Антон Митов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 12: | Ред 12: | ||
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."[[Балканска зора]]" и още десетина години във в. "[[Вечерна поща]]", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд). |
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."[[Балканска зора]]" и още десетина години във в. "[[Вечерна поща]]", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд). |
||
'''''Получер текст''''''Курсивен текст''''''Курсивен текст''''''Курсивен текст''''''Курсивен текст''''''Курсивен текст''''''Курсивен текст''[[Файл:[[Файл:Пример.jpg]][[Файл:[[Файл:Пример.jpg]][[Файл:[[Файл:Пример.jpg]]]]]]]]''''''''''''''' |
Версия от 15:04, 10 март 2011
- Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.
Антон Митов | |
български художник | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил във | Флорентинска академия за изящни изкуства |
Семейство | |
Братя/сестри | Георги Митов |
Антон Митов в Общомедия |
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."Балканска зора" и още десетина години във в. "Вечерна поща", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд).