Голяма базилика в Плиска: Разлика между версии

НИАР "Плиска"
комплекс "Голяма базилика"
	НИАР "Плиска" ; комплекс "Голяма базилика"
	Голямата базилика
Местоположение	Плиска, България
Тематика	История на България
Обект на БТС	96
Работно време
Лятно работно време	април – октомври ; 9.00 – 20.00 ч.; (почивни дни: 24 май, 24 и 25 декември)
Зимно работно време	ноември – март ; 9.00 – 17.00 ч.; (почивни дни: 1 януари, 3 март)
Допълнителна информация
Директор	ст.н.с. д-р Дечко Лечев
Адрес	гр. Плиска, Област Шумен
Телефон	(05323) 20 12
Сайт	http://museum-shumen.psit35.net/k5.html
	Местоположение в Плиска
	НИАР "Плиска" ; комплекс "Голяма базилика" в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:26, 18 декември 2011

Голямата базилика е религиозно-дворцов комплекс, включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват "Плиска".

Завършена е около 875 г. и със своите 2920 кв. м е била най-голямата християнска катедрала в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.

Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от Тотю Тотев и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. Станчо Ваклинов е, че това са останките от непознат тип български езически храм.

Според историческия музей в Шумен преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-аязмо. Павел Георгиев, участвал в нейното проучване, изказва предположението, че откритата под основите на базиликата сграда е именно мартириум (гробница на светец, загинал като мъченик за вярата) на първия български мъченик св. Боян Енравота, екзекутиран за предателство към отечествените традиции от брат си кан Маламир около 832 г. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството през 865 г., мартирият бил разрушен. В знак на тържеството на християнството в България цар Борис I (племенник на Енравота) става ктитор на изградения на мястото на мартириума нов храм и с това обвързва новата религия с аристократичен исторически паметник като мартириума.

Друга теория обаче, която е на арх. Бояджиев, звучи още по-убедително. Според нея зданието е построено първоначално за мавзолей на българските канове. След покръстването е направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията не издържа тези преустройства, което налага цялостното събаряне на сградата. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че досега не е бил откриван мавзолей на български кан и няма никакви данни за погребален ритуал на владетелите, което е трудно обяснимо при наличието на толкова запазени паметници от този период.

От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Дидаскалейонът е доказателство, че освен богослужебните книги в комплекса са се изучавали право, архитектура и строителство. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар Борис I ученици на Кирил и Методий, положили началото на Плисковско-Преславската книжовна школа на славянски език.

Некропол с гробове на членове на монашеското братство е изследван в двора на югозапад от базиликата, а светски некропол с гробове на аристократи е намерен пред аспидите на базиликата. Манастирските помещения обхващат двора на север от резиденцията. Централно място заемат кухнята и трапезарията. В източното крило на двора е открита двуетажна сграда с 10 еднакви помещения-килии, в които живели монасите. В средата на двора е големият манастирски кладенец, а в съседство с него – втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна конструкция.

Галерия

Краят на притвора на храма
Изглед от кораба на храма
Лявата част на Светия олтар
Саркофази край олтара на храма

Източници

Вижте също

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Голяма базилика в Плиска.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Музей
  | музей = НИАР "Плиска" {{Br}} комплекс "Голяма базилика"
- | снимка = Pliska goljama bazilika.jpg
+ | снимка = The Great Basilica Klearchos 1.jpg
  | описание =  Голямата базилика
  | място = [[Плиска]], [[България]]
  | тематика = [[История на България]]
  | основан =
  | номер = 96
  | лятно = април – октомври <br> 9.00 – 20.00 ч.
  | почивни-лятно =  24 май, 24 и 25 декември
  | зимно = ноември – март <br> 9.00 – 17.00 ч.
  | почивни-зимно = 1 януари, 3 март
  | директор = ст.н.с. д-р Дечко Лечев
  | адрес = гр. Плиска, Област Шумен
  | телефон = (05323) 20 12
  | страница = http://museum-shumen.psit35.net/k5.html
  }}
 '''Голямата базилика''' е религиозно-дворцов комплекс, включващ [[катедрала]], архиепископски [[дворец]] и [[манастир]], разположен край [[Национален историко-археологически резерват Плиска|Националния историко-археологически резерват "Плиска"]].
-Завършена е около 875 г. и със своите 2920 кв. м е била най-голямата християнска катедрала в средновековна [[Югоизточна Европа]]. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната [[българска култура]] от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 год. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата [[Плиска]] и ранно-средновековна [[България]]. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
+Завършена е около 875 г. и със своите 2920 кв. м е била най-голямата християнска катедрала в средновековна [[Югоизточна Европа]]. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната [[българска култура]] от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата [[Плиска]] и ранно-средновековна [[България]]. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
 Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от [[Тотю Тотев]] и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните [[българи]], тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. [[Станчо Ваклинов]] е, че това са останките от непознат тип български езически храм.
 Според историческия музей в [[Шумен]] преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-[[аязмо]]. [[Павел Георгиев]], участвал в нейното проучване, изказва предположението, че откритата под основите на базиликата сграда е именно мартириум (гробница на светец, загинал като мъченик за вярата) на първия български мъченик св. [[Енравота|Боян Енравота]], екзекутиран за предателство към отечествените традиции от брат си кан [[Маламир]] около 832 г. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството през 865 г., мартирият бил разрушен. В знак на тържеството на християнството в България цар [[Борис I]] (племенник на Енравота) става ктитор на изградения на мястото на мартириума нов храм и с това обвързва новата религия с аристократичен исторически паметник като мартириума.
@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 [[Image:Old Basilica in Pliska Reconstruction.JPG|дясно|thumb|270px|Автентичен макет на голямата базилика в историческия музей в Плиска]]
 От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Дидаскалейонът е доказателство, че освен богослужебните книги в комплекса са се изучавали [[право]], [[архитектура]] и [[строителство]]. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар [[Борис I]] ученици на [[Кирил и Методий]], положили началото на [[Преславска книжовна школа|Плисковско-Преславската книжовна школа]] на славянски език.
 Некропол с гробове на членове на монашеското братство е изследван в двора на югозапад от базиликата, а светски некропол с гробове на аристократи е намерен пред аспидите на базиликата. Манастирските помещения обхващат двора на север от резиденцията. Централно място заемат кухнята и трапезарията. В източното крило на двора е открита двуетажна сграда с 10 еднакви помещения-килии, в които живели монасите. В средата на двора е големият манастирски кладенец, а в съседство с него – втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна конструкция.
 ==Галерия==
 <center><gallery>
 Image:Old Basilica in Pliska 4.JPG|Краят на притвора на храма
 Image:Old Basilica in Pliska 2.JPG|Изглед от кораба на храма
 Image:Old Basilica in Pliska 6.JPG|Лявата част на Светия олтар
@@ Ред 46: / Ред 46: @@
 == Вижте също ==
+{{commonscat|Old Basilika,Pliska}}
 * [[Национален историко-археологически резерват "Плиска"]]
 * [[Плисковско-Преславска култура]]