Разлика между версии на „Бенчо Обрешков“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
+ инфокутия Художник
м (Робот: Преместване на 3 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2896737.)
м (+ инфокутия Художник)
{{Художник
{{Биография инфо
| име = Бенчо Обрешков
| портрет рождено_име = dot.png
| картинка =
| описание = български художник
| картинка_текст =
| роден-дата = [[27 април]] [[1899]]
| описание =
| роден-място = [[Карнобат]], [[България]]
| женен_за =
| починал-дата = [[8 април]] [[1970]]
| роден-дата = [[27{{Дата април]]на [[раждане|1899]] |4|27|1}}
| починал-място = [[София]], [[България]]
| роден-място = [[Карнобат]], [[България]]
| починал-дата = {{Дата на смърт и години|1970|4|8|1899|4|27|1}}
| починал-място = [[София]], [[НРБ|България]]
| националност = {{BUL}}
| стил =
| учител = [[Оскар Кокошка]] и [[Ото Дикс]]
| академия = Художествена академия, [[Дрезден]]
| направление =
| патрон =
| описание работил = български [[художник]]
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| избран =
| награди =
| подпис =
| подпис_текст =
| уебсайт =
| общомедия =
}}
 
'''Бенчо Йорданов Обрешков''' (р. [[27 април]] [[1899]] - п. [[8 април]] [[1970]]) е български [[художник]], един от най-големите български [[живопис]]ци.
 
{{== Биография инфо==
Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са [[Петко Клисуров]] и [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]]. През 1926 година се дипломира в специалност [[живопис]] на Художествената академия в [[Дрезден]] в класа на професор [[Оскар Кокошка]] и [[Ото Дикс]]. Специализира [[скулптура]] при прочутия [[Антоан Бурдел]] и участва в изложби в Париж през 1925–1927 година. Завръща се в България през 1927 година.
 
Първата си самостоятелна [[изложба]] Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със [[Златю Бояджиев]] и [[Георги Баев]] през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на [[НХГ]], [[СГХГ]], [[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“|художествената галерия в Бургас]] и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]] през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.
 
Бенчо Обрешков е член на дружество „[[Родно изкуство]]“ и на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]]. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на [[СБХ]]. Носител е на множество отличия, сред които наградата „[[Ерен Зойгнис]]“ ([[1926]], [[Дрезден]]), „Гран при“ ([[1937]], [[Париж]]), награда „Феникс“ ([[1938]], [[Атина]]), наградата на [[БАН]] за изкуство ([[1938]]), „Орден за изкуство“ ([[1938]], [[Букурещ]]), I награда за живопис от конкурса „София“ ([[1967]]), орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ — II степен (1963) и „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ — II степен (1969). През [[1966]] година получава званието [[заслужил художник]].
 
== Признание и награди ==
Носител е на множество отличия, сред които наградата „[[Ерен Зойгнис]]“ ([[1926]], [[Дрезден]]), „Гран при“ ([[1937]], [[Париж]]), награда „Феникс“ ([[1938]], [[Атина]]), наградата на [[БАН]] за изкуство ([[1938]]), „Орден за изкуство“ ([[1938]], [[Букурещ]]), I награда за живопис от конкурса „София“ ([[1967]]), орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ — II степен (1963) и „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ — II степен (1969). През [[1966]] година получава званието [[заслужил художник]].
 
== Източници ==

Навигация