Кирос (Сирия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:


== Известни жители ==
== Известни жители ==
* [[Авидий Касий]], 175 г. римски (геген-)[[император]], е роден в Кирос.
* [[Авидий Касий]], 175 г. римски (геген-)[[император]], е роден в Кирос през 130 г.
* [[Теодорет]] († 460 в Кирос), [[епископ]] на Кирос (423-457), византийски теолог от 5 век, чийто произведения са проклети през 6 и 7 век.
* [[Теодорет]] († 460 в Кирос), [[епископ]] на Кирос (423-457), византийски теолог от 5 век, чийто произведения са проклети през 6 и 7 век.



Версия от 15:13, 13 януари 2013

Римският амфитеатърът на Кирос с диаметър 115 м.
Южната порта на града

Кирос (Kyrrhos (Шаблон:Lang-grc, Kyrrhos, Cyrrhus, Kiros, Kibros, Ḳūrus (حوروس), Hagioupolis, днес Неби Хури) е древен град на пътя от Антиохия за Зойгма в днешна Северна Сирия.

Останките на Неби Хури се намират на около 70 километра северозападно от Алепо и 28 километра северно от Азаз на каменист хълм близо до турската граница. Близо до града в равнината се намират два запазени каменни моста от римско време (3 век).

Провинциалният град е основан около 300 пр.н.е. от Антигон I Монофталм или през началото на 3 век пр.н.е. от Селевкидите. През 64 пр.н.е. Кирос е превзет от римския генерал Помпей Велики и мястото служи за военнен сборен пункт в боевете между римляните и партите. Сасанидите ограбват града през 256 г. През късната древност тук са почитани гробовете на братята мъченици Козма и Дамиан († 303 г.). През византийско време Кирос е столица на (тема) провинция Кирестика в диоцезата на Изтока. През 637 г. градът е превзет от арабите. При кръстоносците градът е до 1150 г. част от княжество Едеса. След това градът се владее от турската династия Зенгиди, загубва на значение и е напуснат.

Кирос е разкопан от 1952 до 1980 г. от френски археолози под ръководството на Edmond Frézouls.

Известни жители

Източници

  • Frank Rainer Scheck, Johannes Odenthal, Syrien. Hochkulturen zwischen Mittelmeer und Arabischer Wüste. 4. Auflage, DuMont, Ostfildern 2009, ISBN 978-3-7701-3978-1, S. 276-279.

Външни препратки