, чиито водни разтвори провеждат [[електричен ток]].<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Будевски|first=Омортаг|title=Основи на аналитичната химия|year=1979|publisher=Издателство „Наука и изкуство“|location=София|pages=36 – 38}}</ref>
 == Свойства ==
-Разтворите на електролитите притежават йонна проводимост, поради това, че се дисоцират на [[Катион|катиони]] и [[Анион|аниони]]. В зависимост на степента на дисоциация се различават силни и слаби електролити. Във вода силните електролити се дисоцират напълно на йони, затова разтворите им притежават голяма проводимост. Слабите електролити, обратно на тях, се дисоцират незначително, поради което електропроводимостта на разтворите им е малка, но значително по-голяма от тази на неелектролитите.<ref name=":0" />
+Разтворите на електролитите притежават йонна проводимост, поради това, че се дисоциират на [[Катион|катиони]] и [[Анион|аниони]]. В зависимост на степента на дисоциация се различават силни и слаби електролити. Във вода силните електролити се дисоциират напълно на йони, затова разтворите им притежават голяма проводимост. Слабите електролити, обратно на тях, се дисоциират незначително, поради което електропроводимостта на разтворите им е малка, но значително по-голяма от тази на неелектролитите.<ref name=":0" />
-Класификацията на електролитите на силни и слаби, а също на неелектролити и електролити, е свързана до голяма степен с електропроводимостта на водните им разтвори. В този смисъл определянето на електролитите като силни и слаби не зависи от свойствата на сомото вещество, а от отнасянията му във воден разтвор.<ref name=":0" />
+Класификацията на електролитите на силни и слаби, а също на неелектролити и електролити, е свързана до голяма степен с електропроводимостта на водните им разтвори. В този смисъл определянето на електролитите като силни и слаби не зависи от свойствата на самото вещество, а от отнасянията му във воден разтвор.<ref name=":0" />
 == Видове електролити ==
@@ Ред 19: / Ред 20: @@
 == Източници ==
 [[Категория:Електрохимия]]
+{{мъниче|физикохимия}}