Конституция на Ирландия: Разлика между версии
м форматиране: 5x кавички (ползвайки Advisor) |
→Реакции: Пояснение на Уестминстър Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
При приемането на новата конституция, [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|британското]] правителство, според ''[[Ню Йорк Таймс]]'', „се задоволява с легалистичен протест“<ref>[Ulster's Inclusion Barred by Britain; London Protests Claim That Belfast Eventually Must Be Ruled by Dublin; Little Change Is Seen; Premier of Northern Ireland Attacks Constitution as an 'Affront to His Majesty' – New York Times, 30 December 1937]</ref>. Това включва комюнике на 30 декември 1937 г., в което британците заявяват, че не могат да приемат името „Ейре“ или „Ирландия“ или което и да е друго твърдение в новата конституция.<ref name="circular">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lac-bac.gc.ca/webarchives/20061111070400/http://www.international.gc.ca/department/history/dcer/details-en.asp?intRefid=9449|заглавие=Circular dated 1 April 1949 from the Canadian Secretary of State for External Affairs to Heads of Post Abroad (Circular Document No.B38, 836. DEA/7545‑B‑40)|издател=Lac-bac.gc.ca|достъп_дата=2018-04-09}}</ref><ref>In May 1938 the British government enacted the [[Eire (Confirmation of Agreements) Act 1938]].</ref> |
При приемането на новата конституция, [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|британското]] правителство, според ''[[Ню Йорк Таймс]]'', „се задоволява с легалистичен протест“<ref>[Ulster's Inclusion Barred by Britain; London Protests Claim That Belfast Eventually Must Be Ruled by Dublin; Little Change Is Seen; Premier of Northern Ireland Attacks Constitution as an 'Affront to His Majesty' – New York Times, 30 December 1937]</ref>. Това включва комюнике на 30 декември 1937 г., в което британците заявяват, че не могат да приемат името „Ейре“ или „Ирландия“ или което и да е друго твърдение в новата конституция.<ref name="circular">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lac-bac.gc.ca/webarchives/20061111070400/http://www.international.gc.ca/department/history/dcer/details-en.asp?intRefid=9449|заглавие=Circular dated 1 April 1949 from the Canadian Secretary of State for External Affairs to Heads of Post Abroad (Circular Document No.B38, 836. DEA/7545‑B‑40)|издател=Lac-bac.gc.ca|достъп_дата=2018-04-09}}</ref><ref>In May 1938 the British government enacted the [[Eire (Confirmation of Agreements) Act 1938]].</ref> |
||
Другите правителства на страните от [[Британската общност на нациите|Британската общност]] решават да продължат да гледат на Ирландия като на член.<ref name="ReferenceA">I.S.C. (32) 129; Cabinet. Irish Situation Committee. Relations With the Irish Free State. General Constitutional Position. Memorandum by the Secretary of State for Dominion Affairs The devolved Northern Ireland; December 1937</ref> В отговор на новата ирландска конституция, [[Северна Ирландия]] предлага да се преименува на „[[Ълстър]]“, но това се прекратява, защото би изисквало законодателство |
Другите правителства на страните от [[Британската общност на нациите|Британската общност]] решават да продължат да гледат на Ирландия като на член.<ref name="ReferenceA">I.S.C. (32) 129; Cabinet. Irish Situation Committee. Relations With the Irish Free State. General Constitutional Position. Memorandum by the Secretary of State for Dominion Affairs The devolved Northern Ireland; December 1937</ref> В отговор на новата ирландска конституция, [[Северна Ирландия]] предлага да се преименува на „[[Ълстър]]“, но това се прекратява, защото би изисквало законодателство от Уестминстър (властта в Лондон).<ref name="ReferenceA" /> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 05:18, 29 декември 2021
| Конституция на Ирландия | |
| Bunreacht na hÉireann | |
| Вид | конституция |
|---|---|
| Създаден | 1937-07-01 (ратификация); 1937-12-29 (в сила) Ирландия |
| Език | ирландски, английски |
Конституцията на Ирландия (на ирландски: Bunreacht na hÉireann, произнесено /ˈbˠʊn̪ˠɾʲəxt̪ˠ n̪ˠə ˈheːɾʲən̪ˠ/) е основният закон на Ирландия. Той утвърждава националния суверенитет на ирландския народ. Конституцията като цяло е в рамките на традицията на либералната демокрация, като се основава на представителна демокрация. Гарантира определени основни права, заедно със следните институции: президент без изпълнителна власт (избран от народа), двукамарен парламент, разделение на властите и съдебен контрол.
Това е втората конституция на ирландската държава след независимостта ѝ, заменяща Конституцията на Ирландската свободна държава от 1922 г.[1] Влиза в сила на 29 декември 1937 г. след плебисцит, проведен на 1 юли 1937 г. Конституцията може да бъде изменяна само чрез национален референдум.[2] Това е най-дълго действащата републиканска конституция в рамките на Европейския съюз.[3]
Текстовете на английски и ирландски се различават на няколко места. Конституцията разрешава тази потенциална дилема като дава предимство на ирландския текст, въпреки че английският се използва по-често в официални комуникации.
Сред противниците на конституцията са поддръжници на Фине Гейл и Лейбъристката партия, юнионисти и някои независими и феминисти.
Въпросът, поставен към избирателите, е просто „Одобрявате ли проектоконституцията, която е предмет на този плебисцит?“ .
| Възможност | Гласове | % |
|---|---|---|
| Да | 685 105 | 56,52 |
| Не | 526 945 | 43,48 |
| Валидни гласове | 1 212 050 | 90,03 |
| Невалидни или празни бюлетини | 134 157 | 9,97 |
| Общо гласове | 1 346 207 | 100,00 |
| Гласоподаватели и участвали | 1 775 055 | 75,84 |
Реакции
При приемането на новата конституция, британското правителство, според Ню Йорк Таймс, „се задоволява с легалистичен протест“[4]. Това включва комюнике на 30 декември 1937 г., в което британците заявяват, че не могат да приемат името „Ейре“ или „Ирландия“ или което и да е друго твърдение в новата конституция.[5][6]
Другите правителства на страните от Британската общност решават да продължат да гледат на Ирландия като на член.[7] В отговор на новата ирландска конституция, Северна Ирландия предлага да се преименува на „Ълстър“, но това се прекратява, защото би изисквало законодателство от Уестминстър (властта в Лондон).[7]
Източници
- ↑ Constitution of Ireland Bunreacht Na hÉireann // The All-Party Oireachtas Committee on the Constitution. Посетен на 24 August 2008.
- ↑ Article 46(2)
- ↑ Marie-Luce Paris ‘Popular Sovereignty and the Use of the Referendum – Comparative Perspectives with Reference to France’, University College Dublin, 2012
- ↑ [Ulster's Inclusion Barred by Britain; London Protests Claim That Belfast Eventually Must Be Ruled by Dublin; Little Change Is Seen; Premier of Northern Ireland Attacks Constitution as an 'Affront to His Majesty' – New York Times, 30 December 1937]
- ↑ Circular dated 1 April 1949 from the Canadian Secretary of State for External Affairs to Heads of Post Abroad (Circular Document No.B38, 836. DEA/7545‑B‑40) // Lac-bac.gc.ca. Посетен на 2018-04-09.
- ↑ In May 1938 the British government enacted the Eire (Confirmation of Agreements) Act 1938.
- ↑ а б I.S.C. (32) 129; Cabinet. Irish Situation Committee. Relations With the Irish Free State. General Constitutional Position. Memorandum by the Secretary of State for Dominion Affairs The devolved Northern Ireland; December 1937