Рамсарски места: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
rv |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
==България== |
==България== |
||
В България има 10 Рамсарски места с обща площ 20 306 [[хектар]]а.<ref>[http://www.ramsar.org/sitelist.pdf Списък на Влажните зони с международно значение]</ref><ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В България [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]] влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от [[Министерски съвет]] на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и [[Аркутино]] (сега в [[резерват]] [[Ропотамо (резерват)|Ропотамо]]). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и [[природна забележителност]] Дуранкулак (сега [[защитена местност]]). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в ''[[Държавен вестник]]'', бр. 56 / 10. 07. 1992 г.<ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните. |
В България има 10 Рамсарски места с обща площ 20 306 [[хектар]]а.<ref>[http://www.ramsar.org/sitelist.pdf Списък на Влажните зони с международно значение]</ref><ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В България [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]] влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от [[Министерски съвет]] на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и [[Аркутино]] (сега в [[резерват]] [[Ропотамо (резерват)|Ропотамо]]). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и [[природна забележителност]] Дуранкулак (сега [[защитена местност]]). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в ''[[Държавен вестник]]'', бр. 56 / 10. 07. 1992 г.<ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните. |
||
* Комплекс [[Белене(остров)|Беленски острови]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 898 ха |
* Комплекс [[Белене (остров)|Беленски острови]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 898 ха |
||
* Остров [[Ибиша]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха |
* Остров [[Ибиша]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха |
||
* Езеро [[Сребърна (резерват)|Сребърна]] – в списъка от 1975 г., с настояща площ 1 357 ха |
* Езеро [[Сребърна (резерват)|Сребърна]] – в списъка от 1975 г., с настояща площ 1 357 ха |
||
* [[Дуранкулашко езеро]] – в списъка от 1984 г., с настояща площ 350 ха |
* [[Дуранкулашко езеро]] – в списъка от 1984 г., с настояща площ 350 ха |
||
* [[Шабленско езеро]] – в списъка от 1996 г., с настояща площ 404 ха |
* [[Шабленско езеро]] – в списъка от 1996 г., с настояща площ 404 ха |
||
* Комплекс Поморие ([[Поморийско езеро|Поморийското езеро]] и устието на р. [[Ахелой (река)|Ахелой]]) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 814 ха |
* Комплекс Поморие ([[Поморийско езеро|Поморийското езеро]] и устието на р. [[Ахелой (река)|Ахелой]]) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 814 ха |
||
* [[Атанасовско езеро]] – в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 ха |
* [[Атанасовско езеро]] – в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 ха |
||
* Езеро [[Вая]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 2899,9 ха |
* Езеро [[Вая]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 2899,9 ха |
||
* Пода (Защитена местност [[Пода (Бургас)|Пода]] и залива [[Форос (залив)|Форос]]) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха |
* Пода (Защитена местност [[Пода (Бургас)|Пода]] и залива [[Форос (залив)|Форос]]) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха |
||
* Комплекс [[Ропотамо (рамсарско място)|Ропотамо]] – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха |
* Комплекс [[Ропотамо (рамсарско място)|Ропотамо]] – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
* Езеро [[Буругьол]] (Λίμνη Βιστωνίδα) 24 396 км<sup>2</sup> |
* Езеро [[Буругьол]] (Λίμνη Βιστωνίδα) 24 396 км<sup>2</sup> |
||
* Езерата [[Бешичко езеро|Бешичко]] и [[Лъгадинско езеро|Лъгадинско]] (Λίμνες Βόλβη και Κορώνεια) 16 388 км<sup>2</sup> |
* Езерата [[Бешичко езеро|Бешичко]] и [[Лъгадинско езеро|Лъгадинско]] (Λίμνες Βόλβη και Κορώνεια) 16 388 км<sup>2</sup> |
||
* [[Делта на Вардар-Караазмак-Бистрица]] (Δέλτα ποταμών Αξιού |
* [[Делта на Вардар-Караазмак-Бистрица]] (Δέλτα ποταμών Αξιού — Λουδία — Αλιάκμονα) 11 808 км<sup>2</sup> |
||
* [[Амбракийски залив]] (Αμβρακικός κόλπος) 23 649 км<sup>2</sup> |
* [[Амбракийски залив]] (Αμβρακικός κόλπος) 23 649 км<sup>2</sup> |
||
* [[Лагуна на Месолонги]] и [[Лагуна на Етолико]] (Λιμνοθάλασσα Μεσολογγίου |
* [[Лагуна на Месолонги]] и [[Лагуна на Етолико]] (Λιμνοθάλασσα Μεσολογγίου — Αιτωλικού) 3 387 км<sup>2</sup> |
||
* [[Лагуна Котихи]] и [[Строфилийска гора]] (Λιμνοθάλασσα Κοτύχι και Δάσος Στροφυλιάς) 6 302 км<sup>2</sup> |
* [[Лагуна Котихи]] и [[Строфилийска гора]] (Λιμνοθάλασσα Κοτύχι και Δάσος Στροφυλιάς) 6 302 км<sup>2</sup> |
||
* [[Малко Преспанско езеро]] (Λίμνη Μικρή Πρέσπα) 5 078 км<sup>2</sup> |
* [[Малко Преспанско езеро]] (Λίμνη Μικρή Πρέσπα) 5 078 км<sup>2</sup> |
||
== |
==Бележки== |
||
<references /> |
<references /> |
||
==Литература |
==Литература== |
||
* Георгиев, Георги. ''Националните и природните паркове и резерватите в България''. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 - 31 |
* Георгиев, Георги. ''Националните и природните паркове и резерватите в България''. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 - 31 |
||
Версия от 14:05, 27 ноември 2011
Рамсарско място е влажна зона от международно значение (Шаблон:Lang-en), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.
България
В България има 10 Рамсарски места с обща площ 20 306 хектара.[1][2] В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерски съвет на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10. 07. 1992 г.[2] В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.
- Комплекс Беленски острови – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 898 ха
- Остров Ибиша – в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха
- Езеро Сребърна – в списъка от 1975 г., с настояща площ 1 357 ха
- Дуранкулашко езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 350 ха
- Шабленско езеро – в списъка от 1996 г., с настояща площ 404 ха
- Комплекс Поморие (Поморийското езеро и устието на р. Ахелой) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 814 ха
- Атанасовско езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 ха
- Езеро Вая – в списъка от 2002 г., с настояща площ 2899,9 ха
- Пода (Защитена местност Пода и залива Форос) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха
- Комплекс Ропотамо – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха
Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи Министерството на околната среда и водите.
Гърция
В Гърция има 11 Рамсарски места.
- Делта на Марица (Δέλτα Έβρου) 9 267 км2
- Делта на Места (Δέλτα Νέστου) 21 930 км2
- Бутковско езеро (Λίμνη Κερκίνη) 10 996 км2
- Езеро Анагьол (Λίμνη Μητρικού) и
- Езеро Буругьол (Λίμνη Βιστωνίδα) 24 396 км2
- Езерата Бешичко и Лъгадинско (Λίμνες Βόλβη και Κορώνεια) 16 388 км2
- Делта на Вардар-Караазмак-Бистрица (Δέλτα ποταμών Αξιού — Λουδία — Αλιάκμονα) 11 808 км2
- Амбракийски залив (Αμβρακικός κόλπος) 23 649 км2
- Лагуна на Месолонги и Лагуна на Етолико (Λιμνοθάλασσα Μεσολογγίου — Αιτωλικού) 3 387 км2
- Лагуна Котихи и Строфилийска гора (Λιμνοθάλασσα Κοτύχι και Δάσος Στροφυλιάς) 6 302 км2
- Малко Преспанско езеро (Λίμνη Μικρή Πρέσπα) 5 078 км2
Бележки
- ↑ Списък на Влажните зони с международно значение
- ↑ а б Георгиев (2004), стр. 29
Литература
- Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 - 31