Генадий Скитник: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
| роден-място = [[Ихтиман]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Ихтиман]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[1900]]
| починал-дата = [[1900]]
| починал-място = [[Атон]], [[Гърция]]
| починал-място = [[Атон]], [[Османска империя]]
}}
}}



Версия от 13:30, 21 декември 2013

Генадий Скитник
Български духовник

Роден
Починал

Генадий Скитник, светско име Иван Стоянов Караиванов (Ихтимански), е български националреволюционер, възрожденец, духовник, йеромонах.[1]

Биография

Генадий Скитник е роден през 1832 г. вероятно в гр. Ихтиман. Участва на младини в националреволюционното движение. Четник в четата на Ильо войвода. Участва в Първата българска легия на Георги Раковски. Замонашва се и като йеродякон е игумен на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“.

Приятел и съратник на Васил Левски в основаването на комитетите и революционната работа в Софийско. Съосновател и член на Софийския частен ревеволюционен комитет (1870). Пренася и комитетската поща. Често крие Левски в манастира и прави там заседания на комитета. Наред с игуменството на Драгалевския надзирава и Шияковския манастир „Свети Архангел Михаил“ при Костинброд. Тук с Васил Левски основават през 1871 г. Частен революционен комитет и правят заседания. Ползва във ВРО псевдоним Риза ефенди от Ихтиман.

Генадий, след ареста на Васил Левски, минава в Сърбия, среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттегля в манастир в Света гора на Атон, където умира около 1900 г.

Улица в софийския квартал Драгалевци е наименувана „Отец Генадий“.

Бележки