Стефан Кисов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Категория:Носители на орден За храброст -> Категория:Носители на орден „За храброст“ |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
[[Категория:Български опълченци]] |
[[Категория:Български опълченци]] |
||
[[Категория:Хора от Сръбско-българската война]] |
[[Категория:Хора от Сръбско-българската война]] |
||
[[Категория:Носители на орден |
[[Категория:Носители на орден „За храброст“]] |
||
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
||
[[Категория:Родени в Болград]] |
[[Категория:Родени в Болград]] |
Версия от 14:17, 13 август 2014
Стефан Кисов | |
български военен деец | |
Роден | Стефан Иванов Кисов
12 декември 1849 г.
|
---|---|
Починал | 24 ноември 1915 г. (на 65 г.)
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен |
Стефан Кисов в Общомедия |
Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877-1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
Биография
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III- а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.
По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и вр.Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн.Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II- и Пехотен Струмски полк.[1] Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.
Съчинения
- Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885, София 1900
- Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание “, София 1897, (второ издание, София 1902)
- Спомени от времето на преврата и контрапреврата, София 1910, 69 с.
Награди
- Орден „За храброст“ IV ст.
- Орден „Св. Александър“ II ст.
- Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Източници
- Димитров, Илчо, Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
- Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
Бележки
- ↑ Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.