Пиперица: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Актуализиране на връзките към Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония.
м r2.7.3) (Робот Добавяне: uk:Пипериця
Ред 42: Ред 42:
[[ro:Piperița]]
[[ro:Piperița]]
[[ru:Пиперица]]
[[ru:Пиперица]]
[[uk:Пипериця]]

Версия от 20:39, 24 октомври 2012

Пиперица
Общи данни
Население6 души[1] (15 март 2024 г.)
1,81 души/km²
Землище382 km²
Надм. височина271 m
Пощ. код2831
Тел. код07438
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ56352
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

Пиперица е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.

История

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пиперинца (Pipérintsa) е посочено като село с 48 домакинства и 160 жители българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Пиперица, чифлик на един мелнички чорбаджия. На С от Валовища 4 1/2 часа, до Петровската река. Поляна с най-добра земя. Гръцка църква. 25 къщи само българе.[3]

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, селото е окупирано от гръцката армия.

Според много стара легенда името на селото идва по следния начин: През тази територия минавали керваните със стока от Африка през Гърция за Европа. Основната продукция която се пренасяла от Гърция бил пиперът. Няколко пъти керванджиите губили стоката си през този труден маршрут. И на въпросите-къде се разтури товара обикновено селяните от околните села отговаряли- там на пиперовия път. Постепенно преминало на пиперицата и накрая Пиперица.

След 1948 г. България се оказва в ролята на граница между Източния блок и капиталистическите държави Гърция и Турция. Започва изграждането на кльон, който опасва с бодлива тел южните покрайнини на страната. Между него и действителната държавна граница се простира 2-километрова ивица, известна като Ничия земя. В строго охраняваната територия остават села. Жителите им си спомнят как на път за нивите и лозята трябвало да показват документите си на няколко въоръжени охрани, макар че предишната вечер били пили със същите граничари в местната кръчма. Селата постепенно опустяват, а обработваемите земи наоколо биват национализирани.

След 1989 г. кльонът е разрушен; Светлана Бахчеванова заснема последните остатъци от него. Земята е върната на собствениците им и те спокойно преминават край все още стърчащите скелети на наблюдателните кули. Ничията земя, разделяла социализма от капитализма, днес е екологичен рай. От реколтата на тамошните лозя през 1998 г. една винарска къща започва производството на вино, чиято слава надхвърля границите на България - може би, защото гроздето, от което то се прави, е расло свободно върху доскорошната Ничия земя.

Личности

Починали в Пиперица

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 855.

Шаблон:Мъниче селища в България