Деяновци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], посредством [[Тома Палеолог]] и [[София Палеологина]], Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]]. |
След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], посредством [[Тома Палеолог]] и [[София Палеологина]], Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Източници == |
|||
* [http://12nosht.blogspot.com/2008/03/blog-post_15.html Децата и внуците на Деян и Доя] |
* [http://12nosht.blogspot.com/2008/03/blog-post_15.html Децата и внуците на Деян и Доя] |
||
Версия от 07:04, 22 юли 2013
Деяновичи или Драгаши е българска (а според сръбската и голяма част от световната историография сръбска)[1] феодална династия управлявала Велбъждското деспотство.
Владението и придобивките си получава по време на управлението на Стефан Душан и Елена Българска, като основателя на династията деспот Деян е бил женен за Теодора, която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му Стефан Дечански с Мария Палеологина.
Потомци на династията Драгаши са последните византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш, на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си фамилия Драгаш. Последните владетели на Морея, както и последните Бранковичи също се явяват потомци на фамилията Драгаш.
След превземането на Константинопол, посредством Тома Палеолог и София Палеологина, Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски цар - Иван Грозни.
Източници
- ↑ Файн, Джон, "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5