Хелън Келър: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
коректорски Етикет: Отменени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Хелън Келър |
|||
| име-оригинал = Helen Keller |
| име-оригинал = Helen Keller |
||
| категория = писател |
| категория = писател |
||
Ред 10: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Хелън Адамс Келър''' ({{lang|en|Helen Adams Keller}}) ([[27 юни]] [[1880]] – [[1 юни]] [[1968]]) е американски автор, политически активист |
'''Хелън Адамс Келър''' ({{lang|en|Helen Adams Keller}}) ([[27 юни]] [[1880]] – [[1 юни]] [[1968]]) е американски автор, политически активист и лектор. Тя е първият [[глухота|глух]] и [[слепота|сляп]] човек, получил бакалавърска степен в изкуствата. |
||
Историята |
Историята за това как нейната учителка, Ан Съливън, успява да разбие изолираността на това малко момиченце, породена от липсата на езиков контакт, и му помага да се развие, учейки го да комуникира, става световноизвестна, чрез многобройните драматизации в [[театър]]а и филмовата продукция ''„Чудодейката“'' ({{Lang|en|The Miracle Worker}}). |
||
Като |
Като плодовит автор Хелън Келър пътува много и бива подкрепена в усилията си срещу войната. Като член на социалистическата партия в Америка и виден лобист тя се бори за каузи като правото на жените да гласуват, правата на работниците, социализма и други. |
||
== Ранно детство и заболяването == |
== Ранно детство и заболяването == |
||
[[Файл:Helen Keller with Anne Sullivan in July 1888.jpg|мини|240px|Келър и Ан Съливън, на ваканция в Кейп Код, юли [[1888]] г.]] |
[[Файл:Helen Keller with Anne Sullivan in July 1888.jpg|мини|240px|Келър и Ан Съливън, на ваканция в Кейп Код, юли [[1888]] г.]] |
||
Хелън Адамс Келър е родена на [[27 юни]] [[1880]] |
Хелън Адамс Келър е родена на [[27 юни]] [[1880]] г. в градчето [[Тъскъмбия]], щата [[Алабама]], [[САЩ]]. Семейството ѝ живее в имението ''Айви Грийн (Avy Green)'', което дядото на Хелън е построил няколко десетилетия по-рано. Бащата на Хелън, Артър Келър, работи няколко години като редактор за ''Tuscumbia North Alabamian'', местния вестник, и служи като капитан в Конфедерацията. Бабата на Хелън по бащина линия е втора братовчедка на [[Робърт Едуард Лий|Робърт E. Лий]]. Майката на Хелън, Кейт Адамс, е била дъщеря на Чарлс Адамс. Произхождащ от района на [[Масачузетс]], Чарлс Адамс също се е сражавал като войник от армията на Конфедерацията по време на гражданската война в Америка и бива издигнат до ранг бригаден-генерал. |
||
Фамилията на Хелън по бащина линия |
Фамилията на Хелън по бащина линия може да бъде проследена до Каспър Келър, жител на [[Швейцария]]. По стечение на обстоятелствата един от швейцарските предци на Хелън е бил първият преподавател на глухи в [[Цюрих]]. Хелън отразява тези обстоятелства в първата си автобиография, като започва с израза: ''„няма крал, който да няма потекло на роб, както няма и роб без потекло на крал.“'' |
||
Хелън Келър не е родена сляпа и глуха; развива се нормално до 19-месечна възраст, когато се разболява от болест, описана от лекарите ѝ като „остро възпаление на стомаха и мозъка“, което може да се свърже със [[скарлатина]] или менингит. Заболяването ѝ не трае дълго време, но последиците от него са, че момичето остава глухо и сляпо. По това време |
Хелън Келър не е родена сляпа и глуха; развива се нормално до 19-месечна възраст, когато се разболява от болест, описана от лекарите ѝ като „остро възпаление на стомаха и мозъка“, което може да се свърже със [[скарлатина]] или менингит. Заболяването ѝ не трае дълго време, но последиците от него са, че момичето остава глухо и сляпо. По това време тя успява да комуникира с Марта Уошингтън, шестгодишната дъщеря на семейния готвач, която разбира знаците ѝ; на 7-годишна възраст Хелън владее над 60 знака, с помощта на които успява да комуникира със семейството си и персонала. |
||
През 1886 година |
През 1886 година майка ѝ, вдъхновена от публикация на [[Чарлз Дикенс]], ''Американски записки'', за успешното обучение на друго дете в подобно състояние, на име Лаура Бригман, изпраща малката Хелън, съпроводена от баща ѝ, в търсенето на д-р Дж. Джулиян Чисълм, специалист по уши, нос, гърло, практикуващ в [[Балтимор]], вследствие на което той ги свързва с [[Александър Бел]], който по това време се занимава с глухи деца. Бел им препоръчва да се обърнат за помощ към института ''„Перкинс“'' за слепи, разположен в южен [[Бостън]]. Майкъл Анаганос, директорът на училището, се обръща към бившата възпитаничка Ан Съливън, която също е обременена със зрението си, и е едва 20-годишна, с молба да стане инструктор на Хелън. Това дава началото на една дълга връзка, траеща цели 49 години, преминаваща през гувернантство, последвано от приятелство. |
||
Ан Съливън, пристига в дома на Келър през март 1887 |
Ан Съливън, пристига в дома на Келър през март 1887 г. и веднага започва с обучението на Хелън, да комуникира чрез произнасяне на думи, с помощта на знаци върху дланта ѝ, като започва с „к-у-к-л-а“, за думата кукла, която Ан ѝ е донесла като подарък. Големият пробив на Келър в комуникацията идва през следващия месец, когато тя осъзнава, че движенията върху ръката ѝ, които прави нейната учителка, са свързани с усещането от другата ѝ ръка, върху която тече вода, и тя разбира смисъла на думата „[[вода]]“; след което, почти изтощава Съливън, настоявайки, да научи имената на всичките ѝ познати предмети, които я заобикалят. |
||
Поради изпъкналост на лявото ѝ око |
Поради изпъкналост на лявото ѝ око Келър често е фотографирана в профил. Като вече възрастна, и двете ѝ очи биват заменени със стъклени, поради „медицински и козметични причини“. |
||
== Официално образование == |
== Официално образование == |
||
[[Файл:Helenkellerannesullivan1898.jpg|мини|220px|Келър и Съливън през 1898 г.]] |
[[Файл:Helenkellerannesullivan1898.jpg|мини|220px|Келър и Съливън през 1898 г.]] |
||
След постъпването си през май 1888 |
След постъпването си през май 1888 г., Хелън Келър успява да завърши института „Перкинс“ за слепи. През 1894 г. Хелън и Ан Съливън се местят в [[Ню Йорк]], в училище ''„Wright-Humason“'' за глухи. През 1896 г. се завръщат в Масачузетс и Келър постъпва в училището за млади дами Кембридж, преди да бъде приета през 1900 г. в колежа „Радклиф“. Почитателят ѝ [[Марк Твен]] я представя на петролния магнат Хенри Роджърс, който заедно със съпругата си, плаща обучението ѝ. През 1904 г., на 24-годишна възраст, Келър завършва „Радклиф“, като става първият глух човек, който е получил бакалавърска степен в изкуствата. Тя поддържа връзка с австрийския философ и педагог Вилхелм Джерусалим, който е един от първите, които откриват таланта ѝ в литературата. |
||
== Компаньонство == |
== Компаньонство == |
||
Ан Съливън остава неин партьор, дълго след като е изучила Хелън. Ан се омъжва за Джон Мейси, през 1905 |
Ан Съливън остава неин партьор, дълго след като е изучила Хелън. Ан се омъжва за Джон Мейси, през 1905 г., а здравето ѝ започва да се влошава през 1914 г. За домакиня наемат Поли Томсън, млада жена от [[Шотландия]], която няма опит в грижите към слепи или глухи хора. Тя успява да се научи да работи и заема длъжност секретарка, а впоследствие става придружител на Келър. |
||
Келър се мести във ''Форест Хилс'', заедно с Ан и Джон, и използва къщата като база за създаването на фондация за слепи в Америка. |
Келър се мести във ''Форест Хилс'', заедно с Ан и Джон, и използва къщата като база за създаването на фондация за слепи в Америка. |
||
След като Ан умира през 1936 |
След като Ан умира през 1936 г., Келър и Томсън се местят в [[Кънектикът]]. Заедно обикалят и набират средства за слепите хора. През 1957 г. Томсън получава удар, от който не успява да се възстанови, и умира през 1960 г. |
||
Уейни Корбъли, сестра, която е наета да се грижи за Поли Томсън през 1957 |
Уейни Корбъли, сестра, която е наета да се грижи за Поли Томсън през 1957 г., остава като придружител на Келър до смъртта ѝ. |
||
== Политическа дейност == |
== Политическа дейност == |
||
Келър се превръща в световноизвестен автор и оратор. Тя е запомнена с това, че е защитник на хора в неравноправно състояние. Тя се изгражда като пацифист, опонент на [[Удроу Уилсън]], социалист |
Келър се превръща в световноизвестен автор и оратор. Тя е запомнена с това, че е защитник на хора в неравноправно състояние. Тя се изгражда като пацифист, опонент на [[Удроу Уилсън]], социалист радикал и поддръжник на контрола върху раждаемостта. През 1915 г. заедно с Джордж Кеслър основава организацията ''Helen Keller International (HKI)''. Организацията е съсредоточена върху изследването на зрението, здравето и правилното хранене. През 1920 г. тя помага за основаването на Американския съюз за граждански права (ACLU). Келър и Съливън пътуват в над 39 страни, като осъществяват няколко пътувания до [[Япония]] и се превръщат в любимки на японския народ. Келър се запознава с всички американски президенти, от Гроувър Кливланд до [[Линдън Джонсън]], и е приятел на много от популярните личности на онова време, включително [[Александър Бел]], [[Чарли Чаплин]] и [[Марк Твен]]. |
||
Келър е била член на социалистическата партия, чрез своята кампания и статии за работническата партия в периода от 1909 до 1921 |
Келър е била член на социалистическата партия, чрез своята кампания и статии за работническата партия в периода от 1909 до 1921 г. Била е поддръжник на кандидата на социалистическата партия Юджийн Дебс по време на президентските избори, на които той се явява. |
||
Келър и нейният приятел Марк Твен |
Келър и нейният приятел Марк Твен са смятани за крайно радикални в навечерието на 20 век, вследствие на което политическите им възгледи са били забравяни или често изменяни. Един от вестникарските журналисти, възхищавал се на нейния дух, преди тя да изрази политическите си възгледи, впоследствие обръща огромно внимание на нейните слабости и недъзи. |
||
== Трудове == |
== Трудове == |
||
Ред 55: | Ред 54: | ||
Едно от първите неща, които тя пише, когато е едва 11-годишна, е „Кралят Скреж“ ({{lang|en|The Frost King}}), написана през 1891 година. Има твърдения, че историята е ''открадната'' от „Скрежните феи“ (''The Frost Fairies'') от Маргарет Канби. Последвалото разследване разкрива, че Келър може да е страдала от криптомнезия (''cryptomnesia''), и разказът да ѝ е бил прочетен, но да е забравила за това, докато в паметта ѝ са останали подробности от него. |
Едно от първите неща, които тя пише, когато е едва 11-годишна, е „Кралят Скреж“ ({{lang|en|The Frost King}}), написана през 1891 година. Има твърдения, че историята е ''открадната'' от „Скрежните феи“ (''The Frost Fairies'') от Маргарет Канби. Последвалото разследване разкрива, че Келър може да е страдала от криптомнезия (''cryptomnesia''), и разказът да ѝ е бил прочетен, но да е забравила за това, докато в паметта ѝ са останали подробности от него. |
||
На 22-годишна възраст |
На 22-годишна възраст Келър публикува автобиографията си, „Историята на моя живот“ (1903), с помощта на Съливън и съпруга ѝ, Джон Мейси. Включва нейни фрази и историята на живота ѝ до нейната 21-годишна възраст, и е написана по времето, когато е била в колеж. |
||
Келър написва „Светът, в който живея“ през 1908 |
Келър написва „Светът, в който живея“ през 1908 г., като представя на читателите си своите чувства от живота в този неин свят. „Отвъд тъмнината“ е поредица от есета, посветени на социализма, която бива публикувана през 1913 г. |
||
Нейната духовна автобиография, „Моята религия“, е публикувана през 1927 |
Нейната духовна автобиография, „Моята религия“, е публикувана през 1927 г. и дава началото на „Светлина в моята тъмнота“. В общи линии тя защитава учението на [[Емануел Сведенборг]]. |
||
== Кучето Акита == |
== Кучето Акита == |
||
Когато Келър посещава префектура Акита в Япония през юли 1937 |
Когато Келър посещава префектура Акита в Япония през юли 1937 г., тя разбира за Хачико, популярно куче Акита, умряло през 1935 г. Тя споменава пред местен жител, че желае да си има куче Акита; един месец след което тя получава едно на име Камикадзе. Когато кучето ѝ умира от заболяване, ѝ подаряват неговия брат, на име Кенсан, официален подарък от японското правителство, връчен ѝ през юли 1938 г. |
||
== Последни години == |
|||
== Късен живот == |
|||
Келър преживява поредица от сърдечни удари през 1961 |
Келър преживява поредица от сърдечни удари през 1961 г. и прекарва останалите години от живота си, без да напуска за дълго дома си. |
||
На 14 септември 1964 г. президентът Линдън Джонсън награждава Хелън с |
На 14 септември 1964 г. президентът Линдън Джонсън награждава Хелън с Президентски медал на Свободата, един от двата най-високо почитани ордени, давани на цивилни в САЩ. През 1965 г. тя бива избрана за член на Националната женска зала на славата в Ню Йорк. |
||
Келър посвещава голяма част от живота си |
Келър посвещава голяма част от живота си на Американската фондация за слепи. |
||
Хелън Келър умира в съня си |
Хелън Келър умира в съня си на [[1 юни]] [[1968]] г. Литургия в нейна памет е отдадена в Националната катедрала във [[Вашингтон]]. Тленните ѝ останки биват положени до тези на нейната спътница Ан Съливън и до Поли Томсън. |
||
== Портрети == |
== Портрети == |
||
Животът на Келър е представян в множество продукции. Образът ѝ се появява в немия филм |
Животът на Келър е представян в множество продукции. Образът ѝ се появява в немия филм ''Deliverance (1919)'', който разказва историята ѝ, по един меланхоличен и алегоричен начин. |
||
Тя е била представяна и в документалната поредица |
Тя е била представяна и в документалната поредица „Хелън Келър и историята ѝ“ с водещ Катрин Корнъл и в „Историята на Хелън Келър“, част от продукция за американските знаменитости на компания ''Hearst Entertainment''. |
||
„Чудодейката“ е заимстван от автобиографията ѝ, „Историята на моя живот“. Представлява низ от драми, всяка от които описва връзката между Келър и Съливън, показващи как учителката ѝ я изважда от състояние на почти дивашка безпомощност и я поставя в една среда на образованост, деятелност и образ на интелектуална знаменитост. Най-често заглавието се свързва с описанието на Марк Твен, който с възхищение нарича Ан Съливън „чудодейката“. За първи път творбата е представена като пиеса през 1957 |
„Чудодейката“ е заимстван от автобиографията ѝ, „Историята на моя живот“. Представлява низ от драми, всяка от които описва връзката между Келър и Съливън, показващи как учителката ѝ я изважда от състояние на почти дивашка безпомощност и я поставя в една среда на образованост, деятелност и образ на интелектуална знаменитост. Най-често заглавието се свързва с описанието на Марк Твен, който с възхищение нарича Ан Съливън „чудодейката“. За първи път творбата е представена като пиеса през 1957 г., в телевизионното предаване ''Playhouse 90''. Малко по-късно е адаптирана в театрална постановка на [[Бродуей]] през 1959 г., а след това и във филм, получил награда Оскар през 1962 г., с участието на Ан Банкрофт и Пати Дюк. Има и два телевизионни римейка от 1979 и 2000 г. |
||
През 1984 |
През 1984 г. животът на Хелън Келър е описан в телевизионен филм, озаглавен „Чудото продължава“. Този филм е своеобразно продължение на „Чудодейката“, разкриващ живота на Келър като възрастна. Нито една от предходните версии на филма не набляга върху важните моменти от живота ѝ, които я превръщат в една влиятелна личност, до изданието на [[The Walt Disney Company|Дисни]] от 2000 г., в края на който се говори за живота и активността ѝ като възрастна. |
||
На [[6 март]] [[2008]] |
На [[6 март]] [[2008]] г. Историческият институт Нова Англия обявява, че член на персонала е открил стара фотография от [[1888]] г., показваща Хелън и Ан, публикувана десетилетия по-рано, но впоследствие забравена. Уловен е момент, показващ Хелън, която държи една от своите кукли, и се смята, че това е най-ранната оцеляла снимка на Ан. |
||
== Посмъртни отличия == |
== Посмъртни отличия == |
||
[[Файл:Alabama quarter, reverse side, 2003.jpg|мини|220px|Юбилейна монета с лика на Хелън Келър]] |
[[Файл:Alabama quarter, reverse side, 2003.jpg|мини|220px|Юбилейна монета с лика на Хелън Келър]] |
||
През 1999 |
През 1999 г. Келър е включена в списъка на Галъп за „Най-влиятелните и уважавани хора на 20 век“. |
||
През 2003 |
През 2003 г. щатът Алабама почита паметта ѝ чрез издаване на юбилейна монета с нейния лик. |
||
Болницата „Хелън Келър“ в [[Шефилд]], щата Алабама, е построена в нейна чест. |
Болницата „Хелън Келър“ в [[Шефилд]], щата Алабама, е построена в нейна чест. |
||
Ред 96: | Ред 95: | ||
Заведение за предучилищна подготовка, за глухи и трудно чуващи деца в Мейсур, Индия, е кръстено с нейното име, от създателя му K. K. Шринивасан. |
Заведение за предучилищна подготовка, за глухи и трудно чуващи деца в Мейсур, Индия, е кръстено с нейното име, от създателя му K. K. Шринивасан. |
||
На [[7 октомври]] [[2009]] |
На [[7 октомври]] [[2009]] г. бронзова статуя на Хелън Келър е поставена в Националната зала на статуите, като замества тази на Джабез Ламар Монро Къри. Статуята представя Хелън като 7-годишно дете, стоящо до водна помпа. Статуята символизира момента от живота на Келър, в който тя разбира смисъла на първата си дума: ''В-О-Д-А'', изписана в дланта ѝ, от нейната учителка Ан Съливън. В основата на статуята са изписани с брайловото писмо следните думи: ''„Най-добрите и хубави неща на света, не могат да се видят или докоснат, а трябва да се почувстват със сърцето.“'' |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 05:58, 3 юни 2022
Хелън Келър Helen Keller | |
американска общественичка | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Вашингтонска национална катедрала, Вашингтон, САЩ |
Националност | САЩ |
Учила в | Радклиф Харвардски университет |
Работила | писател |
Награди | Президентски медал на Свободата (14 септември 1964) Свети Сава |
Литература | |
Период | 1903 – 1961 |
Семейство | |
Съпруг | няма |
Подпис | |
Уебсайт | |
Хелън Келър в Общомедия |
Хелън Адамс Келър (на английски: Helen Adams Keller) (27 юни 1880 – 1 юни 1968) е американски автор, политически активист и лектор. Тя е първият глух и сляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата.
Историята за това как нейната учителка, Ан Съливън, успява да разбие изолираността на това малко момиченце, породена от липсата на езиков контакт, и му помага да се развие, учейки го да комуникира, става световноизвестна, чрез многобройните драматизации в театъра и филмовата продукция „Чудодейката“ (на английски: The Miracle Worker).
Като плодовит автор Хелън Келър пътува много и бива подкрепена в усилията си срещу войната. Като член на социалистическата партия в Америка и виден лобист тя се бори за каузи като правото на жените да гласуват, правата на работниците, социализма и други.
Ранно детство и заболяването
Хелън Адамс Келър е родена на 27 юни 1880 г. в градчето Тъскъмбия, щата Алабама, САЩ. Семейството ѝ живее в имението Айви Грийн (Avy Green), което дядото на Хелън е построил няколко десетилетия по-рано. Бащата на Хелън, Артър Келър, работи няколко години като редактор за Tuscumbia North Alabamian, местния вестник, и служи като капитан в Конфедерацията. Бабата на Хелън по бащина линия е втора братовчедка на Робърт E. Лий. Майката на Хелън, Кейт Адамс, е била дъщеря на Чарлс Адамс. Произхождащ от района на Масачузетс, Чарлс Адамс също се е сражавал като войник от армията на Конфедерацията по време на гражданската война в Америка и бива издигнат до ранг бригаден-генерал.
Фамилията на Хелън по бащина линия може да бъде проследена до Каспър Келър, жител на Швейцария. По стечение на обстоятелствата един от швейцарските предци на Хелън е бил първият преподавател на глухи в Цюрих. Хелън отразява тези обстоятелства в първата си автобиография, като започва с израза: „няма крал, който да няма потекло на роб, както няма и роб без потекло на крал.“
Хелън Келър не е родена сляпа и глуха; развива се нормално до 19-месечна възраст, когато се разболява от болест, описана от лекарите ѝ като „остро възпаление на стомаха и мозъка“, което може да се свърже със скарлатина или менингит. Заболяването ѝ не трае дълго време, но последиците от него са, че момичето остава глухо и сляпо. По това време тя успява да комуникира с Марта Уошингтън, шестгодишната дъщеря на семейния готвач, която разбира знаците ѝ; на 7-годишна възраст Хелън владее над 60 знака, с помощта на които успява да комуникира със семейството си и персонала.
През 1886 година майка ѝ, вдъхновена от публикация на Чарлз Дикенс, Американски записки, за успешното обучение на друго дете в подобно състояние, на име Лаура Бригман, изпраща малката Хелън, съпроводена от баща ѝ, в търсенето на д-р Дж. Джулиян Чисълм, специалист по уши, нос, гърло, практикуващ в Балтимор, вследствие на което той ги свързва с Александър Бел, който по това време се занимава с глухи деца. Бел им препоръчва да се обърнат за помощ към института „Перкинс“ за слепи, разположен в южен Бостън. Майкъл Анаганос, директорът на училището, се обръща към бившата възпитаничка Ан Съливън, която също е обременена със зрението си, и е едва 20-годишна, с молба да стане инструктор на Хелън. Това дава началото на една дълга връзка, траеща цели 49 години, преминаваща през гувернантство, последвано от приятелство.
Ан Съливън, пристига в дома на Келър през март 1887 г. и веднага започва с обучението на Хелън, да комуникира чрез произнасяне на думи, с помощта на знаци върху дланта ѝ, като започва с „к-у-к-л-а“, за думата кукла, която Ан ѝ е донесла като подарък. Големият пробив на Келър в комуникацията идва през следващия месец, когато тя осъзнава, че движенията върху ръката ѝ, които прави нейната учителка, са свързани с усещането от другата ѝ ръка, върху която тече вода, и тя разбира смисъла на думата „вода“; след което, почти изтощава Съливън, настоявайки, да научи имената на всичките ѝ познати предмети, които я заобикалят.
Поради изпъкналост на лявото ѝ око Келър често е фотографирана в профил. Като вече възрастна, и двете ѝ очи биват заменени със стъклени, поради „медицински и козметични причини“.
Официално образование
След постъпването си през май 1888 г., Хелън Келър успява да завърши института „Перкинс“ за слепи. През 1894 г. Хелън и Ан Съливън се местят в Ню Йорк, в училище „Wright-Humason“ за глухи. През 1896 г. се завръщат в Масачузетс и Келър постъпва в училището за млади дами Кембридж, преди да бъде приета през 1900 г. в колежа „Радклиф“. Почитателят ѝ Марк Твен я представя на петролния магнат Хенри Роджърс, който заедно със съпругата си, плаща обучението ѝ. През 1904 г., на 24-годишна възраст, Келър завършва „Радклиф“, като става първият глух човек, който е получил бакалавърска степен в изкуствата. Тя поддържа връзка с австрийския философ и педагог Вилхелм Джерусалим, който е един от първите, които откриват таланта ѝ в литературата.
Компаньонство
Ан Съливън остава неин партьор, дълго след като е изучила Хелън. Ан се омъжва за Джон Мейси, през 1905 г., а здравето ѝ започва да се влошава през 1914 г. За домакиня наемат Поли Томсън, млада жена от Шотландия, която няма опит в грижите към слепи или глухи хора. Тя успява да се научи да работи и заема длъжност секретарка, а впоследствие става придружител на Келър.
Келър се мести във Форест Хилс, заедно с Ан и Джон, и използва къщата като база за създаването на фондация за слепи в Америка.
След като Ан умира през 1936 г., Келър и Томсън се местят в Кънектикът. Заедно обикалят и набират средства за слепите хора. През 1957 г. Томсън получава удар, от който не успява да се възстанови, и умира през 1960 г.
Уейни Корбъли, сестра, която е наета да се грижи за Поли Томсън през 1957 г., остава като придружител на Келър до смъртта ѝ.
Политическа дейност
Келър се превръща в световноизвестен автор и оратор. Тя е запомнена с това, че е защитник на хора в неравноправно състояние. Тя се изгражда като пацифист, опонент на Удроу Уилсън, социалист радикал и поддръжник на контрола върху раждаемостта. През 1915 г. заедно с Джордж Кеслър основава организацията Helen Keller International (HKI). Организацията е съсредоточена върху изследването на зрението, здравето и правилното хранене. През 1920 г. тя помага за основаването на Американския съюз за граждански права (ACLU). Келър и Съливън пътуват в над 39 страни, като осъществяват няколко пътувания до Япония и се превръщат в любимки на японския народ. Келър се запознава с всички американски президенти, от Гроувър Кливланд до Линдън Джонсън, и е приятел на много от популярните личности на онова време, включително Александър Бел, Чарли Чаплин и Марк Твен.
Келър е била член на социалистическата партия, чрез своята кампания и статии за работническата партия в периода от 1909 до 1921 г. Била е поддръжник на кандидата на социалистическата партия Юджийн Дебс по време на президентските избори, на които той се явява.
Келър и нейният приятел Марк Твен са смятани за крайно радикални в навечерието на 20 век, вследствие на което политическите им възгледи са били забравяни или често изменяни. Един от вестникарските журналисти, възхищавал се на нейния дух, преди тя да изрази политическите си възгледи, впоследствие обръща огромно внимание на нейните слабости и недъзи.
Трудове
Хелън Келър написва и издава общо 12 книги и няколко публикации в медиите.
Едно от първите неща, които тя пише, когато е едва 11-годишна, е „Кралят Скреж“ (на английски: The Frost King), написана през 1891 година. Има твърдения, че историята е открадната от „Скрежните феи“ (The Frost Fairies) от Маргарет Канби. Последвалото разследване разкрива, че Келър може да е страдала от криптомнезия (cryptomnesia), и разказът да ѝ е бил прочетен, но да е забравила за това, докато в паметта ѝ са останали подробности от него.
На 22-годишна възраст Келър публикува автобиографията си, „Историята на моя живот“ (1903), с помощта на Съливън и съпруга ѝ, Джон Мейси. Включва нейни фрази и историята на живота ѝ до нейната 21-годишна възраст, и е написана по времето, когато е била в колеж.
Келър написва „Светът, в който живея“ през 1908 г., като представя на читателите си своите чувства от живота в този неин свят. „Отвъд тъмнината“ е поредица от есета, посветени на социализма, която бива публикувана през 1913 г.
Нейната духовна автобиография, „Моята религия“, е публикувана през 1927 г. и дава началото на „Светлина в моята тъмнота“. В общи линии тя защитава учението на Емануел Сведенборг.
Кучето Акита
Когато Келър посещава префектура Акита в Япония през юли 1937 г., тя разбира за Хачико, популярно куче Акита, умряло през 1935 г. Тя споменава пред местен жител, че желае да си има куче Акита; един месец след което тя получава едно на име Камикадзе. Когато кучето ѝ умира от заболяване, ѝ подаряват неговия брат, на име Кенсан, официален подарък от японското правителство, връчен ѝ през юли 1938 г.
Последни години
Келър преживява поредица от сърдечни удари през 1961 г. и прекарва останалите години от живота си, без да напуска за дълго дома си.
На 14 септември 1964 г. президентът Линдън Джонсън награждава Хелън с Президентски медал на Свободата, един от двата най-високо почитани ордени, давани на цивилни в САЩ. През 1965 г. тя бива избрана за член на Националната женска зала на славата в Ню Йорк.
Келър посвещава голяма част от живота си на Американската фондация за слепи.
Хелън Келър умира в съня си на 1 юни 1968 г. Литургия в нейна памет е отдадена в Националната катедрала във Вашингтон. Тленните ѝ останки биват положени до тези на нейната спътница Ан Съливън и до Поли Томсън.
Портрети
Животът на Келър е представян в множество продукции. Образът ѝ се появява в немия филм Deliverance (1919), който разказва историята ѝ, по един меланхоличен и алегоричен начин.
Тя е била представяна и в документалната поредица „Хелън Келър и историята ѝ“ с водещ Катрин Корнъл и в „Историята на Хелън Келър“, част от продукция за американските знаменитости на компания Hearst Entertainment.
„Чудодейката“ е заимстван от автобиографията ѝ, „Историята на моя живот“. Представлява низ от драми, всяка от които описва връзката между Келър и Съливън, показващи как учителката ѝ я изважда от състояние на почти дивашка безпомощност и я поставя в една среда на образованост, деятелност и образ на интелектуална знаменитост. Най-често заглавието се свързва с описанието на Марк Твен, който с възхищение нарича Ан Съливън „чудодейката“. За първи път творбата е представена като пиеса през 1957 г., в телевизионното предаване Playhouse 90. Малко по-късно е адаптирана в театрална постановка на Бродуей през 1959 г., а след това и във филм, получил награда Оскар през 1962 г., с участието на Ан Банкрофт и Пати Дюк. Има и два телевизионни римейка от 1979 и 2000 г.
През 1984 г. животът на Хелън Келър е описан в телевизионен филм, озаглавен „Чудото продължава“. Този филм е своеобразно продължение на „Чудодейката“, разкриващ живота на Келър като възрастна. Нито една от предходните версии на филма не набляга върху важните моменти от живота ѝ, които я превръщат в една влиятелна личност, до изданието на Дисни от 2000 г., в края на който се говори за живота и активността ѝ като възрастна.
На 6 март 2008 г. Историческият институт Нова Англия обявява, че член на персонала е открил стара фотография от 1888 г., показваща Хелън и Ан, публикувана десетилетия по-рано, но впоследствие забравена. Уловен е момент, показващ Хелън, която държи една от своите кукли, и се смята, че това е най-ранната оцеляла снимка на Ан.
Посмъртни отличия
През 1999 г. Келър е включена в списъка на Галъп за „Най-влиятелните и уважавани хора на 20 век“.
През 2003 г. щатът Алабама почита паметта ѝ чрез издаване на юбилейна монета с нейния лик.
Болницата „Хелън Келър“ в Шефилд, щата Алабама, е построена в нейна чест.
Има улици, носещи името на Хелън Келър в Гетафи, Испания, и Лод, Израел.
Заведение за предучилищна подготовка, за глухи и трудно чуващи деца в Мейсур, Индия, е кръстено с нейното име, от създателя му K. K. Шринивасан.
На 7 октомври 2009 г. бронзова статуя на Хелън Келър е поставена в Националната зала на статуите, като замества тази на Джабез Ламар Монро Къри. Статуята представя Хелън като 7-годишно дете, стоящо до водна помпа. Статуята символизира момента от живота на Келър, в който тя разбира смисъла на първата си дума: В-О-Д-А, изписана в дланта ѝ, от нейната учителка Ан Съливън. В основата на статуята са изписани с брайловото писмо следните думи: „Най-добрите и хубави неща на света, не могат да се видят или докоснат, а трябва да се почувстват със сърцето.“
Външни препратки
- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Хелън Келър
- Историята на моя живот – проект Гутенберг
- Историята на моя живот Архив на оригинала от 2010-11-05 в Wayback Machine.
- Трудовете на Хелън Келър
- Документални кадри на Хелън и учителката ѝ
|