Бенчо Обрешков: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 3 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2896737. |
м + инфокутия Художник |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Художник |
|||
⚫ | |||
| име |
| име = Бенчо Обрешков |
||
| |
| рождено_име = |
||
| картинка = |
|||
⚫ | |||
| картинка_текст = |
|||
⚫ | |||
| описание = |
|||
⚫ | |||
| женен_за = |
|||
| починал-дата = [[8 април]] [[1970]] |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
| починал-дата = {{Дата на смърт и години|1970|4|8|1899|4|27|1}} |
|||
⚫ | |||
| националност = {{BUL}} |
|||
| стил = |
|||
| учител = [[Оскар Кокошка]] и [[Ото Дикс]] |
|||
| академия = Художествена академия, [[Дрезден]] |
|||
| направление = |
|||
| патрон = |
|||
⚫ | |||
| творби = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = |
|||
| избран = |
|||
| награди = |
|||
| подпис = |
|||
| подпис_текст = |
|||
| уебсайт = |
|||
| общомедия = |
|||
}} |
}} |
||
'''Бенчо Йорданов Обрешков''' е български [[художник]], един от най-големите български [[живопис]]ци. |
'''Бенчо Йорданов Обрешков''' (р. [[27 април]] [[1899]] - п. [[8 април]] [[1970]]) е български [[художник]], един от най-големите български [[живопис]]ци. |
||
⚫ | |||
Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са [[Петко Клисуров]] и [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]]. През 1926 година се дипломира в специалност [[живопис]] на Художествената академия в [[Дрезден]] в класа на професор [[Оскар Кокошка]] и [[Ото Дикс]]. Специализира [[скулптура]] при прочутия [[Антоан Бурдел]] и участва в изложби в Париж през 1925–1927 година. Завръща се в България през 1927 година. |
Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са [[Петко Клисуров]] и [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]]. През 1926 година се дипломира в специалност [[живопис]] на Художествената академия в [[Дрезден]] в класа на професор [[Оскар Кокошка]] и [[Ото Дикс]]. Специализира [[скулптура]] при прочутия [[Антоан Бурдел]] и участва в изложби в Париж през 1925–1927 година. Завръща се в България през 1927 година. |
||
Ред 17: | Ред 37: | ||
Първата си самостоятелна [[изложба]] Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със [[Златю Бояджиев]] и [[Георги Баев]] през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на [[НХГ]], [[СГХГ]], [[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“|художествената галерия в Бургас]] и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]] през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени. |
Първата си самостоятелна [[изложба]] Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със [[Златю Бояджиев]] и [[Георги Баев]] през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на [[НХГ]], [[СГХГ]], [[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“|художествената галерия в Бургас]] и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]] през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени. |
||
Бенчо Обрешков е член на дружество „[[Родно изкуство]]“ и на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]]. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на [[СБХ]]. Носител е на множество отличия, сред които наградата „[[Ерен Зойгнис]]“ ([[1926]], [[Дрезден]]), „Гран при“ ([[1937]], [[Париж]]), награда „Феникс“ ([[1938]], [[Атина]]), наградата на [[БАН]] за изкуство ([[1938]]), „Орден за изкуство“ ([[1938]], [[Букурещ]]), I награда за живопис от конкурса „София“ ([[1967]]), орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ — II степен (1963) и „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ — II степен (1969). През [[1966]] година получава званието [[заслужил художник]]. |
Бенчо Обрешков е член на дружество „[[Родно изкуство]]“ и на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]]. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на [[СБХ]]. |
||
== Признание и награди == |
|||
Носител е на множество отличия, сред които наградата „[[Ерен Зойгнис]]“ ([[1926]], [[Дрезден]]), „Гран при“ ([[1937]], [[Париж]]), награда „Феникс“ ([[1938]], [[Атина]]), наградата на [[БАН]] за изкуство ([[1938]]), „Орден за изкуство“ ([[1938]], [[Букурещ]]), I награда за живопис от конкурса „София“ ([[1967]]), орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ — II степен (1963) и „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ — II степен (1969). През [[1966]] година получава званието [[заслужил художник]]. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 20:23, 29 юни 2014
Бенчо Обрешков | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Академия | Художествена академия, Дрезден |
Оскар Кокошка и Ото Дикс | |
Професия | художник |
Бенчо Йорданов Обрешков (р. 27 април 1899 - п. 8 април 1970) е български художник, един от най-големите български живописци.
Биография
Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са Петко Клисуров и Иван Ангелов. През 1926 година се дипломира в специалност живопис на Художествената академия в Дрезден в класа на професор Оскар Кокошка и Ото Дикс. Специализира скулптура при прочутия Антоан Бурдел и участва в изложби в Париж през 1925–1927 година. Завръща се в България през 1927 година.
Бенчо Обрешков твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психологическите характеристики на моделите. Пейзажите му почти винаги са населени с човешки фигури. Предпочитана техника са маслените бои.
Първата си самостоятелна изложба Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със Златю Бояджиев и Георги Баев през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на НХГ, СГХГ, художествената галерия в Бургас и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При бомбардировките над София през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.
Бенчо Обрешков е член на дружество „Родно изкуство“ и на Дружеството на новите художници. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на СБХ.
Признание и награди
Носител е на множество отличия, сред които наградата „Ерен Зойгнис“ (1926, Дрезден), „Гран при“ (1937, Париж), награда „Феникс“ (1938, Атина), наградата на БАН за изкуство (1938), „Орден за изкуство“ (1938, Букурещ), I награда за живопис от конкурса „София“ (1967), орден „Кирил и Методий“ — II степен (1963) и „Народна република България“ — II степен (1969). През 1966 година получава званието заслужил художник.
Източници
- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986
Външни препратки
- Платна и рисунки на Бенчо Обрешков: „Балчик“-1, „Балчик“-2, „Берачки на сливи“, „В очакване“, „Виолета“ (1931), „Гроздоберачка“ (1945), „Интериор“ (1952), „Къщата“ (1927), „Момиче“ (1939), „Мъжки портрет“,„Натюрморт“ (1948), „Натюрморт“ (1950-те), „Ница“ (1943), „Нощ в морето“, „Овчарче“, „Пазарен ден“ (1961), „Пейзаж“-1, „Пейзаж“-2, „Пейзаж“-3, „Пейзаж“-4, „Пейзаж от Франция“ (1927), „Пикник“, „Плетачка“, „Портрет“, „Портрет“ (рисунка с въглен) „Портрет на жена“ (1936), „Портрет на жена“ (рисунка с въглен) „Посрещане“ (1965), „Пристанище“ (1961), „Рибари в Созопол“ (1961), „Румънски селянин“, „Тоалет“ (1938)