Алабак: Разлика между версии

Алабак
	Алабак
	Координати: 42°03′46.8″ с. ш. 23°54′18″ и. д. / 42.063° с. ш. 23.905° и. д. Местоположение в Пазарджик
Част от	Родопи
Най-висок връх	Черновец
Надм. височина	1833,7 m

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:21, 5 ноември 2013

Алабак (от 1942 до 1945 г. Божевец) е планински рид в Западните Родопи, между долините на реките Яденица и Чепинска, на територията на Област Пазарджик.

Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 км, а ширината ѝ е от 5 до 10 км. На северозапад дълбоката долина на река Яденица го отделя от Рила, на изток и югоизток долината на Чепинска река — от рида Къркария и Чепинската котловина, а на юг долината на река Абланица (ляв приток на Чепинска река) — от Велийшко-Виденишкият дял на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към Горнотракийската низина. В югозападната си част чрез седловината Юндола (1409 м) орографски се свързва с Рила.

Билото на рида се издига на 1500-1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх Черновец (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 км източно от седловината Юндола. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх Милеви скали (1592,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на Чепинска река. Изграден е от кристалинни скали, предимно гнайси. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9°C. Реките, които водят началото си от рида са късии с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти иглолистни, а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят — дива котка, пъстър пор, видра, таралеж, невестулка, два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, бръмбар-носорог, червена горска мравка. Растителност — момкова сълза и момина сълза, жълта тинтява и синя тинтява, родопска съсънка, родопско великденче, родопски крем и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: "Кладова", "Равно боре" и "Милеви скали". По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида бликат топли минерални извори: Белово, Велинград и Варвара.

По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града Белово и Велинград 13 села: Абланица, Алендарова, Варвара, Всемирци, Голямо Белово, Долна Дъбева, Драгиново, Кандови, Пашови, Света Петка, Семчиново, Симеоновец, Юндола

През рида и по чат от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

По част от долината на Чепинска река и през рида от Велинград до Юндола, на протежение от 28,7 км преминава участък от второкласен път № 84 Звъничево — Велинград — Разлог;
По долината на река Яденица, от Белово до Юндола, на протежение от 26 км преминава целият участък на третокласен път № 842.

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Източници

Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 36-37.
Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 14. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Планина
+| name              = Алабак
+| other_name        =
+| photo             =
+| photo_size        =
+| photo_alt         =
+| photo_caption     =
+| elevation         =
+| elevation_m       =
+| elevation_ft      =
+| elevation_ref     =
+| prominence        =
+| prominence_m      =
+| prominence_ft     =
+| prominence_ref    =
+| listing           =
+| translation       =
+| pronunciation     =
+| range             = [[Родопи]] ([[Западни Родопи]])
+| parent_peak       = '''Черновец{{Br}}1833,7''' m
+| location          = България
+| map               = България
+| map_alt           =
+| map_caption       =
+| map_size          =
+| label             =
+| label_position    =
+| lat_d             = 42
+| lat_m             = 03
+| lat_s             = 45
+| lat_NS            = N
+| long_d            = 23
+| long_m            = 54
+| long_s            = 17
+| long_EW           = E
+| age               =
+| region            = [[Област Пазарджик]]
+| coordinates       = 2
+| coordinates_ref   =
+| grid_ref_UK       =
+| grid_ref_Ireland  =
+| topo              =
+| type              =
+| volcanic_arc/belt =
+| last_eruption     =
+| first_ascent      =
+| easiest_route     =
+}}
+'''Алабак''' (от 1942 до 1945 г. ''Божевец'') е планински рид в [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Яденица]] и [[Чепинска река|Чепинска]], на територията на [[Област Пазарджик]].
+Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 км, а ширината и&#768; е от 5 до 10 км. На северозапад дълбоката долина на река [[Яденица]] го отделя от [[Рила]], на изток и югоизток долината на [[Чепинска река]] — от рида [[Къркария]] и [[Чепинската котловина]], а на юг долината на река [[Абланица (река)|Абланица]] (ляв приток на [[Чепинска река]]) — от [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]] на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към [[Горнотракийската низина]]. В югозападната си част чрез седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]] (1409 м) орографски се свързва с [[Рила]].
-'''Алабак''' е рид в Западните [[Родопи]], между долината на [[река]] [[Яденица]] и [[Чепинска котловина|Чепинската котловина]], който разделя Родопите от Рила. Дължината му е 25 км, а ширината от 5 до 10 км. Най-висок [[връх]] е [[Черновец]] с [[височина]] 1834 м. Има стръмнни склонове към [[Яденица]] и [[Чепинска река]]. Изграден е от кристалинни скали. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9 °C. Реките, които водят началото си от рида са късии с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Има плоско било с [[иглолистни]] гори и богат животински свят — [[дива котка]], [[пъстър пор]], [[видра]], [[таралеж]], [[невестулка]], два вида [[гребенест тритон]], [[бръмбар гъсеничар]], [[бръмбар-носорог]], [[червена горска мравка]].  Растителност — [[момкова сълза]] и [[момина сълза]], [[жълта тинтява]] и [[синя тинтява]], [[родопска съсънка]], [[родопско великденче]], [[родопски крем]] и [[родопска кандилка]], [[гръцка ведрица]], [[изтравниче]].
+Билото на рида се издига на 1500-1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх '''Черновец''' (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 км източно от седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]]. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх [[Милеви скали]] (1592,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на [[Чепинска река]]. Изграден е от кристалинни скали, предимно [[гнайс]]и. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9°C. Реките, които водят началото си от рида са късии с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти [[иглолистни]], а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят — [[дива котка]], [[пъстър пор]], [[видра]], [[таралеж]], [[невестулка]], два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, [[бръмбар-носорог]], червена горска мравка. Растителност — момкова сълза и [[момина сълза]], [[жълта тинтява]] и [[синя тинтява]], родопска съсънка, родопско великденче, [[родопски крем]] и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: "Кладова", "Равно боре" и "Милеви скали". По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида бликат топли минерални извори: [[Белово]], [[Велинград]] и [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]].
-В периода 1942 - 1946 година ридът носи името Божевец.
+По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града [[Белово]] и [[Велинград]] 13 села: [[Абланица (Област Пазарджик)|Абланица]], [[Алендарова]], [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]], [[Всемирци]], [[Голямо Белово]], [[Долна Дъбева]], [[Драгиново]], [[Кандови]], [[Пашови]], [[Света Петка (Област Пазарджик)|Света Петка]], [[Семчиново]], [[Симеоновец]], [[Юндола]]
+През рида и по чат от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
+* По част от долината на Чепинска река и през рида от [[Велинград]] до [[Юндола]], на протежение от 28,7 км преминава участък от второкласен път № 84 [[Звъничево]] — [[Велинград]] — [[Разлог]];
+* По долината на река [[Яденица]], от [[Белово]] до [[Юндола]], на протежение от 26 км преминава целият участък на третокласен път № 842.
+== Вижте още ==
+* [[Списък на планините в България]]
+== Топографска карта ==
+* {{Карта|K-34-72|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-072.jpg|scale=1:100000}}
+* {{Карта|K-35-61|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-061.jpg|scale=1:100000}}
 == Източници ==
 * Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 36-37.
+* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 14. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
+[[Категория:Планини в България]]
+[[Категория:Родопи]]
 [[Категория:Западни Родопи]]
+[[Категория:Област Пазарджик]]
-{{гео-мъниче}}
-{{България-мъниче}}