Временно руско управление: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахната редакция 2932260 на 78.90.211.199 (б.) - копирано от http://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/vru/ |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Временно руско управление''' е периодът, в който окупираните от [[Русия|руските]] войски по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877-1878 година територии на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] се управляват от руска администрация. Тя е създадена в самото начало на войната през април [[1877]] година. [[Берлински договор|Берлинският договор]] ограничава продължителността на Временното руско управление и то е премахнато през май [[1879]] година със създаването на [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54-55}}</ref> |
'''Временно руско управление''' е периодът, в който окупираните от [[Русия|руските]] войски по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877-1878 година територии на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] се управляват от руска администрация. Тя е създадена в самото начало на войната през април [[1877]] година. [[Берлински договор|Берлинският договор]] ограничава продължителността на Временното руско управление и то е премахнато през май [[1879]] година със създаването на [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54-55}}</ref> |
||
Временно руско управление на България (1877-1879) |
|||
Временното руско управление може да се раздели на четири етапа: подготвителен, военновременен, мирновременен и заключителен. |
|||
. |
|||
1 Първият етап – започва през ноември 1876, когато в хода на подготовката за войната главното командване към руската армия създава "Канцелария за гражданско оправление на освободените зад Дунава земи"оглавена от Владимир Черкаски.Н.Геров,проф.М.Дринов,Тодор Бурмов,Петко Каравелов,подпомагат дейността на рруските военни и граждански специалисти |
|||
2 Вторият етап-стъпването на руските войски върху българския бряг и спирането на бойните действия (юли 1877-февруари 1878).В хода на войната Гражданската канцелария практически започва да изгражда бълг.държава.7-руски офицери стават губернатори,Н.Геров става 8-мия като заема губернаторски пост в Свищовска област.Повечето заместници на губернаторите са българи. |
|||
Княз Владимир Черкаски умира в деня на подписването на Санстефанския мирен договор.Май 1878 за руски императорски комисар в България е избран Александър Дондуков-Корсаков. |
|||
3 След подписването на Санстефанския договор започва третият – мирновременният период през който сме свидетели на постепенната замяна на руските кадри с български, успоредно с изграждането на българска армия, полиция, цантрални и местни органи на управление, съдебни и финансови институции.След назначаването на Корсарски на длъжността „Имперски Комисар”. Под негово ръководство се изгражда Съвет на имперския комисар състоящ се от 7 отдела. Седалището му е преместено от Търново в Пловдив, тъй като се е смятало той да стане столица на новата държава. |
|||
4 Заключителният етап от ВРУ започва след Берлинския конгрес (1 юли 1878г.) Конгресът определя границите и характера на Княжеството и автономната област Източна Румелия. За 9 месеца ВРУ се задължава да организира свикване на Велико народно събрание, което да гласува конституция и да избере княз. Губернаторът на Пловдив генерал Аркадий Д. Столипин е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак, който има задача да подготви предаването на областта на новия управител, назначен от султана. През октомври 1878г. седалището на ВРУ се премества от Пловдив в София. |
|||
== Организация == |
== Организация == |
||
Версия от 11:33, 21 януари 2010
Временно руско управление е периодът, в който окупираните от руските войски по време на Руско-турската война от 1877-1878 година територии на Балканския полуостров се управляват от руска администрация. Тя е създадена в самото начало на войната през април 1877 година. Берлинският договор ограничава продължителността на Временното руско управление и то е премахнато през май 1879 година със създаването на Княжество България и Източна Румелия.[1]
Организация
Временното руско управление се оглавява от императорския комисар Владимир Черкаски,който оглавява "Канцелария за гражданско оправление на освободените зад Дунава земи".след неговата смърт през март 1878 година — от Александър Дондуков-Корсаков.[1] Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив, а през октомври 1878 година се премества в София.
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения през 1878 година Съвет за управление на областта. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които Драган Цанков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Греков, Димитър Петков, Тодор Икономов, Константин Стоилов и други.[1]
Окупационен дълг
Разходите по издръжката на Временното руско управление трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. Окупационен дълг. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Париба.[2]
Окупационният дълг на Източна Румелия е наследен от Княжество България след Съединението през 1885 година. Неговото изплащане е многократно отлагано до 1912 година, когато България и Русия договарят план за погасяването му. Планът не е изпълнен, поради започналата война между двете страни, а след Първата световна война дългът е опростен със споразумение между кабинета на Александър Стамболийски и болшевишкото правителство на Русия.[2]
Източници
- ↑ а б в Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 54-55.
- ↑ а б Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 491-492.