Емануил Васкидович: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| починал-години = 79/80 |
| починал-години = 79/80 |
||
}} |
}} |
||
'''Емануил К. Васкидович''' |
'''Емануил К. Васкидович''' е [[българи|български]] [[Възраждане|възрожденски]] просветител, книжовник и общественик. |
||
==Биография== |
==Биография== |
Версия от 08:16, 6 август 2014
Емануил Васкидович Εμμανουήλ Βασκίντοβιτς | |
български просветен деец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален колеж „Свети Сава“ |
Емануил Васкидович в Общомедия |
Емануил К. Васкидович е български възрожденски просветител, книжовник и общественик.
Биография
Роден е в Мелник през 1795 г. , под името Манолаки Васкиди. Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. По-късно завършва Княжеската (Бейската) академия в Букурещ. През 1815 година в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гръкоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен, като основава там училище през 1850. Това е днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Днес в това училище се изучават английски, немски, френски, руски и испански. Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде „Славеноболгарское детеводство“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност.[1] Негов син е Константин Васкидович, студент в Белград, по-късно заминал за Германия.[2]
-
„Старогръцка граматика“ от Васкидович, 1837
-
„Кратка енциклопедия за децата“ от Васкидович