Стефан Кисов: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Lkg~bgwiki (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание = български военен деец |
| описание = български военен деец |
||
| наставка = |
| наставка = |
||
| роден-дата = [[ |
| роден-дата = [[12 декември]] [[1849]] |
||
| роден-място = [[Болград]], [[Бесарабия]] |
| роден-място = [[Болград]], [[Бесарабия]] |
||
| починал-дата = [[24 ноември]] [[1915]] |
| починал-дата = [[24 ноември]] [[1915]] |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Стефан Кисов е роден на |
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в [[Одеса]]. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на III- а [[рота]] от II- и [[батальон]] на Руско-българска [[бригада]]. |
||
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и вр.[[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст. |
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и вр.[[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст. |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
* ''„Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885“''' (1900) — мемоарни съчинения |
* ''„Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885“''' (1900) — мемоарни съчинения |
||
* ''„Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878“''(1902) — мемоарни съчинения |
* ''„Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878“''(1902) — мемоарни съчинения |
||
* Енциклопедия България, Т. 3, С., 1982, с. 428. |
|||
== Награди == |
== Награди == |
||
Версия от 14:15, 8 ноември 2010
| Стефан Кисов | |
| български военен деец | |
 | |
| Роден | Стефан Иванов Кисов
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен |
| Стефан Кисов в Общомедия | |
Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877-1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
Биография
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III- а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.
По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и вр.Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн.Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Участва в Сръбско-българската война като командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.
Библиография
- „Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885“' (1900) — мемоарни съчинения
- „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878“(1902) — мемоарни съчинения
- Енциклопедия България, Т. 3, С., 1982, с. 428.
Награди
- Орден „За храброст“ IV ст.
- Орден „Св. Александър“ II ст.
- Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Източници
- Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
