Предателство: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 12 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2166722. |
|||
Ред 12: | Ред 12: | ||
В личен план предателството е изоставяне на човек в беда, в семеен план - [[съпружеска изневяра]] ([[прелюбодеяние]]), а в [[религия|религиозен]] - [[вероотстъпничество]] ([[апостасия]]). |
В личен план предателството е изоставяне на човек в беда, в семеен план - [[съпружеска изневяра]] ([[прелюбодеяние]]), а в [[религия|религиозен]] - [[вероотстъпничество]] ([[апостасия]]). |
||
В [[Християнска култура|християнската култура]], личност с класически [[сюжет]] за предателство е [[Юда Искариотски]], който издал Спасителя на [[Синедрион]]а за [[Трийсетте сребърника|30 сребърника]], посочвайки го с [[целувката на Юда|целувката на Юда]] на стражите. |
В [[Християнска култура|християнската култура]], личност с класически [[сюжет]] за предателство е [[Юда Искариотски]], който издал Спасителя на [[Синедриoн (Юдея)|Синедрион]]а за [[Трийсетте сребърника|30 сребърника]], посочвайки го с [[целувката на Юда|целувката на Юда]] на стражите. |
||
С изобретяването на термина "[[антисемитизъм]]" от [[Вилхелм Мар]], светската омраза заменя религиозния средновековен [[антиюдаизъм]], който търси колективна отговорност и [[вина]] в [[евреи]]те за стореното [[богоубийство]]. На 14 октомври 1894 г. във Франция |
С изобретяването на термина "[[антисемитизъм]]" от [[Вилхелм Мар]], светската омраза заменя религиозния средновековен [[антиюдаизъм]], който търси колективна отговорност и [[вина]] в [[евреи]]те за стореното [[богоубийство]]. На 14 октомври 1894 г. във Франция артилерийският капитан [[Алфред Драйфус]] е обвинен в предателство - държавна измяна. Започва "делото на века" - процеса Драйфус <ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 388 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>, чието отражение в седмото изкуство въвежда "голямото [[кино]]" в България.[http://www.novinar.net/news/aferata-drajfus--parviiat-goliam-film-pokazan-u-nas_Mjk0OTsyMA==.html?qstr=%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2] |
||
Като правило, |
Като правило, в [[психология|психологически план]], от [[морал]]ни подбуди, предателят и грешникът изпитва [[угризение на съвестта]]. В повечето случаи това води до трайна [[депресия]], която нерядко обуславя отключването на редица психични [[патология|патологични]] състояния ([[психически заболявания]]). |
||
== Панорама == |
== Панорама == |
Версия от 20:28, 16 октомври 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Предателство.
Предателството е нарушение във вярност, дълг, лоялност към кауза или личност.
Етика, религия, държавност
Според християнската етика, предателството е особено сериозен (трансцедентален) грях. В етичен план, предателството е осъдително повсеместно, като обичайно в пеналистика под предателство се имат предвид държавната измяна и изоставяне в беда.
Предателството от етична и оценъчна гледна точка може да е както осъдително, така и не. Предателството се осъжда от етична позиция на позор.
В наказателното право предателството се преследва с цялата строгост на закона, тъй като държавната измяна може да доведе до опасност за националната сигурност, живота и здравето на мнозина.
В личен план предателството е изоставяне на човек в беда, в семеен план - съпружеска изневяра (прелюбодеяние), а в религиозен - вероотстъпничество (апостасия).
В християнската култура, личност с класически сюжет за предателство е Юда Искариотски, който издал Спасителя на Синедриона за 30 сребърника, посочвайки го с целувката на Юда на стражите.
С изобретяването на термина "антисемитизъм" от Вилхелм Мар, светската омраза заменя религиозния средновековен антиюдаизъм, който търси колективна отговорност и вина в евреите за стореното богоубийство. На 14 октомври 1894 г. във Франция артилерийският капитан Алфред Драйфус е обвинен в предателство - държавна измяна. Започва "делото на века" - процеса Драйфус [1], чието отражение в седмото изкуство въвежда "голямото кино" в България.[1]
Като правило, в психологически план, от морални подбуди, предателят и грешникът изпитва угризение на съвестта. В повечето случаи това води до трайна депресия, която нерядко обуславя отключването на редица психични патологични състояния (психически заболявания).
Панорама
-
Юда връща 30те сребърника, картина от Рембранд (1629).
-
Същата снимка без Ежов, след неговото арестуване и разстрел за държавна измяна.
-
Народният съд не прощава "предателството на враговете на народа".
Източници
- ↑ Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 388. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
Вижте също
Външни препратки
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Предательство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |