Тимочани: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 11:03, 7 февруари 2022

Тимочаните са южнославянско племе което през ранното средновековие населява територията на Горна Мизия и по-специално поречието на река Тимок в днешна Източна Сърбия, както и райони от Банат и Срем.

Тимочаните стават част от Първата българска държава през 805 година по време управлението на хан Крум, след ликвидирането на Аварския хаганат. През 818 г. по време на управлението на Омуртаг (814-836) те, заедно със съседните браничевци и абодрити под натиска на племенните си вождове въстават срещу административна реформа на българския владетел, която сериозно ограничава правата на техните първенци и местната им власт. Предводителите им търсят защита от императора на Свещената Римска империя Луи Благочестиви. Българският кан търси мирен начин за разрешаване на конфликта по пътя на дипломация с Луи Благочестиви през 824-826 години, но след като не получава отговор на повдигнатия въпрос за поставяне на межда между двете държави, изпраща експедиционен корпус по поречието на Драва през 827 и 829, с помощта на който връща отцепниците обратно под контрола на българската държава, назначавайки свои управители на местото на местните племенни главатари.

Вождът на тимочаните Борна II се спасява с бягство при хърватите, бивайки принуден да прекара насетне живота си в изгнание.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{без източници|4 октомври 2009}}
-'''Тимочаните''' са [[южни славяни|южнославянско племе]] от т.нар. българска група, което през [[ранно средновековие|ранното средновековие]] населява [[територия]]та на [[Горна Мизия]] и по-специално поречието на река [[Тимок]] в днешна [[Източна Сърбия]], както и райони от [[Банат]] и [[Срем]].
+'''Тимочаните''' са [[южни славяни|южнославянско племе]] което през [[ранно средновековие|ранното средновековие]] населява [[територия]]та на [[Горна Мизия]] и по-специално поречието на река [[Тимок]] в днешна [[Източна Сърбия]], както и райони от [[Банат]] и [[Срем]].
 Тимочаните стават част от [[Първа българска държава|Първата българска държава]] през [[805]] година по време управлението на [[хан Крум]], след ликвидирането на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. През [[818]] г. по време на управлението на [[Омуртаг]] (814-836) те, заедно със съседните [[браничевци]] и [[абодрити]] под натиска на [[племе]]нните си [[вожд]]ове въстават срещу административна реформа на българския владетел, която сериозно ограничава правата на техните първенци и местната им власт. Предводителите им търсят защита от [[император]]а на [[Свещената Римска империя]] [[Луи Благочестиви]]. Българският кан търси мирен начин за разрешаване на конфликта по пътя на [[дипломация]] с Луи Благочестиви през 824-826 години, но след като не получава отговор на повдигнатия въпрос за поставяне на [[межда]] между двете [[държава|държави]], изпраща експедиционен корпус по [[поречие]]то на [[Драва]] през [[827]] и [[829]], с помощта на който връща отцепниците обратно под контрола на българската държава, назначавайки свои управители на местото на местните племенни главатари.