Иларион Критянин: Разлика между версии
Ред 27: | Ред 27: | ||
===Преданието за изгорената старобългарска библиотека в Търново=== |
===Преданието за изгорената старобългарска библиотека в Търново=== |
||
[[Виктор Григорович]], [[Неофит Бозвели]]<ref>Начев, В. Български надписи. С., 1994, 124</ref>, [[Петко Славейков]], [[Георги Раковски]], [[Христо Даскалов]] и [[Васил Берон]] съобщават по разкази на търновчани, че ок. 1825-1831 г. Иларион разпоредил да се пробие стената в олтара на [[Свети Петър и Павел (Велико Търново)|митрополитската църква]] за врата към двора. На това място се отворила малка зазидана стаичка, пълна със стара църковна книжнина. (По-късно [[Константин Иречек]] и [[Марин Дринов]] изказват предположение, че владиката се натъкнал на част от библиотеката на търновските патриарси.) След като Иларион прегледал книгите, по негова заповед част от тях били хвърлени в |
[[Виктор Григорович]], [[Неофит Бозвели]]<ref>Начев, В. Български надписи. С., 1994, 124</ref>, [[Петко Славейков]], [[Георги Раковски]], [[Христо Даскалов]] и [[Васил Берон]] съобщават по разкази на търновчани, че ок. 1825-1831 г. Иларион разпоредил да се пробие стената в олтара на [[Свети Петър и Павел (Велико Търново)|митрополитската църква]] за врата към двора. На това място се отворила малка зазидана стаичка, пълна със стара църковна книжнина. (По-късно [[Константин Иречек]] и [[Марин Дринов]] изказват предположение, че владиката се натъкнал на част от библиотеката на търновските патриарси.) След като Иларион прегледал книгите, по негова заповед част от тях били хвърлени в разпалената владишка хлебопекарна. Поради това, че повечето били писани на [[пергамент]], а други били с кожена подвързия, се вдигнала голяма смрад из цялата околност. Останалата неизгорена книжнина била заровена в митрополитската градина. Подробно изследване на [[Юрдан Трифонов]] сочи, че тази история е недостоверна.<ref>Трифонов, Ю. [[http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/predanieto.htm Преданието за изгорената старобългарска библиотека в Търново]]. - Списание на Българската академия на науките, 14, 1917, 1-42.</ref> |
||
==Бележки== |
==Бележки== |
Версия от 22:43, 20 април 2011
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Иларион Критски | |
православен духовник, Търновски митрополит | |
Роден |
Армаха, остров Крит, Османска империя |
---|---|
Починал |
Иларион Критски, познат още като Иларион Кабанарис или Иларион Синаит (на гръцки Ιλαρίων Καμπανάρης, Σιναΐτης), е православен духовник на Цариградската патриаршия, търновски митрополит (1821-1827, 1830-1838), преводач на Библията на новогръцки език (1818-1827), попечител на българската просвета и книгоиздаване.
Животопис
Иларион е роден в село Армаха (близо до град Ираклион на остров Крит) през 1765 г.[1] Получава образование при Даниил Керамевс в богословското училище на остров Патмос. Приема монашество в Синайския манастир "Св. Екатерина" и става игумена на синайския метох в Цариград. Към 1820 г. завежда патриаршеската печатница в града.
Преводач на Библията
В 1818 г., насърчаван от К. Уилиямсън, представител в Турция на Британското и чуждестранно библейско дружество, Иларион започва с разрешение на тогавашния цариградски патриарх Кирил VI превод на Новия завет на новогръцки език. На следващата година той се залавя да превежда и старозаветните книги. При все съпротивата на мнозина гръцки висши духовници (на първо място Матей, митрополит на Кизик) преводът е завършен в 1827 г. През 1828 г. британското Дружество издава в Лондон Новия завет и Псалтира в Иларионов превод на новогръцки.[1]
Търновски митрополит
Иларион е приемник на търновски митрополит Йоаникий, обесен от турците поради Гръцкото въстание в 1821 г. По Иларионово време е открито първото българско училище в Търново. Той повиква през 1827 г. българина Иларион за митрополитски дякон, която длъжност той изпълнява до 1841 г. Владиката съдейства на Неофит Рилски в превода на Новия завет и през 1834 г. го изпраща в Букурещ, за да се запознае там с взаимоучителната метода. На следващата година по негово предложение Неофит е назначен за учител в Габровското училище. Иларион подкрепя новобългарската просвета и в други селища на Търновската епархия, като Елена и Трявна. Полага грижи за устройване на епархията, въвежда воденето на кодекси (кондики) в училищата, църквите и манастирите. Умира от чума на 8 февруари 1838 г. и е погребан в двора на митрополитската църква „Свети Петър и Павел“.
Завещание
Ето какво казва в своите “Спомени” Васил Манчев:
„ | за запечатване на богатството му се събрали от всички големи села всички първенци; а на четиредесетия ден от смъртта му и в присъствието на пристигналите му роднини отворили съндъците му, в които намерили едно количество от два милиона златни гроша, със завещание разпределени на роднините му, за училища, болници и за други разни общеполезни заведения в Цариград, Атина и Крит, а за епархията, от която ги събрали, нищо не оставил.[2] | “ |
Преданието за изгорената старобългарска библиотека в Търново
Виктор Григорович, Неофит Бозвели[3], Петко Славейков, Георги Раковски, Христо Даскалов и Васил Берон съобщават по разкази на търновчани, че ок. 1825-1831 г. Иларион разпоредил да се пробие стената в олтара на митрополитската църква за врата към двора. На това място се отворила малка зазидана стаичка, пълна със стара църковна книжнина. (По-късно Константин Иречек и Марин Дринов изказват предположение, че владиката се натъкнал на част от библиотеката на търновските патриарси.) След като Иларион прегледал книгите, по негова заповед част от тях били хвърлени в разпалената владишка хлебопекарна. Поради това, че повечето били писани на пергамент, а други били с кожена подвързия, се вдигнала голяма смрад из цялата околност. Останалата неизгорена книжнина била заровена в митрополитската градина. Подробно изследване на Юрдан Трифонов сочи, че тази история е недостоверна.[4]
Бележки
- ↑ Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т. 6. Αθήναι, 1965, 870-871.
- ↑ Миновски, В. Автобиографията на Юрдан Ненов. - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 13, 360.
- ↑ Начев, В. Български надписи. С., 1994, 124
- ↑ Трифонов, Ю. [Преданието за изгорената старобългарска библиотека в Търново]. - Списание на Българската академия на науките, 14, 1917, 1-42.
Изследвания
- Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. - Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 236-243
- Маркова, З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. С.,1976; препечатано в кн. Маркова, З. Избрани съчинения. Том 1. С., 2007
- Кларк, Дж. Ф. Библията и българското Възраждане. С., 2007, 96-105
Шаблон:История-България-мъниче Шаблон:Гърци-мъниче Шаблон:Православие-мъниче