Опера

Вижте пояснителната страница за други значения на Опера.

---

Енрико Карузо в „Силата на съдбата“ от Верди

Операта е характерно за Европа (и особено за Италия, Австрия, Германия, Франция и Русия) сценично изкуство, съчетаващо драматично действие с музика (песен и танц). Драматичният компонент на оперното представление се базира върху типичните театрални елементи – сценарий, декор, костюми, грим и актьорска игра. Главната разлика е, че текстът в операта, (наричан либрето), не се изговаря, а се изпява. Певците пеят в съпровод на музикален ансамбъл, вариращ от малък камерен състав до цял симфоничен оркестър.

Сходни форми в други части на света обикновено се определят с прилагателно: Китайска опера, Пекинска опера и т.н.

История

Клаудио Монтеверди

Операта възниква в началото на XVI век в Италия. Нейни предшественици са мадригалите, маскарадите и балета. За пръв автор на оперни произведения се приема Клаудио Монтеверди. Неговите опери Орфей и Коронацията на Попея поставят основите на операта, определени от Камерата (La Camerata). Камерата е група интелектуалци и музиканти, основно от Флоренция, чиято цел е да възобновят музикалните жанрове на древна Гърция. Новият музикален жанр бързо се разпространява по цяла Италия като негов център става Венеция. Операта през първата половина на XVIII век е предназначена основно за придворния елит. Но около 1763 година в различни страни в Европа се появяват обществени театри, което спомага за нейното популяризиране. Основните характери са митологични или легендарни герои и основната цел е развлечението и сатирата.

XVIII век ражда две много влиятелни фигури в оперното изкуство: немският композитор Кристоф Вилибалд Глук и австрийския Волфганг Амадеус Моцарт, които отразяват в своето творчество идеите на Просвещението. Това са двата най-мащабни реформатори на оперното изкуство. Героично-патриотичната тематика намира място в композициите на Лудвиг ван Бетховен, а народно-битовите елементи в тези на Карл Мария фон Вебер. Операта бива обогатена значително от гениалния композитор и драматург Рихард Вагнер. По същото време се открояват и редица италиански композитори, сред които се открояват имената на Джакомо Пучини и Джузепе Верди.

Елементи на операта

Обичайната ѝ конструкция включва увертюра, арии, вокални ансамбли и речитатив.

Основните гласове в операта са:

• Женски: сопран, мецосопран, алт
• Мъжки: тенор, баритон, бас, бас-баритон

Вижте също

• Оперета

Източници

• Улрих Бьокел и Хорст Зегер. Операта през вековете. С., 1982.
• Donald J. Grout and Hermine Weigel Williams. A Short History of Opera. 4th ed. New York, 2003.
• Richard Somerset-Ward. Angels and Monsters: Male and Female Sopranos in the Story of Opera, 1600-1900. Baltimore, 2004.
• Ярославцева, Людмила К. Опера, певцы, вокальные школы Италии, Франции, Германии XVII-XX веков. M., 2004.
• Linda Hutcheon and Michael Hutcheon. Opera: The Art of Dying. Cambridge, Mass., 2004.
• Иван Бенчев. Горчивата чаша на успеха. С., 2006 (Елена Николай).
• Dorit Tanay. The Birth of Opera and the New Science. - The European Legacy, 11, 2006, № 7, 753-764.
• Марин Бончев. 101 оперни куриоза. С., 2008.
• Алберто Матиоли. Големият Лучано (Истината за Лучано Павароти). С., 2008.
• Димитър Божанов. Лучано Павароти: A Legend Says Goodbye + CD. С., 2008.
• Мария Костакева. Въображаемият жанр? С., 2009.

Шаблон:Link FA