Надя Аспарухова: Разлика между версии
нова |
Редакция без резюме |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
{{Пост начало}} |
|||
{{пост|[[заместник министър председател на България|Заместник председател на Министерския съвет]]|[[18 декември]] [[1989]]|[[8 февруари]] [[1990]]|[[Григор Стоичков]]|[[Нора Ананиева]] |
|||
Версия от 11:15, 1 юни 2011
| Надя Аспарухова | |
| български политик | |
| Родена | |
|---|---|
Надя Михайлова Аспарухова е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). За кратко е вицепремиер през 1989-1990 година.
Биография
Надя Аспарухова е роден през 1942 година в къзълбашкото село Помен, Русенско, като Найде Ферхадова. Завършва руска филология и започва работа като учителка в Ардино. От 1966 година е член на БКП и секретар на окръжния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз в Кърджали. През 1971 година става член на новосъздадения Държавен съвет, а през 1972 година - първи секретар на градския комитет на БКП в Ардино.[1]
След като за кратко е председател на окръжния съвет за изкуство и култура в Кърджали (1978-1979), през 1979 година Найде Ферхадова става секретар на Окръжния съвет на БКП.[1] Тя остава на този пост и по време на т.нар. Възродителен процес, като променя името си на Надя Аспарухова и публично се изказва в подкрепа на политиката на режима.[2] От 1981 година е и кандидат-член на Централния комитет на БКП.[1]
През 1986 година Надя Аспарухова е освободена от Държавния съвет и Окръжния комитет на БКП и става секретар на Комитета на българските жени. На 18 декември 1989 година, малко след Ноемврийския пленум, става заместник-председател на Министерския съвет в правителството на Георги Атанасов и остава на този пост до неговата смяна на 8 февруари 1990 година.[1]
Бележки
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 35.
- ↑ Христов, Христо (ред.) и др. Декларация на група интелектуалци и общественици от средата на българите, възстановили българските си имена // Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес. promacedonia.org, 1989. Посетен на 26 април 2010.