Кирос (Сирия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Римският амфитеатърът на Кирос с диаметър 115 м.
Южната порта на града

Кирос (Kyrrhos (на старогръцки: Κύρρος, Kyrrhos, Cyrrhus, Kiros, Kibros, Ḳūrus (حوروس), Hagioupolis, днес Неби Хури) е древен град на пътя от Антиохия за Зойгма в днешна Северна Сирия.

Останките на Неби Хури се намират на около 70 километра северозападно от Халеб и 28 километра северно от Азаз на каменист хълм близо до турската граница. Близо до града в равнината се намират два запазени каменни моста от римско време (3 век).

Провинциалният град е основан около 300 пр.н.е. от Антигон I Монофталм или през началото на 3 век пр.н.е. от Селевкидите. През 64 пр.н.е. Кирос е превзет от римския генерал Помпей Велики и мястото служи за военен сборен пункт в боевете между римляните и партите. Сасанидите ограбват града през 256 г. През късната древност тук са почитани гробовете на братята мъченици Козма и Дамиан († 303 г.). През византийско време Кирос е столица на (тема) провинция Кирестика в диоцезата на Изтока. През 637 г. градът е превзет от арабите. При кръстоносците градът е до 1150 г. част от княжество Едеса. След това градът се владее от турската династия Зенгиди, загубва на значение и е напуснат.

Кирос е разкопан от 1952 до 1980 г. от френски археолози под ръководството на Edmond Frézouls.

Известни жители[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Frank Rainer Scheck, Johannes Odenthal, Syrien. Hochkulturen zwischen Mittelmeer und Arabischer Wüste. 4. Auflage, DuMont, Ostfildern 2009, ISBN 978-3-7701-3978-1, S. 276-279.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]