Мара Белчева: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{писател |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име=Мара Белчева |
| име = Мара Белчева |
||
| |
| снимка = Belcheva.jpg |
||
| размер = |
|||
| px = |
|||
| описание= |
| описание = |
||
| псевдоним = |
|||
| наставка = |
| наставка = |
||
| роден-дата=[[8 септември]] [[1868]] |
|||
| фон = |
|||
| ⚫ | |||
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1868|09|08|1|1|1}} |
|||
| починал-дата=[[16 март]] [[1937]] |
|||
| |
| място на раждане = [[Севлиево]], {{Br}}[[Османска империя]] |
||
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1937|03|16|1868|1|1|1}} |
|||
| ⚫ | |||
| работил = |
|||
| националност = [[българи|българка]] |
|||
| период = |
|||
| жанрове = [[поезия]] |
|||
| теми = |
|||
| направление = |
|||
| дебют = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = |
|||
| брак = |
|||
| деца = |
|||
| подпис = |
|||
| сайт = |
|||
| бележки = |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 07:19, 20 октомври 2013
| Мара Белчева | |
 | |
| Родена | 8 септември 1868 г. |
|---|---|
| Починала | 16 март 1937 г. (на 69 г.) |
| Националност | българка |
| Жанр | поезия |
| Мара Белчева в Общомедия | |
Мара Иванова Белчева е българска поетеса и светска дама (8 септември 1868, Севлиево – 16 март 1937, София).
Биография
Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).
Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
