Гъдулка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 06:44, 18 юни 2012

Гъдулката е музикален инструмент от групата на струнните лъкови инструменти.

Характерна е за българската фолклорна музика. Звукоизвличането става с помощта на лък. Съществуват два вида гъдулки. Обикновената има три, а понякога и четири основни струни, на които се свири. Под тях са прикрепени допълнителни резониращи струни. По-малкия вариант, характерен за Добруджа и (наричан още копанка), има само три основни струни.

Голямата популярност на гъдулката се обуславя от използването ѝ като солов и ансамблов инструмент, а също така и за съпровод на народни песни.

В средните музикални училища у нас обучението по гъдулка се въвежда най напред в СМУ "Панайот Пипков", гр.Плевен - 1966 г., а след това в гр. Котел - 1967 г. и село Широка лъка - 1970 г. От 1972 г. във ВМПИ в гр. Пловдив се разкрива специалността "Народни инструменти и народно пеене" и започва подготовка на специалисти с висше образование по гъдулка.

Гъдулките се изработват от цяло парче дърво и имат крушовидна форма. Всичките ѝ части се издялкват след което се издълбава корпусът. Горната част от овалната форма завършва с разширение, наречено “глава”. На главата, която има формата на кръг, детелина или правоъгълник се намират дървените ключове за затягане на струните. Над отворената част на корпуса има резонираща пластина, наричана “дъска” или ”капак” с два овални отвора, наричани “очи”. Струните се прикрепват към корпуса посредством “кокалче”. Инструментът може да има 3, 4, 5 или 6 струни, направени от животински черва или метал, като обикновено са с 3 или 4 струни.

Тонът на гъдулката се получава чрез движението на лъка по струните. Той има извита форма и е изработен от дърво и конски косми. Само първата струна се натиска с нокът, а останалите - с пръсти.

Вижте също

Шаблон:Музикален инструмент-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:Gdulka-bow copy.jpg|thumb|Гъдулка]]
-'''Гъдулката''' е [[музикален инструмент]] от групата на струнно-лъковите инструменти.
+'''Гъдулката''' е [[музикален инструмент]] от групата на струнните лъкови инструменти.
-Характерен за българската фолклорна музика,на който се свири с [[лък (музика)|лък]]. Има два вида гъдулки. Обикновената има три, а понякога четири, основни струни, на които се свири и под тях други, резониращи струни, а по-малкия вариант, характерен за [[Добруджа]] (наричан още ''копанка''), има само три основни струни.
+Характерна е за [[Българска музика|българската фолклорна музика]]. Звукоизвличането става с помощта на [[лък (музика)|лък]]. Съществуват два вида гъдулки. Обикновената има три, а понякога и четири основни струни, на които се свири. Под тях са прикрепени допълнителни резониращи струни. По-малкия вариант, характерен за [[Добруджа]] и (наричан още ''копанка''), има само три основни струни.
-Голямата популярност на гъдулката се обуславя от използването и като солов и ансамблов инструмент, а също така и за съпровод на народни песни.
+Голямата популярност на гъдулката се обуславя от използването и&#768; като солов и [[Музикална група|ансамблов]] инструмент, а също така и за съпровод на народни песни.
-В средните музикални училища у нас обучението по гъдулка се въвежда най напред в СМУ "Панайот Пипков", гр.Плевен - 1966 г., а след това и в гр.Котел - 1967 г. и с.Широка лъка - 1970 г.. От 1972 г. във ВМПИ в гр. Пловдив се разкрива специалността "Народни инструменти и народно пеене" и започва подготовка на специалности с висше образование по гъдулка.
+В средните музикални училища у нас обучението по гъдулка се въвежда най напред в СМУ "Панайот Пипков", гр.Плевен - [[1966]]&nbsp;г., а след това в гр. [[Котел]] - [[1967]]&nbsp;г. и село [[Широка лъка]] - [[1970]]&nbsp;г. От [[1972]]&nbsp;г. във ВМПИ в гр. [[Пловдив]] се разкрива специалността "Народни инструменти и народно пеене" и започва подготовка на специалисти с висше образование по гъдулка.
-Гъдулките се правят от цяло парче дърво и имат крушовидна форма. Всичките и части се издялкват след което се издълбава корпуса. Горната част от овалната форма завършва с разширение наречено “глава”. На главата, която има формата на кръг, детелина или правоъгълник се намират дървените ключове, за затягане или оттягане на струните. Над отворената част на корпуса има резонираща пластина, наричана “дъска” или ”капак” и тя има две овални дупки наричани “очи”. Струните се прикрепят към корпуса посредством “кокълче”. Има гъдулки с 3, 4, 5 или 6 струни, направени от животински черва или метал. Обикновено гъдулките са три или четири струнни.
+Гъдулките се изработват от цяло парче дърво и имат [[Круша|крушовидна]] форма. Всичките и&#768; части се издялкват след което се издълбава корпусът. Горната част от овалната форма завършва с разширение, наречено “глава”. На главата, която има формата на [[кръг]], [[детелина]] или [[правоъгълник]] се намират дървените ключове за затягане на струните. Над отворената част на корпуса има резонираща пластина, наричана “дъска” или ”капак” с два овални отвора, наричани “очи”. Струните се прикрепват към корпуса посредством “кокалче”. Инструментът може да има 3, 4, 5 или 6 струни, направени от животински черва или [[метал]], като обикновено са с 3 или 4 струни.
-Тона на гъдулката се получава чрез търкането на струните с лък. Той има извита форма и търкащата му част представлява конска опашка. Само първата струна се натиска с нокът, а другите също могат да се натискат, но с пръсти, а не с нокти.
+[[Музикален тон|Тонът]] на гъдулката се получава чрез движението на лъка по струните. Той има извита форма и е изработен от дърво и конски косми. Само първата струна се натиска с нокът, а останалите - с пръсти.
 == Вижте също==